Не моят дом, а обществото е моята крепост

Хубава работа свърши Шуменският съд. Перна тарикат, който не пожелал да си плати дела от общите разходи за ремонт на блока. Не тарикатствай, а плати Анализи 12:25 09.05.2015 Като всеки тарикат нашият се опитал да омъгли магистратите с аргумента, че ремонтът не е качествен, че фактурите са надути и други дяволии, на които съставът не обърнал внимание.

Да приветстваме този акт. Да бъде последван и от други съдилища. Понеже живеем в света на индивидуалисти. Ще трябва да се научим – най-после!, – че живеем в общество. Според дълбоко генетичната ни програма, заложена от старото мислене, моят дом е моята крепост и нищо наоколо не заслужава участие. Това мислене слабо се влияе от политически системи, то е заложено здраво в гърдите, предава се от поколение на поколение, от род на род и бронебойни патрони за него няма открити. Затова е знаково решението на Шуменския съд. То подсказва как е възможно да се формира усещане – и отговорност – за общество. Участие и съучастие в групата. Обществото е моята крепост.

Затова са възпитателни инициативи като „Да почистим София”, макар и не за един ден. Да организираме пролетни бригади за освежаване на междублоковите пространства...

Председател на домсъвета в моя блок е бившият футболист от ЦСКА Красимир Безински, по едно време беше помощник на националния треньор Христо Стоичков. Камата го ползваше не само като технически наставник, а като организатор.

Днес нашият домоуправител мотивира блока и предизвиква съседните. Копае, сади, полива, коси. Комшиите видяха добрия пример, а той, както е известно, има приятели. Последователите превърнаха запустелите площи в живи градини. Пространствата наоколо станаха толкоз свежи, че естествено се превърнаха в детски площадки.

Моят дом е моята зелена природа. Събирам хартийки, чашки, фасове. Участвам. Нашата бригада нараства. Ние вече сме наистина съседи. Познаваме се и се почитаме, като почитаме красивото. Направеното от нас. Ей, богу, заразително – идват младите. А кметството ни предостави пейки, кошчета и други благини.

Затова да поощрим и кметските управи. Да станат по-корави. По-високи санкции. Нравът на онзи шуменски тарикат няма как да бъде пречупен с красиви думи. Трябват красиви глоби.

Вечерям в блока на мои прители в Брюксел. Звъни се. Домоуправителката на своя благозвучен фламандски ни обяснява, че велосипедът на балкона стърчи над перилата, вижда се, загрозява фасадата. Глоба, глоба! Спасихме положението – на мига свалихме колелото. Фламандката си тръгна доволна.

Стара лондонска пушка от софийската Коньовица ме развежда по левия бряг на Темза. И взе, че си хвърли фаса на земята. Три капелати лелки веднага извикаха полиция. Колкото и красиви да бяха полицайките, двеста паунда отидоха.

Хайде да видим кога Столичният инспекторат ще почне да глобява за хвърлен фас. Кога и как ще ни подготви да повярваме, че моята природа е моят шанс. Шуменската присъда ни внушава още една поука: ремонтът на общите части започва от ремонта на съзнанието.