26,4% от спортуващите приемат или са приемали хранителни добавки или други стимуланти, показва изследване, поръчано от Министерството на младежта и спорта във връзка с разработването на Национална стратегия за борба с употребата на допинг в спорта 2015 – 2025 г.

Анкетирани са 849 спортуващи на възраст 16 – 54 години, градско население, съобщиха от пресслужбата на .

34% от лицата приемат мнението на инструктор какви добавки да приемат, 35% решават самостоятелно, а 33% се съветват с приятели и познати. Инструкторите имат водеща роля и при предписанието и начина на разработване на системата за прием на добавките – 29% се ръководят от тяхното мнение, а 35% от лицата разчитат на написаното върху опаковките. 40 % от спортуващите използват препаратите повече от една година.

„Лицензирането на всички треньори и инструктори по фитнес е задължително, тъй като голяма част от решението за приемане на хранителни добавки и стимуланти и начинът на снабдяване се извършва именно от тях или от самите фитнес центрове. Необходимо е те да си направят асоциация, която да членува в европейската, да осъществява самоконтрол върху тази дейност и да провеждат обучителни курсове“, заяви министър Кралев.

62% от всички анкетирани са отговорили, че упражняват някакъв спорт. Трябва все пак да се подчертае, че изследването обхваща активните хора в трудоспособна възраст, които живеят в градовете. Преобладаващата част от тях - 75%, практикуват спорт повече от една година, като средната им тренировка продължава около 78 минути. Сред изследваните 849 спортуващи 2,6% спортуват професионално, 17,5% активно, 77% - за разтоварване и удоволствие. Фитнесът (32,7%) е най-практикуваният тип спорт, следван от джогинг (24,6%), футбол (17,3%) и колоездене (17,3%).

На този етап контролът върху разпространението на добавки и стимуланти в страната не е на необходимото ниво, сочат данните от изследването.

Предпочитаните места за покупки на хранителни добавки са специализираните магазини (62%), аптеките (38%) и специализирани онлайн български магазини (29%).

Друг важен проблем е режимът, при който хранителните добавки се пускат на българския пазар. Установени са изключително много несъответствия между съдържанието, изписано върху етикетите, и съдържанието на самите продукти. Това е световен проблем, тъй като същите данни се отчитат в Германия и Великобритания.

„Трябва този, който иска да произвежда хранителни добавки, да предоставя сертификат за съдържанието им от лицензирана за това лаборатория, а не просто уведомление върху етикета за това какъв е продуктът“, допълни министърът.

Националната стратегия за борба с употребата на допинг в спорта 2015 – 2025 г., която е разработена по инициатива на Министерството на младежта и спорта, е във фаза на съгласуване между отделните институции, след което предстои приемането й от Министерския съвет.