Явор Гърдев: Всички по рождение са подготвени за любов

Явор Гърдев е роден на 23 февруари 1972 г. в София. Магистър е по философия в СУ „Св. Климент Охридски” и по театрална режисура в НАТФИЗ. Специализирал е в Англия, Франция, Германия, САЩ. Негови са игралният филм „Дзифт” и нашумелите постановки на „Хамлет”, „Крал Лир”, „Нощна пеперуда” и „Ръкомахане в Спокан” в Народния театър, „Пухеният”, „Старицата от Калкута” и „Пиеса за бебето” в Театър 199 и т.н. Утре в зала 1 на НДК е премиерата на най-новия му спектакъл „Квартет” с участието на Снежина Петрова и Захари Бахаров.

- Г-н Гърдев, театърът вече ви е тесен, а за кино засега трябва да чакате - това ли е една от причините за появата на “Квартет”?

- На мен навсякъде ми е тясно. По принцип. Винаги ми се е искало сцените и снимачните площадки да са разтегателни и да могат да се уголемяват или стесняват според импулсите на въображението. В началото на репетиционния период зала 1 на НДК ми се струваше огромна. Сега към края започна сериозно да ми отеснява. А причината за появата на “Квартет” няма нищо общо със средствата на интерпретация и технологиите на реализация. Причините са в душата.

- След “Хамлет” си мислех, че няма накъде повече да се развихри режисьорската фантазия, но откъсите от “Квартет” подсказват обратното - дълго ли обмисляхте това мултимедийно чудо? Откъде се роди, през какви етапи премина идеята за него?

- Честно казано, процесът не беше особено дълъг. Това е текст, който знам почти наизуст, тъй като в края на деветдесетте години вече правих по него едно особено мило на сърцето ми представление в Театрална работилница “Сфумато”. Тогавашният спектакъл имаше своя чудесен творчески екип и хубава съдба. Той се игра дълги години на софийска сцена, както и във Франция, Холандия, Швейцария, Португалия и Македония. Завръщането към текста се случи поради неутоления ми копнеж да доразгадая смисловите нива на пиесата. Този път ми беше жизнено необходим нов адекватен и съответен на духа на ХХl век постановъчен ход към тази свободна за режисьорска и актьорска интерпретация пиеса. Фактът, че преди няколко години във връзка с един филмов проект, който развивах в чужбина, бях проучвал възможностите на технологията motion capture, се оказа попътен. Освен това поканих Снежина и Захари - актьори, които да бъдат не просто изпълнители, но и партньори в интерпретацията

- За театрална постановка в толкова голяма зала се искат и кураж, и знания. Кое от досегашния опит ви помогна най-много?

- Задачата става още по-трудна поради факта, че става дума за пиеса с две действащи лица, превъплъщаващи се в четири. За този мащабен сценичен обем изходният материал на пръв поглед изглежда твърде камерен, но аз много обичам да работя с контраста на мащабите и синтеза на противоположностите. Интересувам се от нетипични форми и специфични съдържания, както и от неочаквани възможности, възникващи при сблъскването на противоречиви неща.

- Театър и технологии в едно - това ли е бъдещето на сценичните изкуства?

- Не непременно. Често се посвещавам и на коренно противоположния подход - докрай изчистен от технологии театър. Този подход също си остава достатъчно интересен. Парадоксално, но за много хора, родени именно в индустриалната епоха, навлизането на технологиите в сценичните изкуства изглежда единствено като враждебен опит, водещ към дехуманизация на живия спектакъл. Това обикновено е закъснял, но упорит сантиментален предразсъдък на хора, които имат внедрен страх от машините на индустриалната и дигиталната епоха, възникващ като защитна реакция срещу неумолимото изчезване на уюта на детския им свят. Онзи свят на детето край мамините пазви със сополивения нос, одраните колене, филията с лютеница и цопането в локви. За много хора обаче цялото хуманно измерение на живота всъщност приключва някъде там, в този носталгичен спомен за патриархално-комунален уют. Оттам нататък тези хора сякаш се самоосъждат на това да преповтарят до изнемога копнежа си по този рай, уж изгубен поради технологичния прогрес. За мен този рай също е много важен, но съвсем не е достатъчен. Струва ми се, че човек трябва да чуе и шума на „моторните песни” на Никола Вапцаров, да се потопи и да поживее в градското presto на Гео Милев, а после да се срещне и с „дигиталния двойник” на Кирил Мерджански. Половинчатият опит не ми стига. Искам всичкия опит на този свят. Филията с лютеница от детството ми е много скъпа, но, уви, не ми е достатъчна като вездесъща културна потребност.

