Учени регистрираха нова сеизмична активност край вулкана Етна

Сменяме валидните винетки с електронни Общините искат 20% от таксите

Нараства броят на заразените със Западнонилски вирус в Гърция

Избили на сляпо животните в Странджа Не е установен дори щамът на болестта

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 20 юли 2018

Румяна Милова, дирекция „Паркиране и мобилност“ пред „Труд“: Въвеждаме нощен служебен абонамент за „синя зона“ в София Центърът за градска мобилност ще осигури патрул и паяк

Доналд Тръмп очаква нова среща с Путин

Военният съд оправда ген. Димитър Шивиков

Арх. Добромир Бориславов: Бейби бумът в столичния зоопарк е резултат на труда на всички

Нинова: Позицията ни по Истанбулската конвенция остава – няма да я подкрепим

Деца таланти тръгват в първи клас на 5 години Измененията намаляват административната тежест при кандидатстване

Израел прие закон за нацията Арабският вече няма да е официален език в страната

Британските служби използват деца шпиони в операции срещу терористи и наркодилъри

Няма да екстрадират четиримата граничари в Турция Трябва да дадат обяснения

Белгия затвори въздушното си пространство заради компютърен проблем

Амалия – душата на рибаря

Вокалистката от Durty Purchase е работила с Робин Гиб и Курт Хауенщайн, гласът й звучи и в “Мой свят” на Дими и “Сленг”, а сега репетира в попопера по Оскар Уайлд

Еуфорията около “Рибарят и неговата душа” тези дни е голяма. Премиерата на попоперата, написана от Минко Ламбов и Ана Топалова по приказката на Оскар Уайлд, е на 19 май в зала 1 на НДК и екипът работи почти без почивка. Продукцията е, меко казано, мащабна. Повече от 100 са артистите, певците, танцьорите и музикантите, които трябва да пресъздадат фантастичния подводен свят, в който главният герой, отрекъл се от своята душа, се гмурка подир любимата си русалка. На Ненчо Балабанов се пада да участта да се раздели с най-скъпото, което има, а на Амалия Ненова – да бъде… негова душа.

“Тази роля е много трудна, тя е най-важният женски образ в попоперата – твърди авторката на либретото и режисьор на спектакъла Ана Топалова. – Душата страда, защото рибарят я пропъжда от себе си. И в отчаяните опити да си го върне отново, тя преминава през различни състояния. Предлага му мъдрост, търси богатство, става арогантна, зла и отмъстителна, но в крайна сметка се връща отново към доброто. Амалия има сложна актьорска задача, а музикално смесва много стилове. Тя дойде по-късно в екипа, но по нищо не личи, всеки ден репетира, винаги е готова за още, никога не се уморява.”

Коя е Амалия? Мнозина, които редовно посещават Swinging Hall в София, я познават като вокалистка на Durty Purchase или от нейната група „3 5 8”. Амалия обаче има натрупан огромен опит и тук, и в чужбина – все с изключителни музиканти.

На нея й е “писано” да пее. “Някои деца играеха навън, аз пък пеех – спомня си Амалия. – Беше естествено, тъй като съм от фамилия на певци от „Филип Кутев”. Баща ми пееше народна музика, но не беше професионален певец. По-късно и аз пеех в любителски групи, а първите си записи направих на 12 г.”

Амалия завършва средно образование и постъпва в Консерваторията. “Работих една година с Лили Иванова, разбрах какво искам да бъда и какво ме интересува като музикант – свободата да мога да пея това, което искам. Затова реших да работя извън България – бях само на 20”, допълва певицата. Обикаля цяла Европа. “Бойното” й кръщение е в някогашната Западна Германия: “4 месеца, по 8 часа на ден, без почивен ден. Мислех, че е нечовешко, но после нищо вече не ми беше трудно. Можех да пея с часове на 25 см токчета. Група „Alfa” беше много модерна, налагаше стил. После с „3 5 8” свирехме три години по клубове в Холандия. Само в петък и събота, повече от 65 клуба обиколихме. Бяхме втората българска група там след “Тангра”, после дойдоха “Ахат”, ФСБ…”

Често питат Амалия защо все пак се връща. А тя: “Защото трябваше да реша много важен въпрос: да продължаваме да строим къщи на мениджърите си или да помислим за нас. И разбрах, че съм готова да имам семейство с дете. До онзи момент имах семейството, но не бях пораснала и готова да имам дете – групата, турнетата, пътуванията бяха най-важното в живота ми.”

На 19 май 2015-а майка и дете ще бъдат на обща сцена. Дъщерята на Амалия – Аманда, вече е пораснала, свири в оркестър „Симфониета”. “Когато ме поканиха да стана част от “Рибарят и неговата душа”, Минко и Ани не знаеха, че тя ще свири. Аманда си обича флейтата, наследство от прапрадядо ми флейтист. Не вярвах, но явно гените се предават. А флейтата е с Аманда 140 г. по-късно. Моята дъщеря явно дойде, защото е било точното време…”

Амалия се връща на сцената само година след раждането. Разбира се, в Swinging Hall, по столичните клубове. Разбира се, с „3 5 8” – нейното “семейство”. Но усеща, че трябва да работи и с други музиканти, за да открива нови неща: “Излязох от моята група и веднага след това Курт Хауенщайн от Supermax ме покани да участвам в албума YAKU Total Immigration през 1998 г. За съжаление, той не е тук физически, но остави много музика… „Сленг” ме поканиха, записах 3-4 парчета в албума „Синьо”, моят глас е в „Мой свят” с Дими. И той не е между нас…”

Робин Гиб от “Би Джийс” обаче е големият й шанс. Била в пиано бар, слушала свои приятели. Помолили я да изпее нещо точно когато влизат Джо Лин Търнър и Николо Коцев. Амалия не искала да пее, но публиката не я оставила на мира. Джо Лин Търнър – също се дърпал… “Не зная какво се случи, но до 5 сутринта прелиствахме тетрадките на музикантите и пяхме – спомня си певицата. – След 3 месеца ми се обади Николо Коцев и каза: „Амалия, в клуба беше мениджър на ACDC и Deep Purple. Пита искаш ли да пееш с единия от братята от “Би Джийс” – Робин Гиб, на едно награждаване.” Годината е 2003-а, Морис Гиб вече е починал. Българката заминава за Дюселдорф, където пее с неговия близнак на специална гала на ЮНЕСКО, на която Робин Гиб е награден за благотворителната си дейност. След изпълненията мениджърът му отива при нея и пита: “Би ли се включила в групата на Робин Гиб?” И Амалия казва „да”. След година подготовка записват около 24 песни с вокалите в студио. После репетират с Франкфуртската филхармония. “Така се осъществи първият тур на Робин Гиб „Магнетик” в Западна Германия. След това пътувахме до Куала Лампур, Токио, Шанхай, бяхме в московския Кремъл, в Санкт Петербург, Мексико, Аржентина, Бразилия, Иран, Виена. И още веднъж след две години в 17 града из Европа…”

Сега Амалия си е в България и репетира образа на прогонената рибарска душа. “Не може това, което правиш с любов, да не ти се отплати – казва тя. – Дори да си охлузиш коленете, пак ставаш и продължаваш, защото… Душата толкова обича Рибаря! Безусловно да обичаш, безусловно да работиш. Това е животът, всички други неща – пари, имоти – е гонене на вятър.”

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.