Драги Тео,

Няма ли най-сетне животът да се отнася, както трябва, с мене? Отчаянието ме съсипва! Главата ми се пръска. Госпожа Сол Швимер предявява срещу мен иск, защото съм й направил моста така, както го чувствам, а не както подхожда на нелепата й уста! Не мога да работя по поръчка като най-обикновен занаятчия! Реших мостът й да бъде внушителен и сводест, с необуздани и възпламеняващи зъби, щръкнали във всички посоки като огнени пламъци! А тя се разстройва, защото мостът не се помествал в устата й! Глупава еснафка, идва ми направо да я смажа! Опитах се да натикам моста насила, но той стърчи като блеснал полилей. Независимо от всичко аз го намирам за прекрасен. Твърди, че не можела да дъвче! Какво ме интересува дали може да дъвче! Тео, не мога повече така! Помолих Сезан да работим в общ кабинет. Той обаче е стар и отпаднал, не е в състояние да държи инструментите и те трябва да се завързват за китките му. Тогава пък не може да работи прецизно и като ги пъхне веднъж в устата на пациента, му избива зъбите, вместо да ги поправя. Как да постъпя?

Винсент

Откъс от култовата книга на Уди Алън „Ако импресионистите бяха зъболекари“

Русенският стоматолог Димитър Димитров вае зъби, малки пластики и картини. Единственият художник в бяла престилка в крайдунавския град сменя сръчно инструментите в кабинета с длето или четка в ателието и продължава да изненадва пациенти, приятели и колекционери. Ако не е край зъболекарския стол или статива,

художникът в бяла престилка

кръстосва горите с джипа и стяга като председател ловната дружинка в село Нисово. Остави ли чифтето, грабва въдицата и отива за риба. Може да нарисува картина от преживян миг, да издяла малка пластика или дърворезба, да подреди нумизматичната си колекция, както и да почовърка автомобила, мотоциклета или зъболекарската машина. А ако съвсем го хване съклетът, винаги намира какво да пипне вкъщи.

Времето му е разчетено до секунди и не прави ли нещо, става нервен. Неговият жизнен ритъм е като във „Формула 1“. Единственото, което си позволява, е да спи по 8 часа.

"Ако бях записал Художествената академия, може би щях да бъда още по-добър, но не съжалявам, че станах зъболекар", категоричен е д-р Димитров. Навремето родителите му го спират с думите, че "художник къща не храни". Решава да запише стоматология, защото само за тази специалност отлагат войниклъка след следването.

Иначе държи четката и молива от малък. По рисуването го увлича бащата на негов приятел. Първата си картина с маслени бои по Рубенс "Съюзът на земята с водата" рисува като студент.

"Бях забравил четката, но веднъж реших да опитам дали нещо ще стане", спомня си стоматологът. Последната му

изложба от 47 картини

с акварел и маслени бои и от икони са нарисувани през последните 7-8 г. Д-р Димитров посяга към четката, когато го вдъхновят архитектура, цветя или пейзажи. Покрай лова и риболова улавя красотите в природата с есенна гора или ромона на рекичка, притихнали храсти или увиснали корони на дървета, сепнати глигани или плашливи кошути.

Дъха му също спират старинни български къщи и архитектурата на "малката Виена". В две картини той използва за първи път специална техника, като пръска цветове с четката върху нарисуваното платно. Смята, че така постига индивидуалност, ефект и 3D изображение в дълбочина.

"Най-дълго рисувах едни магарешки тръни, с които започнах серията цветя. Отнеха ми цяла седмица, защото трябваше да се изпипат, но и маргаритките ме измъчиха", признава художникът.

По-бързо се получават пейзажите, достатъчни са му 2-3 часа. Сяда пред статива само когато се вдъхнови и го завладее тръпката да пресъздаде положителна емоция. Ако се опита да рисува умозрително или да повтори картина, не се получава. Обикновено нахвърля скица, която да му напомня какво му е хрумнало или го е впечатлило.
Докторът става художник по 1-2 часа на ден. Рядко рисува по-дълго, защото обслужва и многобройните си пациенти.

"Радват ме еднакво естетично изработените зъби и красивата картина, приемам ги като рожба", доверява 67-годишният стоматолог. За него зъболекарската професия и изобразителното изкуство се допълват. Ортопедичната му специалност

посяга към естетиката

която развива чувството за красота, стил, асоциативност и пропорции. "Рисуването ми помага много, не се затруднявам, ако трябва да реша естетичен, козметичен или функционален проблем", казва д-р Димитров.

От него се изисква преди всичко сръчност в манипулациите, а при ортопедията - и инженерно мислене. Тук важи принципът на тотото, но в съотношение 1 от 32 зъба. Това, обяснява зъболекарят, определя безбройните комбинации с протезни конструкции и материали.

Като върви по улиците и види лоша усмивка, стоматологът веднага познава, че изкуствените зъби не са направени както трябва. Същото се получава и в рисуването, ако на художника му липсва усещането за цветова гама и хармония.

"За 45 години постигнах всичко в професията и тя винаги ми е доставяла огромно удоволствие - дори когато се пилят зъби, в устата трябва да се рисува", убеждава д-р Димитров. За него стоматологичната бормашинка и четката изискват еднакъв подход и уверена ръка.

Д-р Димитров започва да практикува веднага щом се дипломира. След казармата, където също е зъболекар, го изпращат по разпределение за 6 месеца в габровското село Горна Росица. Оттам го изтеглят и назначават направо в ортопедичното отделение в Русе.

"Завеждащият д-р Братоев ми каза, че ще ме направи добър зъболекар за 3-4 години. Аз му предложих да се хванем на бас, че ще го постигна за една. Само след 12 месеца ми позволиха да обслужвам и хора от първа ръка, на доста някогашни партийни величия съм бъркал в устата", спомня си стоматологът. Дори да се извади зъб, казва той,

е нужен чалъм

Най-малко да му се знае анатомията и как да се подхване, за да излезе, без да се травмира пациентът. Тук, признава д-р Димитров, няма място за нежност, защото ако се съчувства на пациента, не може да се свърши работа. Той предпочита да е малко по-коравосърдечен и да не се разсейва с човешката болка.

Повечето си картини д-р Димитров подарява на познати и приятели. Раздава и малките пластики, които майстори от животинска кост със зъболекарската бормашинка. Само някои от тях, от картините или дърворезбите и ловните трофеи красят частния му кабинет, за да радват повече хора.

"Имам още много идеи, остава да намеря време, влече ме абстракцията, но още не ми се отдава, явно не е вътре в мен", признава естетът. Допадат му фините изпипани неща. Иска картината да стане като цветна фотография, която замества част от изобразителното изкуство. Затова ако е с въдицата или чифтето, посяга и към фотоапарата.

Иначе трябва да прави нещо друго. Докторът не помни майстор да му е идвал вкъщи, защото цял живот прави всичко сам. В зъболекарския му кабинет плочките, теракотата и мазилката също са негово дело.

"Повече доверие имам на себе си, а и щом един фаянсаджия може, за какво са ми ръцете", обяснява д-р Димитров. Допреди години дели времето между стоматологията, приемните часове във "Винпром" и пациентите на частно.

Когато от Бизнесблока му предлагат да стане депутат, отказва. Зъболекарят не може да си представи как ще изкара толкова време, седнал на едно място в парламента.