Влак удари 13-годишно момиче край гара Кумарица, детето е в болница

Мощна зимна буря удари Северна Япония

47-годишен мъж загина при рязане на дърва край село Теплен

Трима души пострадаха във верижна катастрофа на пътя между Лясковец и Долна Оряховица

Министърът на вътрешните работи свиква работно съвещание във връзка с прогнозите за обилни валежи от сняг и дъжд

Димитър Маргаритов, КЗП: Новият пакет от мерки цели повишаване на информираността на потребителите

Какво става, когато гинеколог и зъболекар си разменят професиите?

Шефът на РИОСВ-София: Законът забранява отглеждането в домашни условия на диви котки

21-годишен се барикадира в банка във Флорида и застреля петима души 

АПИ: Пътните настилки в страната са предимно мокри

Коте бедства четвърти ден на 15-метрово дърво в Своге, няма кой да го свали

Камарата на представителите забрани реч на Тръмп, докато не приключи частичната парализа на държавната администрация

Николас Мадуро обяви, че скъсва дипломатически отношения със САЩ

16 области в страната са в грипна епидемия

Еврокомисар Авромопулос: Преспанският договор е „под въпрос“

Амалия – душата на рибаря

Вокалистката от Durty Purchase е работила с Робин Гиб и Курт Хауенщайн, гласът й звучи и в “Мой свят” на Дими и “Сленг”, а сега репетира в попопера по Оскар Уайлд

Еуфорията около “Рибарят и неговата душа” тези дни е голяма. Премиерата на попоперата, написана от Минко Ламбов и Ана Топалова по приказката на Оскар Уайлд, е на 19 май в зала 1 на НДК и екипът работи почти без почивка. Продукцията е, меко казано, мащабна. Повече от 100 са артистите, певците, танцьорите и музикантите, които трябва да пресъздадат фантастичния подводен свят, в който главният герой, отрекъл се от своята душа, се гмурка подир любимата си русалка. На Ненчо Балабанов се пада да участта да се раздели с най-скъпото, което има, а на Амалия Ненова – да бъде… негова душа.

“Тази роля е много трудна, тя е най-важният женски образ в попоперата – твърди авторката на либретото и режисьор на спектакъла Ана Топалова. – Душата страда, защото рибарят я пропъжда от себе си. И в отчаяните опити да си го върне отново, тя преминава през различни състояния. Предлага му мъдрост, търси богатство, става арогантна, зла и отмъстителна, но в крайна сметка се връща отново към доброто. Амалия има сложна актьорска задача, а музикално смесва много стилове. Тя дойде по-късно в екипа, но по нищо не личи, всеки ден репетира, винаги е готова за още, никога не се уморява.”

Коя е Амалия? Мнозина, които редовно посещават Swinging Hall в София, я познават като вокалистка на Durty Purchase или от нейната група „3 5 8”. Амалия обаче има натрупан огромен опит и тук, и в чужбина – все с изключителни музиканти.

На нея й е “писано” да пее. “Някои деца играеха навън, аз пък пеех – спомня си Амалия. – Беше естествено, тъй като съм от фамилия на певци от „Филип Кутев”. Баща ми пееше народна музика, но не беше професионален певец. По-късно и аз пеех в любителски групи, а първите си записи направих на 12 г.”

Амалия завършва средно образование и постъпва в Консерваторията. “Работих една година с Лили Иванова, разбрах какво искам да бъда и какво ме интересува като музикант – свободата да мога да пея това, което искам. Затова реших да работя извън България – бях само на 20”, допълва певицата. Обикаля цяла Европа. “Бойното” й кръщение е в някогашната Западна Германия: “4 месеца, по 8 часа на ден, без почивен ден. Мислех, че е нечовешко, но после нищо вече не ми беше трудно. Можех да пея с часове на 25 см токчета. Група „Alfa” беше много модерна, налагаше стил. После с „3 5 8” свирехме три години по клубове в Холандия. Само в петък и събота, повече от 65 клуба обиколихме. Бяхме втората българска група там след “Тангра”, после дойдоха “Ахат”, ФСБ…”

Често питат Амалия защо все пак се връща. А тя: “Защото трябваше да реша много важен въпрос: да продължаваме да строим къщи на мениджърите си или да помислим за нас. И разбрах, че съм готова да имам семейство с дете. До онзи момент имах семейството, но не бях пораснала и готова да имам дете – групата, турнетата, пътуванията бяха най-важното в живота ми.”

На 19 май 2015-а майка и дете ще бъдат на обща сцена. Дъщерята на Амалия – Аманда, вече е пораснала, свири в оркестър „Симфониета”. “Когато ме поканиха да стана част от “Рибарят и неговата душа”, Минко и Ани не знаеха, че тя ще свири. Аманда си обича флейтата, наследство от прапрадядо ми флейтист. Не вярвах, но явно гените се предават. А флейтата е с Аманда 140 г. по-късно. Моята дъщеря явно дойде, защото е било точното време…”

Амалия се връща на сцената само година след раждането. Разбира се, в Swinging Hall, по столичните клубове. Разбира се, с „3 5 8” – нейното “семейство”. Но усеща, че трябва да работи и с други музиканти, за да открива нови неща: “Излязох от моята група и веднага след това Курт Хауенщайн от Supermax ме покани да участвам в албума YAKU Total Immigration през 1998 г. За съжаление, той не е тук физически, но остави много музика… „Сленг” ме поканиха, записах 3-4 парчета в албума „Синьо”, моят глас е в „Мой свят” с Дими. И той не е между нас…”

Робин Гиб от “Би Джийс” обаче е големият й шанс. Била в пиано бар, слушала свои приятели. Помолили я да изпее нещо точно когато влизат Джо Лин Търнър и Николо Коцев. Амалия не искала да пее, но публиката не я оставила на мира. Джо Лин Търнър – също се дърпал… “Не зная какво се случи, но до 5 сутринта прелиствахме тетрадките на музикантите и пяхме – спомня си певицата. – След 3 месеца ми се обади Николо Коцев и каза: „Амалия, в клуба беше мениджър на ACDC и Deep Purple. Пита искаш ли да пееш с единия от братята от “Би Джийс” – Робин Гиб, на едно награждаване.” Годината е 2003-а, Морис Гиб вече е починал. Българката заминава за Дюселдорф, където пее с неговия близнак на специална гала на ЮНЕСКО, на която Робин Гиб е награден за благотворителната си дейност. След изпълненията мениджърът му отива при нея и пита: “Би ли се включила в групата на Робин Гиб?” И Амалия казва „да”. След година подготовка записват около 24 песни с вокалите в студио. После репетират с Франкфуртската филхармония. “Така се осъществи първият тур на Робин Гиб „Магнетик” в Западна Германия. След това пътувахме до Куала Лампур, Токио, Шанхай, бяхме в московския Кремъл, в Санкт Петербург, Мексико, Аржентина, Бразилия, Иран, Виена. И още веднъж след две години в 17 града из Европа…”

Сега Амалия си е в България и репетира образа на прогонената рибарска душа. “Не може това, което правиш с любов, да не ти се отплати – казва тя. – Дори да си охлузиш коленете, пак ставаш и продължаваш, защото… Душата толкова обича Рибаря! Безусловно да обичаш, безусловно да работиш. Това е животът, всички други неща – пари, имоти – е гонене на вятър.”

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.