Прагматизмът се настани дори в БСП, нищо че тя не пропуска да пусне Интернационала на конгресите си

Партиите все още говорят за идеи, защото е неудобно да развеят лозунг "Ще управляваме до свършека на света"

Партийната политика в последните години тихо и постепенно заглъхва. Идеологическите различия все повече са само мизансцен за псевдопартиен живот, а самият партиен живот вече не е интересна сцена дори за квартална публика.

Дори “идейната по произход и призвание” БСП загърбва идеологията, нищо че не пропуска да пусне Интернационала в началото на конгресите си. Подценяването на идейното начало в практиката на Столетницата й позволява да се държи прагматично. Казано по друг начин - повратливо. Сеща се за лявата фразеология и лявата си същност, когато е в опозиция, но не и когато е на власт. С това криволичене от файтона й на всеки завой изпадат хора. И току-виж се окаже, че “историческата необходимост” от БСП се изчерпва. Че партията е била нужна, за да гарантира мирен преход (казано на по-съвременен език - мирна трансформация на хора и капитали), което е определяло и прагматизма й.

Не идеологията, а прагматичното начало е водещо и за АБВ, основния конкурент на БСП в ляво. АБВ е лидерска партия досущ като съюзника си във властта ГЕРБ. Някой съмнявал ли се е, че президентът (2002-2012 г.) Георги Първанов ще бъде преизбран с 93,53%? Сигурно само той е бил "приятно изненадан" (по думите му), другите си знаехме.

На друг гигант (някога) СДС се падна да управлява в "идейни" времена, но единствената идеология на партията, която пусна корени, беше антикомунизмът. И когато и уличните кучета разбраха, че комунизмът безвъзвратно си е отишъл, същата тази историческа необходимост от СДС взе да изтънява. Сигурно затова в края на миналото хилядолетие Иван Костов се опита да направи СДС народна партия, но не успя и си отцепи ДСБ. Днес автентичната десница май си е харесала за знаме русофобството, защото "старите" партии (и леви, и десни) не могат съвсем без идеи, ще останат без привърженици, ако например откровено изберат за свой лозунг думите: "Ще сме на власт до свършека на света!"

Нещо се случва. Идеологията вече не е интересна. А за партиите тя е религията, която им дава лице. Но която отстъпва. Някой знае ли каква е идеологията на най-голямата в момента партия - ГЕРБ? Може ли да изброи основните, дефинирани от идеите, цели на тази партия? Не. Същото се отнася и до чисто партийните събития. Някой следи ли заседанията на парламентарната група на ГЕРБ, на Изпълнителната й комисия? Има ли такива? ГЕРБ прави ли пленуми? Сигурно. Но никой (разбирай от медиите) не ги следи, защото читателите/зрителите/слушателите не се интересуват от тях. А беше време, когато във вторник вечерта представителите на медиите висяха пред вратите на парламентарните групи (особено на управляващите) и чакаха новини. Споровете и скандалите зад затворените врати не бяха просто "Иван се скара със Стоян", а изразяваха различните посоки, по които може да поеме партията (и държавата, ако партията беше управляваща). "Публиката" отвън често не разбираше как може толкова различни хора, които очевидно не могат да се понасят, да стоят под един партиен покрив и да провеждат една политика. "Не сме се събрали да се обичаме", беше дежурният отговор.

Днес не е така. Липсата на ясно артикулирана идеология не пречи на ГЕРБ твърдо да стои на първо място в класациите на социолозите с голяма преднина пред "идейната" БСП. Безразличието към идеологията изтласква на първо място личността. В случая - личността на премиера Бойко Борисов. Каквото и да направи - дали ще се снима пред магнолията си в двора по анцуг, или ще отиде на сватба, веднага придобива политическо измерение и му се търси дълбок политически смисъл. Като преди няколко века. Когато посланикът на турския султан във Виена се споминал и княз Клеменс фон Метерних чул за смъртта му, казал: "Чудя се какво е имал предвид с това?"

И партийните сбирки на ГЕРБ биват запомняни с изявите на лидера, след които анализаторите се чудят "какво ли е имал предвид с това". Общото събрание на ГЕРБ-жени на 18 януари бе запомнено единствено с крилатата фраза на премиера Бойко Борисов: "Що не се напънем да сложим жена президент". Тя стана причина за куп анализи в посока коя би могла да бъде въпросната дама. Но както бързо се оказа - посоката била сбъркана, защото Борисов просто искал да бъде учтив. Самата Румяна Бъчварова, вицепремиер, ден по-късно обясни: "Какво очаквате премиерът да каже на форум на жените в ГЕРБ? Това е най-любезното нещо, което той може да каже на присъстващите там. Моят съвет е - не се задълбочавайте по тази тема." Това не спря анализите на думите на премиера, просто обърна посоката им - кой ще стане премиер, когато Борисов стане президент.

На 29 март управляващите имаха друга партийна сбирка, този път форум на Предприемачи-ГЕРБ. И тя бе запомнена с фраза на премиера. "Ако ще правим дама президент, мъжете трябва да имаме шанс за смяна на пола", изрече Борисов.

Но няма какво да се сърдим на ГЕРБ, че идеите не са им стихията, при тях от самото начало е така. Прав беше президентът на ПЕС и бивш лидер на БСП Сергей Станишев, че ГЕРБ е българската СИРИЗА, защото тази партия възникна под лозунгите за възмездие. Обяви се за дясна и развя синьо знаме, защото, образно казано, там имаше място. Ако се създаваше сега, сигурно щеше да се обяви за лява. Обедини активни хора, които искат да участват ефективно в управлението и не си губят времето с празни разсъждения. Повечето от тях са родени през 70-те, ако се бяха родили по-рано, щяха да са от СДС или от БСП, като бащите и дедите на мнозина от тях.

Такива са фактите - идеологията напусна партийните централи, след като дълго чакаше забравена в ъгъла, някой да се сети за нея. Настанаха прагматични времена. Които могат да бъдат сменени само с някоя нова идеология.