Жена на 65 г. решила да се порадва на хубавото време, седнала на пейка в парка, поседяла час, но припаднала. Наложило се да я откарат в столичната университетска болница „Св. Наум“, където лекарите успели да й помогнат. „Когато температурите минат 30 градуса, тези случаи ще станат още повече“, заяви вчера пред „Труд“ проф. Иван Миланов, директор на лечебното заведение и председател на Българското дружество по неврология.

Известно е, че всяка промяна в климатичните условия е предизвикателство за организма и особено за мозъка.

Когато има внезапно повишаване или понижаване на температурите, най-напред се изострят хроничните заболявания. „Например високото кръвно налягане, сърдечните проблеми, а що се отнася до мозъка, в тези ситуации може да се провокират главоболия, епилептични припадъци, вестибуларни кризи. В много горещите дни се повишава броят на застигнатите от инсулти“, изброи проф. Миланов. Неговият съвет е хората над 65 г., които не могат бързо да се адаптират към промените във времето, и особено ако имат хронично заболяване, да не излизат в жегата. Още по-малко да се редят на опашки.

„Когато предупреждаваме пациентите да внимават, те често отвръщат - „Ама, аз едно време нямах такива проблеми“. Да, но тогава те са били на 20 или на 30 години, а днес вече не са толкова млади и организмът им не е същият“, заяви проф. Миланов.

Често пациентите го питат защо мозъкът реагира на жегата с главоболие. „То възниква заради повишаването на налягането в мозъка. В други случаи, ако става дума за хора, които имат мигрена или някакво тензионно главоболие, тези оплаквания се обострят“, каза неврологът. Т.е. когато пациент има хронично заболяване и попадне в ситуация на рязка промяна в температурите, се стига до декомпенсация. Тя не е страшна, но може да доведе до влошаване на състоянието.

„Когато бяхме деца, родителите ни подготвяха за летните жеги, като ни извеждаха най-напред по един час навън и ни прибираха. На следващия ден - за два часа, после - за три часа, за да се осигури период на адаптация на организма. Затова не е добре, щом стане топло, по цял ден да се обикалят улици или паркове“, заяви проф. Миланов. Към тази мярка трябва да се добавят задължителното носене на шапки и пиенето на много течности. Приемът на вода през лятото трябва да е над 2 литра дневно.

„Айрянът и солта обаче повишават артериалното налягане. Те са добър избор за хора с ниско кръвно, но не и за хипертоници. Най-добре е последните да заложат на водата, тъй като тя най-лесно се отделя от организма“, каза професорът. Бирата сваля кръвното, но само при здравите хора. „Ако обаче си с хипертония, ефектът е различен - повишава го. Т.е. правилата са различни за здравите и болните. Същото е и с червеното вино - ако изпиете една чаша, то е полезно, но не и ако пресушите цяла бутилка. Твърдението, че ставало на кръв, е несериозно и невярно“, категоричен е специалистът.

В „Св. Иван Рилски“ в последните дни са се увеличили и пациентите, потърсили помощ заради болки в гърба. Причината е, че много от тях, след като са намалили в студените месеци двигателната си активност до минимум, изведнъж тръгват по села и градини, за да копаят или косят. Само че рязкото натоварване води до болки в кръста.

Съвети за избягване на инсулта

Профилактиката на инсулта е в ръцете на общопрактикуващите лекари и на самия пациент. Най-важното е човек активно да следи кръвното си налягане, да пие редовно изписаните медикаменти и като ги приема, пак да следи стойностите му.

Сред българите се носи един мит. Те казват - „Имам кръвно, но ми мина“. Няма такова нещо, защото то е завинаги. Вторият мит - „Пия лекарства и сигурно ми е добре“. Това също не е вярно, терапията трябва да се проследява.

Останалите причини за мозъчния инсулт са наднорменото тегло (то трябва да е в разумни граници), опасната консумация на мазни и солени храни, злоупотребата с алкохол и тютюнопушенето. Цигарите категорично вредят на мозъчното кръвообращение!“, категорични са специалистите.

Всички тези рискови фактори могат да се отстранят. Но има и такива като хипертония, диабет, които могат да се лекуват, но не и напълно да се отстранят.

Светила в неврологията идват на конгрес у нас

Членовете на Българското дружество по неврология ще обсъдят на 14-ия си национален конгрес какви неврологични заболявания задължително трябва да попаднат в основния пакет, който напълно ще покрива НЗОК след влизането в сила на реформите на здравния министър д-р Петър Москов.

Според невролози идеята за пакетите не е лоша, но въпросът е как ще се изготвят основният, допълнителният и спешния.

Лектори на конгреса, който ще се проведе от 7-и до 10-и май, ще бъдат световноизвестни невролози като водещи специалисти в областта на главоболието от САЩ и Италия, пак от Италия – топ експерти в лечението на паркинсон и множествена склероза, президентът на Европейското дружество по главоболие, шефът на Сръбската академия на науките и др.