Патриарх Неофит поиска и даде прошка в храма ”Света Неделя”

Делян Пеевски: Противниците ми са хората, ограбили България

Пропадане в снежна козирка убива Ния (обзор) Седнала да си сложи котки на краката върху снежна козирка, която се сринала

Турист почина на ски писта „Кулиното”

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в понеделник, 19 февруари 2018

Десет души са затрупани от лавина в Алпите

Италиански „Левски“ на старта

НФСБ провежда шествие по повод 145 години от гибелта на Апостола на свободата

Протестиращи пред парламента: Не гласувайте тайно Конвенцията

Вижте поклонението пред паметника на Васил Левски в София

Сблъсъци между фенове на “Ботев” и полицията в София

Армията купува 450 000 халосни патрона

Откриха мъртъв 52-годишен мъж на ски писта в Банско

Чешки, румънски и полски полицаи идват за сезона Командированите ще пристигнат в началото на юли

Борисов лобира за балкански проекти

70 години след победата светът пак е разделен

Глобалната опасност може да се преодолее само с глобално обединение е един от изводите от Втората световна война

Днешното отбелязване на една от последните кръгли годишнини от най-кръвопролитния военен конфликт в присъствието на участници не е никак празнично, конфронтационно е. Вместо Европа и светът да склонят глави пред милионите жертви и да почетат все още живите воини от Втората световна война, да си припомнят как се е стигнало до нея, каква е била цената на победата и на поражението, колко трудно се е стигнало до мира, честването беше изцяло подчинено на съвременната политика. Това сякаш е неизбежно при подобни исторически дати, но все пак, преди да помислим за политически ползи от историята, е добре да потърсим поуките.

Какво е днес 9 май? Имам предвид 9 май като Ден на победата, а не като Ден на Европа, защото вторият не поражда спор никъде.

Спорът е само за Деня на победата, който, искам да припомня, при нас в Източна Европа се отбелязва на 9 май, докато в Западна, а вече и в Централна – паметната дата е 8 май. Отличават се и символите – на Запад по подобие на годишнините от Първата световна война се използват червените макове, а при нас – съветските и руските символи като червени знамена и черно-оранжеви георгиевски лентички в памет на историческата роля на Съветската армия за победата. Още тези разлики обясняват достатъчно ясно защо е толкова остро политически спорът къде, как или дали изобщо да се празнува този ден.

Все пак какво трябва да си припомним на 9 май? Какво е станало преди 70 години и какви са последиците от онези отдалечаващи се събития. Ще започна с начина, по който са посрещнали този ден българите преди 70 години.

Тогава за участниците в съпротивата той означава победоносен край на тяхната борба срещу европейския фашизъм, националсоциализъм и местните му следовници, но за други символизира капитулацията, за някои олицетворява начало на усилията да се изгради нова политическа и международна система, докато за други – край на целия им познат свят. По съвсем различен начин посрещат капитулацията на Третия райх във всички европейски страни – за много европейци тя символизира истинската победа над репресивния режим, освобождението им от чуждото господство, но за други поставя началото на големи изпитания, независимо дали става дума за военнопленническа голгота, или за съдебно преследване за военните престъпления.

За всички обаче с края на войната започват трудните дни, в които трябва да се възстанови мирът в междучовешките и междудържавните отношения, да се разчистят огромните руини в прекия и в преносния смисъл на думата, в каквито войната е превърнала континента и да се изгради изцяло нова мирна Европа.

Днес почитаме само онези, които са загинали в борбата срещу Третия райх и неговите съюзници, докато за другите жертви само си припомняме. И така трябва да бъде.

Каква цена е платила Европа, а и светът за разгрома на силите от Тристранния пакт, които правят опит да наложат идеята на Хитлер за изграждане на добре подреден, но подчинен на арийската раса свят, в който няма място или поне достойно място за хората и народите, определени като непълноценни? За да се спре победоносният ход на германския вермахт, започнал през есента на 1939 г. в Полша, преминал през почти цяла Европа и приключил чак през есента на 1942 г. при Сталинград, са били необходими не просто огромни, а обединени усилия.

Западноевропейските демокрации се оказват слаби, за да защитят Полша, скандинавските и балканските си съюзници, а и самите себе си. Съветският съюз отстъпва големи части от европейските си територии, Съединените щати губят тихоокеанския си флот. Но с обединени военни, политически, дипломатически и промишлени усилия за четири години те успяват да обърнат посоката на настъплението и да принудят агресивните държави една по една да капитулират.

Затова един от изводите от най-мащабния военен конфликт в историята на човечеството е, че глобалната опасност може да се преодолее само с глобално обединение.

А какво да кажем за цената, която човечеството плаща в гигантското противоборство? При всички условности, които трябва да имаме предвид при използването на големите числа в историята (те никога не са точни), само човешката цена на войната е над 50 милиона загинали (виж таблицата). При това по-голямата част от жертвите са цивилни. Това би трябвало да е най-голямото предупреждение за днешния ден. Въпросите на войната и мира не трябва да се оставят само на военните и политиците, защото страданията са за всички.

Как в този контекст да оценим злободневието на тазгодишните чествания? Основната интрига е колко и кои държавни ръководители посетиха конференцията в Гданск и възпоменателната церемония на Вестерплате на 7 и 8 май, а колко ще участват в Парада на победата в Москва на 9 май, какви нови оръжия ще покаже руската армия и кой какво ще каже.

Това показва само колко разделен отново е светът, а и Европа, защото обединената й част е единна в бойкота си на Парада в Москва, но останалата извън ЕС очевидно не иска новото разделение. Дипломатическото надлъгване е кой кога и къде ще отиде – някои от европейските лидери ще се изхитрят хем да почетат жертвите на най-заслужилата за съвместната победа армия – съветската, хем да спазят бойкота. Макар и половинчато това действие все пак дава надежда, че не всичко е изгубено, че можем да избегнем новото военно противопоставяне, което чука на вратите ни.

Поуките от историята се четат по различен начин – днес едни припомнят Мюнхенската конференция от септември 1938 г., а други – Германо-съветския пакт от август 1939 г. Но истинската поука е, че те са взаимно свързани и показват до каква степен недоверието и играта зад кулисите улеснява избухването на глобалния конфликт. Един от важните уроци на историята е, че събитията никога не се повтарят по един и същи начин, затова историческите аналогии често се оказват толкова подвеждащи.

Затова на 9 май трябва да мислим повече за това как да запазим мира, отколкото как да изправим света пред нова война. И да не забравяме, че днешната голяма опасност за война идва не от Европа.

*Авторката е преподавател по съвременна история в СУ “Св. Климент Охридски”

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.