СОНЯ АЛЕКСАНДРОВА,

Специално за “Труд”

От 9 май до 22 ноември във Венеция ще се проведе 56-ото международно Биенале на изкуствата, което празнува 120 години от създаването си. То ще е пак в “Градините” - същото историческо място, където през 1895 г. се открива първата международна изложба. Тогава националните павилиони още не съществуват. Днес в него са представени 89 държави, пет от които за пръв път: Гренада, Мавриций, Монголия, Република Мозамбик и Република Сейшели. Други пък идват след дълго отсъствие - Еквадор, Филипини, Гватемала.

Освен творци в националните павилиони Биеналето включва и Международната изложба All the World’s Futures (буквален превод “Съдбините на света”), разположена в “Градините” и в “Арсенала”. В нея се изявяват 136 артисти от 53 страни, 89 от тях присъстват за пръв път. Италианските автори са само четирима, от които двама покойници. Попитан от домакините не са ли малко, кураторът се защитава, че не усеща липсата им, защото знае, че има доста имена в павилиона на Италия.

На откриването на Биеналето на 9 май ще бъде връчен “Златен лъв” за цялостно творчество на ганайския артист Ел Анатсуи. Петчленно международно жури пък ще присъди “Златен лъв” в две категории - за най-добро национално участие и за най-добър артист, както и “Сребърен лъв” за обещаващ млад артист на международната експозиция. Неин куратор е нигериецът Окуи Енвезор - изкуствовед, журналист и писател, директор на Haus der Kunst в Мюнхен от 2011 г. Интересите му обхващат африканско, европейско, азиатско, северно- и южноамериканско изкуство от ХХ и ХХІ век, модерно и съвременно африканско изкуство. Изследванията му включват видео, документална фотография, фотожурналистика, теория на архивите, история на музеите.

Президентът на Биеналето Паоло Барата определя целта на куратора по следния начин: “Той не съди, нито издава предпочитанията си. Иска да създаде Парламент на формите.” Преди да се спре на тазгодишната тема – All the World’s Futures, Енвезор се рови в архивите на Биеналето и открива, че през 1974 г. то променя статута си и посвещава тогавашната международна изложба на Чили като жест на солидарност след преврата на Пиночет. Това го подтиква да покаже тази година как изкуството влияе върху политическия и социалния контекст. Енвезор кани артисти, близки до тази тема, и иска да представи 159 нови творби, направени за случая. Има преки отношения с живите автори и с всеки от тях индивидуално дискутира проектите им.

Главният герой на Биеналето ще бъде словото: нарисувано, рецитирано, разказано, изпято, въплътено в пърформанс. То изразява онова, което Енвезор нарича inner song (вътрешна песен), вдъхновила 136-те поканени артисти. Обединeни са чрез картината на Пол Клее Angelus Novus и многотомния труд на Карл Маркс “Капиталът”. Попитан за причината на това странно съчетание, породило недоверие сред част от италианските журналисти, кураторът отговаря, че картината на Клее е “ангелът на историята”, който трябва първо да разруши, за да може после да възстанови света точно както става днес. А “Капиталът”, казва той, е драмата на нашата епоха, която надвисва във всяка сфера от живота ни и властва както в икономиката, така и във финансите.

Център на изложбата е Арената - непрекъснато действащо пространство пред Централния павилион на “Градините”, построено от наградения ганайско-британски архитект Дейвид Аджайе. Основен момент в програмата е непрекъснатото четене на живо на “Капиталът” от актьори като драматургичен текст. То постепенно ще се разширява с рецитали на работнически текстове, брошури, четения на сценарии, дискусии, пленарни асамблеи, прожекции на филми, посветени на различни теории и изследвания на труда на Маркс. Театрални ансамбли, интелектуалци, студенти и посетители ще бъдат поканени да се включат в четенията. Групата The Tomorrow обединява персонажи и фигури, интерпретиращи автора на “Капиталът” в съвременен контекст. Tales on Das Kapital включва немодерни сюжети. Семинарите ще се организират и през почивните дни, за да се изследва текстът на Маркс.
Арената събира говорещо слово, пеене, рецитации, прожекции на филми. Ще бъде отделено специално внимание на идеята за възможностите на гласа като инструмент, който определя ритъма на разказа.

На пеенето ще заложи Олаф Николай в своя пърформанс, вдъхновен от двучасовата композиция на Луиджи Ноно за глас и магнитна лента, от поезията на Чезаре Павезе, от графитите по стените на Париж, от записаните на живо случайни гласове по време на граждански манифестации.

В “Арсенала” - другото главно място на изложбата, също ще има различни пърформанси: в In the midst of things (буквален превод “В разгара на нещата”) по проект на Алора и Калцалида се очаква хорово изпълнение на “Сътворението” на Хайдн. Таня Бругуера поставя отново “Без заглавие” - пърформанс, изпълняван през 2000 г. в Хавана и забранен от Фидел Кастро.

Двете централни места на изложбата – “Градините” и “Арсенала”, ще обедини Саадан Афиф с пърформанса си A corner speaker in Venice (в превод “Уличен оратор във Венеция”). Местен speaker corner ще представи на публиката четива и ще пее песни, написани от приятели на артиста.

Освен отделни автори Енвезор кани и колективи, защото го интересува силата на техните идеи. Поръчва проект на GulfLabor Coalition, които се борят, за да подобрят условията на живот на работниците в Арабските емирства. Aboudannara е анонимна група, създадена през 2010-а от сирийски кинематографисти, които правят импровизирани документални филми, известни като “спешно кино”. Те се опират на естетиката на объркаността, продуцират сами творбите си и ги разпространяват онлайн, за да избегнат политическата цензура. Представят живота на обикновените хора в Сирия. След бунтовете през март 2011-а досега всеки петък колективът прави кратък филм. Заради сигурността си работят в строга секретност. Именно всеки петък в “Арена” те ще представят избрани свои филми на видео, както и по една нова творба.

Освен работи, създадени специално за Биеналето на изкуствата, във Венеция тази година ще се обърне особено внимание на ретроспективните изложби на живи и покойни артисти. Един от авторите, на които Енвезор посвещава малка антология, както е било и в първите издания на Биеналето, е Фабио Маури (1926-2009). Неговата инсталация “Пантограф за пробиване на акварели” посреща посетителите на главния вход на “Градините”. Произведенията на този завършен автор, работил с Пиер Паоло Пазолини, са представени и на много други места по света.

Пространствата ще бъдат изпълнени и с неонови инсталации, направени от Брус Науман между 1972-ра и началото на 80-те години на ХХ век. Ще бъдат изложени редки снимки на фотографа Уокър Еванс, произведения на Робърт Смитсън, Ханс Хааке и Марлен Дюма, на мултимедийния артист Крис Маркър. Подготвена е и ретроспектива на всичките 87 филма на режисьора Харун Фароки. Сто и двадесет години след раждането си Биеналето на изкуствата във Венеция продължава да гради собствената си история чрез настоящето.
(По материали от италианския печат)