- Преди няколко дни на пресконференция за предстоящата премиера казахте, че сте пристрастен към текста на Хайнер Мюлер - защо?

- Защото, макар и писан в късната индустриална епоха, в него има епически стремеж към вечността. Този текст е зареден с вагнерианска мощ, ницшеански копнеж и брехтиански интелект. Като заговорихме за машини, това е и първият текст, който Мюлер е написал на електрическа пишеща машина, като авторът сам твърди, че този факт е повлиял много за механистичния й стил, без обаче да навреди на страстния й дух.

- Твърдите още, че във вашата постановка на "Квартет" киното започва да говори на друг език - нужен ли е класическият театър на седмото изкуство, което днес разчита най-вече на технологиите?

- Езикът тук е синтетичен. Смес от определени черти на двата езика. Най-важната разлика с киното обаче е, че всичко е разкадровано и организирано да се случва в реално време. Просто няма как да направиш дубъл. Основният кинематографичен принцип на повторението с цел подобряване просто не важи. Кадрите текат и играта не спира.

- Пълното заглавие на проекта е “Квартет - опасни връзки след края на света”, тоест по някакъв начин поставяте Мюлер и Дьо Лакло в неизвестното бъдеще. Кое може да е “опасното” за един мъж и една жена дори когато, да речем, са в друго измерение?

- Текстът може да бъде разиграван в различни исторически или футуристични реалности, защото третира невъзможността за пълно удовлетворение и трайност в интимното взаимоотношение. Там всичко е опасно до смърт. Нещата са максимално изострени. Мюлер даже казва, че в пиесата става дума за тероризъм.

- Удоволствието от тялото или от думите - откриват ли истината героите?

- Всъщност стремежът на персонажите е да надмогнат ограниченията на тялото си, да се спасят от него и да се слеят отвъд удоволствието. Те отчаяно искат да победят телата си, за да постигнат себе си.

- Жена и мъж - в един момент полът няма значение. Човекът ли е по-важен? И защо?

- Чрез размените на ролите героите се опитват да видят света от чуждата перспектива, да го преживеят от името и чрез тялото на противоположния пол, за да го разберат. Но опитът им има и по-голям залог, който не искам да разкривам тук, защото е важен обрат в пиесата.

- “Квартет...” е като доказателство, че българинът може да работи в екип - права ли съм?

- Готовността на НДК да продуцира проект с толкова сложна координация между екипите е новост, която отправя предизвикателство в тази посока. Всъщност на сцената работят хора от съвсем различни индустрии, които преди това не са били събирани заедно в жив спектакъл: сценични екипи, снимачни екипи, екипите на Cinemotion и на Worldwide FX… Синхронът и сработването са много важни. Радвам се и благодаря, че когато представих визията си, директорът на НДК г-н Боршош прояви продуцентската смелост и се реши на този риск.

- А доколко подготвен трябва да е зрителят, за да разбере спектакъла?

- В полето на любовните взаимоотношения всички са подготвени по рождение. Дори и тези, на които любовни взаимоотношения не са се случвали. Те със сигурност ги предусещат и предчувстват.

- Скъпо бутиково представление, но в зала за 4000 зрители на какво разчитате най-много, за да ги привлечете и задържите до края?

- На вълнението.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура