“Ислямска държава” пое отговорност за самоубийствения атентат в Кабул

БЛС ще решава днес дали да бъде даден мандат за подписване на Националния рамков договор със НЗОК

Днес отбелязваме Тодоровден

Намалено водоподаване в Пловдив Причината е едновременна авария в половината от помпените станции

Цветан Цветанов в Брест: Цецо Луканов ще бъде кмет на всички жители на Брест

Гласуването в ООН на резолюцията за примирие в Сирия беше отложено за днес

Един човек загина, а шестима са ранени при самоубийствен атентат в Кабул

Тръмп: Действията на Русия и Иран в Сирия са срам

Kорнелия Нинова: Борисов да не се крие зад полите на Гинка и Теменужка Гинка да дойде в парламента и да обясни как стана собственик на ЧЕЗ, поиска лидерът на БСП

ЕС реже парите за земеделие и Кохезионната политика

Туск за Брекзит: Позицията на Великобритания е чиста илюзия

Десетки убити и ранени при атентат с две коли бомби в Могадишу

Белград ще ползва опита на София при изграждане на метрото

Омбудсманът Мая Манолова: Ще наблюдавам с повишено внимание сделката за ЧЕЗ

Пенев внесе молба за касиране на изборите за президент на БФС

Едва 51% от българите използват интернет

Изследване на Еврокомисията показва, че българите ползваме доста по-рядко интернет, когато се налага да организираме пътуване, да пазаруваме, а и по-принцип.

Едва 54% от сънародниците ни ползват интернет, докато средно в страните от ЕС техният брой е 75 на сто. По този показател сме на предпоследно място, като само Румъния е с по лоши цифри от нас.

Когато подготвят пътуване едва 12% от българите ползват интернет, докато 18 % от европейците закупуват билети, определят маршрут и резервации през интернет.

Както се очаква обаче, водещи сме по слушане и сваляне на музика, игри и видео – при нас го правят 57 % от интернет потребителите, докато в Европа средният процент е 49 на сто.

Драстично се различава процентът на малки и средни предприятия, които извършват продажби онлайн – у нас те са 5,5%, докато в Европа са 15 на сто. Като една от вероятните причини са транспортните разходи – това показват 60% от изследванията на българските предприятия, за сметка на 57% от европейските.

Стряскащо, в България цели 37 % от работещите никога не са ползвали интернет, за разлика от Европа – там този процент е 18 на сто.

Едва 54% от българските домакинства ползват фиксирания широколентов достъп до интернет, за разлика от 70% от домакинствата в Европа. Като брой абонати на 100 души у нас процентът е 58% на 67 на сто в страните от ЕС.

Интерес представляват цифрите за покритие в селските райони. Докато в България има села без ток, покритие на мобилните телефони и без обществен транспорт и пътища до тях, европейските изследователи показват, че 26 % е покритието в селските райони с високоскоростен широколентов достъп (достъп от следващо поколение) от домакинствата в селските райони (с плътност на населението под 100 души на km²). За сравнение, в Европа този процент е 18 на сто.

Българите и европейците еднакво се безпокоят, че някой може да им ползва личните данни в интернет – 40% от сънародниците ни са признали този страх, а в Европа 43 % са по-предпазливите ползватели на интернет.

Въпреки многобройните случаи на измами, българите се оказват по-лековерни за плащания през мрежата – 22% в сравнение с 42% от европейците се безпокоят за плащане онлайн. Ние сме сякаш и по-нехайни за поръчаните стоки и услуги – само18% от сънародниците ни се безпокоят, че няма да получат поръчаните стоки или услуги, докато 22% от европейците си признават това опасение.

Относно развиване на основни умения за ползване на цифрови технологии – изпращане на електронни съобщения, използване на текстообработващи програми, инсталиране на нови устройства и др. в Европа процентът на обучаващите се е 59 на сто, а у нас – 34%.

Като си припомним, че едва през 2015 г. от НАП дадоха възможност да се изплащат през нета данъчните декларации, без да искат електронен подпис, може да си обясним защо ползватели на услугите на електронното управление, връщащи онлайн на държавни органи попълнени електронни формуляри, процент от ползвателите на интернет у нас и в близкия свят се различават толкова – 13 % на 33 %.

Лоши за нас са и данните за електронни рецепти от лекарите – 4,6 % у нас на 27 % в Европа.

Припомняме, Европейската комисия определи като приоритет създаването на единен цифров пазар чрез премахване на пречките за гражданите и предприятията. Стратегията за постигане на цифров единен пазар се основава на три стълба:

1. Улеснен достъп на потребителите и предприятията до цифровите стоки и услуги в цяла Европа

2. Създаване на подходящи условия за разцвета на цифровите мрежи и услуги

3. Максимално повишаване на потенциала за растеж на цифровата икономика.

За да се изпълнят тези цели, от ЕК предлагат правила за трансграничната електронна търговия, модернизирано законодателство в областта на авторското право.

За изпълнение на втората цел ЕК ще реформира правилата на ЕС за телекомуникациите. Тя ще включва по-ефективно координиране на радиочестотния спектър и общи за целия ЕС критерии за разпределение на спектъра на национално равнище; създаване на стимули за инвестиции във високоскоростен широколентов интернет, осигуряване на равнопоставени условия за всички участници на пазара, било то традиционни или нови, и създаване на ефективна институционална Рамка.

По третата цел ще има единни стандарти за търсене и работа “в облак” – Облакът е умна, сложна, мощна компютърна система, която потребителят използва само с едно движение, уточнява пионерът на уеб браузърите Марк Андрийсен.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.