Военен полицай е продал пистолет на килъра Константин Крушков. С оръжието той разстрелва хладнокръвно музиканта Димитър Иванов, по прякор Гъдулката, съобщи „Марица”.

По ирония на съдбата убийството е разкрито, след като Транспортна полиция открива в багажа на Крушков във влака за Бургас автомат Калашников.

Оръжието е закупено за 400 долара от същия търговец - военния полицай Евгени Иванов. Той е снабдявал с промишлени количества боеприпаси и оръжие убийците от Коматевската банда.

Димитър Иванов е от хората, за които се знае, че нямат врагове. Преподава народни инструменти в АМТИ. С весел нрав е, майстор цигулар. Димитър беше рядко надарен човек, разказват за преподавателя близките му. Заради игривата му свирня с гъдулката получил прякора си и повечето му познати и досега го споменават с това име. Майка му го е чакала осем години, докато го роди, сигурно затова имаше толкова дарби, говорят възрастните жени в Марково. С жена му Диана си били лика-прилика, тя също дълго време е преподавател по народно пеене в музикалната академия. Дъщеричката им пък била отлична танцьорка. В селото и досега, 18 години след убийството му, лоша дума не се е чуло за него.

На 4 февруари 1997 г. музикантът е намерен убит в близост до къщата, в която живее със семейството си. 45-годишният мъж е прострелян в главата в собствения си москвич. Колата е паркирана в началото на главната улица на селото. Малко след получаването на сигнала в полицията от София е вдигнат накрак екипът на топполицая по тежки престъпления полковник Граматиков. Причината е особената наглост на убийството.

Полицейският оглед установява, че Иванов е убит на място с един изстрел. Куршумът е влязъл под дясното ухо и е излязъл от лявата страна на лицето, като е счупил страничното стъкло на москвича. Огледът се води от подполковник Валери Баненкин. Тогава той е шеф на пловдивската група за борба с престъпления срещу личността, който сега е жива легенда сред полицаите. „Неговият екип беше железен, а пловдивските колеги са сред най-добрите професионалисти", коментира полковник Граматиков.

Открит е куршумът на престъплението. Това е една от най-важните следи. Оловото се е ударило в стената на близката къща и е намерено до нея. По-късно по този куршум ще стане ясно, че пистолетът, от който е изстрелян, е продаден на килъра от военния полицай Евгени Иванов.

Разследването е изключително затруднено от това, че музикантът няма никакви врагове. Той има идеалното семейство.Съпругата му Диана също се занимава с музика. За да си докара някой лев, Иванов държи сергия за хот-дог на Главната пред сградата на СДС в Пловдив. Близки на жертвата разказват на разследващите, че той е роднина на тогавашния кмет на града и водач на синята идея под тепетата Спас Гърневски. Те тръгват по лъжлива следа, след като ги насочват към политически мотив за убийството. Оказва се, че това е кьорфишек.

По време на проучването на навиците на жертвата става ясно, че той има един недостатък - увлича се по хазарт. Иванов често е забелязван при игралните апарати на клуб „Астра”. Там е бил и последната вечер в живота си. Става ясно, че е спечелил от ротативките 100 000 стари лева. Собствениците на клуба му изплащат половината печалба. Обещават на другия ден да му дадат останалото.

Преди затварянето на клуба там са били десетина души. Никой не си спомня с кого си е тръгнал Димитър. Ченгетата установяват, че един от хората, с които е общувал Гъдулката в клуба, е Веселин Спасов. Веско е редовен посетител на хазартния клуб. Прибират го за разпит. В продължение на 8 часа Веско разказва всяка подробност от вечерта на 4 февруари. До среднощ полковник Граматиков се колебае дали да го задържи, но накрая го пуска с уговорка на другата сутрин в 8 часа да се яви отново. Веско обаче не се появява. Топполицаят се усъмнява, че заподозреният се е укрил. Той и досега твърди, че като криминалист не е допускал такава грешка - да изпусне единствената си следа по разследване на такова тежко престъпление. Звъни на домашния телефон на Веско. За изненада вдига самият той, оказва се, че се е успал. Полковникът му праща полицейска патрулка.

На сутринта Спасов пропява. Той започва признанията си стъпка по стъпка. Разказва как с Константин Крушков-Коцето, знаели, че Гъдулката има бизнес и пари. Когато той ударил печалба в игралния клуб, решили да го оберат. Заговорниците измислили повод, за да си тръгнат с музиканта. Помолили го да ги закара с колата си до Марково. Веско обяснил, че там има роднини.

В москвича Веско сяда на предната седалка до Гъдулката. Коцето е зад него. На Бетонния мост ги спират полицаи за проверка. Веселин слязъл с шофьора. Когато Иванов извадил документите си, забелязал, че носи валута и левове в портфейла си. Съобщил на Коцето. През това време той стискал пистолета в ръка, като го криел зад седалката на шофьора.

По пътя към Марково двамата пътници няколко пъти уговаряли Иванов да спре, но той не се съгласил. Едва като пристигнали в селото, под първата улична лампа, натиснал спирачката, без да гаси фаровете и двигателя.

Проехтял изстрел. Главата на музиканта клюмнала. Спасов и Крушков избягали в лозята. Не могли да вземат парите. Изплашили се, защото им се сторило, че идва някой. Вървели пеша до Пловдив. Когато стигнали до тогавашното кино „Тракия” в "Кючук Париж", наели такси, за да ги откара до познати. Там оставили пистолета с думите: "Не е чист." На жаргон това означава, че с него е извършено престъпление. На следващия ден обаче Крушков минал да прибере оръжието. Качил се на влака и се прибрал в Несебър, където живеел.

На погребението на Митко имаше над 700 души, то не бяха колеги, не бяха приятели, спомня си съпругата Диана. Месеци наред семейството освен в мъка живее и в страх. Никой не може да им каже защо е убит Димитър и има ли опасност и за други членове на семейството му.

След като Транспортна полиция открива автомат Калашников в багажа на Крушков, разследването тръгва бързо. Спасов прави самопризнания. Двамата са изправени пред съда.

Оръжието младежът купил на 23 август 1997 г. от военния полицай Евгени Иванов. От него си бях купил за 400 долара и пистолета, с който стрелях по Гъдулката, каза в съдебната зала Крушков. Моля ви за милост, дайте ми още един шанс в живота, за да покажа, че мога да бъда и нещо друго, имам момиченце, което не съм виждал, каза в последната си дума пред съда той. Искам да се извиня на жената на Гъдулката за станалото, каза Крушков, преди да чуе присъдата си.

Двамата мъже получават от Окръжния съд по 17 г. затвор, които по-късно са намалени. Крушков в затвора е станал религиозен, повярвал е в Христос и когато излезе на свобода, никога няма да помисли за престъпление, разказва неговият адвокат.
Сбогом, Митко, сбогом, свирачо. Тези думи са написани на некролога на вратата на Димитър Иванов-Гъдулката, залепен на входната порта на къщата му в Марково. И до ден днешен той не е забравен от приятелите си, повечето от които са музиканти. Творец да убиеш, талант да затриеш, майка, жена и дъщеря в черно да обвиеш, е подредила думите в некролога съпругата на убития музикант Диана.