Потресаващата парвенюшка естетика и кичозният чалга сюрреализъм, ежегодно отприщвани в национален мащаб по време на абитуриентските балове, сега изглеждат леко застрашени от контрамерките на здравия разум и добрия вкус. За пореден сезон различни класове на зрелостници от страната избират да противостоят на доминиращата атмосфера на ориенталско-битова показност с решението си да дарят събраните пари за абитуриентски тоалети на разнообразни благотворителни инициативи.

Вместо да се одекорят с кошмарни текстилни комбинации, много младежи излизат в празничната вечер на горчиво-сладка раздяла с противоречивата система на средно образование, решени в нормален дрескод. По този начин те отправят приятно и полезно послание срещу мазния конформизъм и затлъстялата традиция.

Радващи рационалното съзнание са информации като тази в сайт на здравословна тематика: “Зрелостници от училищата във всички големи градове у нас за втора година ще се включват в благотворителната инициатива „Панаир на добрината”. В деня на изпращането си част от варненските зрелостници ще облекат бели тениски вместо официални тоалети. Парите за рокли и костюми те ще дарят на болни от муковисцидоза деца. Абитуриентите ще направят и гривни, които да раздават на съученици, учители и приятели. Миналата година инициативата бе в подкрепа на “пеперудените деца”.

Инициативата бе подета от дванайсетокласници от столичната Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън“.”
Разбира се, благотворителността е най-качественият културен код за еманципация от карикатурната манифестация на изнасилени от натискане клаксони, балони, крайно съмнителни музикални избори, стоков фетишизъм и онова болезнено банално броене до 12. Това са сред основните характеристики на традиционния абитуриентски бал в България. За един специален, макар и кратък, отрязък от време средностатистическият хлапак притежава платинения шанс да изглежда като пъпчива кръстоска между кубинския наркотрафикант Тони Монтана и деветдесетарски балкански капиталист. На прага на зрелостта младежите подражават на националните герои от мъглата на прехода и литературното творчество на покойния Христо Калчев.

Ритуалът на лепене на наплюнчени банкноти, отпуснати от заплатата на тати, по челата на музикантите от циганския оркесктър, кацнал на стълбите на гимназията, е важен маркер за мъжество.
А младите дами се издигат над плебса върху 15-сантиметровите платформи на попфолк Пепеляшки и осмислят себе си като секси декор в естетическите клоаки на съвременната цивилизация - чалга и хип-хоп заведенията. Средностатистическият бал на зрелостниците с цялата си парвенюшка наглост и наивност представлява цветен празник на посеченото въображение и пожеланото уеднаквяване.
Съпротивата срещу въоръжената със свиреп попфолк инструментариум атака срещу градската среда не се изразява единствено в достойното решение на някои младежи да дарят от абитуриентския си бюджет на нуждаещите се.

Хуманизмът е красив идеал, но бягството от постгимназиалния постапокалиптичен пейзаж може да бъде и буквално. Все повече завършващи избират да инвестират в пътуване и да празнуват навлизането в “тегавия режим на възрастни” на някое красиво и спокойно място. Пътешестването със сигурност е по-подходящ избор за харчене на ресурси от идеята за обзавеждане с хорър костюми и рокли, които изглеждат неадекватно дори в контекста на шантавия дрескод за Деня на Вси Светии. Всъщност Хелоуин изглежда най-подходящият повод за драматична визуална трансформация.

Което не значи, че и тази пролет няма да ни застигне лавината от евтини “екстеншъни” за коса, прически ала “тупиран телевизор с вафлички”, оранжев солариумен тен, допълнен с няколко пласта художествен грим като за снимките на унгарско хард порно, жълти 20-сантиметрови платформи, пайети, гротескни устни, надути като за повода, и мъжки костюми, в сравнение с които безобразните сценични дрехи на Милко Калайджиев притежават джаз елегантност и стил.

Градската среда отново ще претърпи радикално шумово замърсяване с крясъците на едно поколение на кръстопът. Гейзерите от кич в столицата и повечето големи градове из страната са гарантирани като финансовия успех на новия филм от сагата “Междузвездни войни”. Знаем какво трябва да очакваме и трябва да се подготвим за експлозията от лоша артикулация и още по-лоша музика. Почти като на избори.
Но бяхме длъжни да отбележим здравословния и приятен тренд на спорадично абитуриентско отвращение от калъпа, в който се опитват да напъхат всички зрелостници.

Идеологическата чалга рамка се разпада в очите на все повече завършващи. В едно хубаво средносрочно бъдеще комбинацията от популярен фолк, БГ рап, безумно броене до 12 и мутродрескод може да бъде само смехотворен спомен.