Чужденци разбиха сладкарница в София и откраднаха десерти Нарушителите сами признават вината си

Русенци на протест за чист въздух

Русия е готова да помогне за решаване на конфликта в Африн

Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Почетоха Левски в Сливен и областта

Виктор Орбан към Бойко Борисов за Западните Балкани: Заби брадва в голямо дърво (обзор)

Санират, ако намерят още пари Довършват само сградите, където ремонтите са започнали

“Елпром Троян“ с технологичен скок в бъдещето

Поклонението пред паметта на Васил Левски в София през обектива на “Труд”

Чадърите в Бургас само от бяло до охра

Чуждите инвестиции в имоти паднаха с 83% Пред декември намалява върнатото финансиране на компаниите майки

Отпадат строителни такси ОП внесоха промени в Закона за устройство на териториите

Румен Радев: Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?

Боянският клуб иска президентска република 22-ма професори създали клуба

Хората в Непал загубиха всичко, но не са нещастни и гневни

НАДЯ ГАНЧЕВА,

Нова телевизия,

специално за “Труд”

Земетресението отвори очите за света за нова философия и поглед към живота

Пътят от България до Непал е дълъг. Полетът отнема близо два дни. А полетът на съзнанието има нужда от много повече време, за да разбере тези хора и начина им на живот.

Още с кацането на летището в Катманду осъзнаваш, че си попаднал на странно за европееца място. Като започнем от часовата разлика с България – 2 часа и 45 минути напред, минем през “обратното” движение и стигнем до пазарите – купуваш си жива кокошка, която колят пред очите ти. Хигиена липсва, организация – също. Но други неща също липсват – като престъпност. Няма да ти откраднат нещо, няма да те измамят. Ако искат пари – ще си кажат. А цената е въпрос на спазаряване.

Докато пътувах към Катманду, очаквах да видя ужасяващи гледки. А видях само усмихнати хора. Непалците не показват страданието си, не говорят на глас за проблемите си, не искат някой друг да оправи живота им. Приемаха ни като свои гости. Благодариха, след като снимахме репортажи за тях. Почти всички говорят английски. Застават пред камерите с удоволствие, въпреки че не обичат да разказват твърде лични истории. Не видяхме хора с насълзени очи. Напротив.

Има стотици семейства, които са изградили палатките си на улицата, на няколко метра от рухналия си дом. Фамилиите са големи – в някои палатки живеят по 30-40 души.

Един случай особено ме впечатли. В най-големия палатков лагер в Катманду военните раздаваха помощи – хляб, вода и оризови стърготини. При нас дойде жена с трите си деца, която беше взела своята дажба. Каза ни: „Виждам, че сте тук цял ден и не сте яли, искате ли да ви дам този хляб? Много е вкусен. Аз в палатката имам какво да сготвя на децата.” Не знаех как да отговоря. Тя бе загубила всичко, а проявяваше загриженост за двама непознати, дошли от другия край на света.

Такива са хората в Непал. Добри, карат те да ги обичаш от цялото си сърце. Само за няколко часа в Катманду осъзнаваш, че всичко е по-лесно и по-красиво, когато даваш. Стоях насред рухнали сгради, заедно с десетки хора, които бяха загубили всичко и изпитвах спокойствие. Спокойствие, което ми даваха те. Виждах хиляди семейства, които незнайно докога ще живеят на улицата, в ужасяващи условия, без вода, нормална храна, без нищо от това, което ние приемаме за даденост. И в същото време те не искат. Да, ядосваха се на правителството, че е корумпирано и че дарените пари не достигат навреме до нуждаещите се. Но в тях нямаше гняв. Осъзнаваха, че животът им започва от нулата, но не бяха отчаяни. Само два дни след земетресението започнаха отново да градят живота си. Бутаха разрушените сгради и разчистваха отломките, отделяха здравите червени тухли и ги събираха. Задружни и усмихнати.

Няма усещането за трагедия. Има усещане за полет, за вдъхновение.

Според мен това се дължи на религията им. Повечето са будисти. Вярват, че душата на човек никога не умира.

Земетресението в Непал отвори очите на света за друга философия за живота. За един нов поглед, през тъмните усмихнати очи на децата в Непал. През него виждаш, че може да сме добри и усмихнати дори когато сме най-нещастни.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.