Над 120 снегорина обработват настилките в София

Секси лъвицата Оливия Уайлд ще се пробва в режисурата Дебютният филм на мацето се казва “Booksmart”

ООН прие единодушно резолюция за прекратяване на огъня в Сирия

Филм с българско участие спечели “Златна мечка” на “Берлинале” (СНИМКИ)

Шофьорка заби колата си във бензиностанция в Благоевград

Все повече туристи от Азия идват у нас с цел винен туризъм

Работодатели дават щедри бонуси за довеждане на нов колега в офиса

Сидеров: Мога да намера нов енергиен министър

КАТ преброи 2536 ранени по-малко от лекарите Разлика с над 22% между данните на МВР и Министерство на здравеопазването установи Институтът за пътна безопасност

Забраниха играчките оръжия в пакистанска провинция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в неделя, 25 февруари 2018

Сняг и паднали дървета на Шипченския проход

Въоръжен мъж се барикадира в дома си във Велинград Излезе да вземе дърва за печката и го арестуваха

„Левски“ подгони вечния съперник

Цветанов в Сандански: Усилията на ГЕРБ са насочени към реализирането на успешни политики в местната власт

Батман, който бори стихиите

Батман (76 г.) надява черни заострени уши от карбон, лови бандите и ги предава на ченгетата. Мирослав Ефтимов (28 г.) носи каска, облича противопожарен костюм, обува гумени ботуши и потушава огъня. Въпреки това го наричат Батман.

Битките с огъня са истински одисеи, а за занаята победата е съдбовна. Както той сам казва: „Нашият най-голям враг е огънят”. Откриваме инспектор Мирослав Ефтимов от столичната Шеста районна пожарна в кабинета му в Академията на МВР. Той почива от дежурство, но и преподава. Учи курсантите на пожаро-строева подготовка и пожароприложен спорт. Все дисциплини, които каляват духа и тялото на младите пожарникари. Неотдавна Ефтимов грабва среброто от градско състезание с щурмови стълби и разпъване на пожарникарски маркучи сред огнеборци от деветте районни служби в София. А отборът му от Шеста пожарна става първенец в надпреварата. Казва, че физическата подготовка на пожарникаря е наистина ценна. За да бори за отрицателно време спринт по висока греда – 1,20 м и широка – 18 см, хванал пожарникарските маркучи, огнеборецът тренира редовно в базите в Пожарникарския факултет и на стадион „Раковски”.

„През 2005 г. постъпих във факултет „Пожарна и аварийна безопасност” в Академията на МВР като курсант и така до ден-днешен. Като завърших, ме разпределиха в „Лукойл Нефтохим Бургас” като началник на дежурна смяна. Там бях за 1 година и след това се преместих отново в София в Шеста пожарна, тъй като съм родом от Костинброд”, разказва Ефтимов. Отваря графика с дежурства и посочва: „Нашите дежурства са 24-часови. Започваме в 8,30 ч сутринта и завършваме на следващия ден. След тях имаме три почивни дни, през които да се възстановим.”

За дежурството в службата Ефтимов се събужда като по часовник, точно в 6,30 ч. Приготвя се и в 8,30 ч е седнал в кабинета си в пожарната. В Шеста пожарна е началник на дежурна смяна, а екипът му се състои от 8 огнеборци. Предпочита да закусва с колегите си. „Това е част от колективния дух. Дежурната смяна е като едно семейство, затова казваме на пожарната – втори дом”, обяснява началникът.

„Службата отговаря за районите „Овча купел”, „Красно село” и част от „Витоша”. Това са близо 20 квартала. Всъщност това е най-големият като площ гасителен район, тъй като в нашите квартали има централна градска част, гори на Витоша и природни паркове”, споделя Ефтимов.

Както в Ботевото майсторство за публицистика има урок за изпреварването на времето и урок за храбростта, така и при пожарникарите. 60 секунди. За толкова пожарната кола да е отпътувала след сигнал за тревога. Ефтимов си спомня първия сблъсък с огнената стихия като съвсем млад началник в службата.

„Получихме съобщение за горящ покрив на къща във с. Владая. Тогава дежуряхме със старите ЗИЛ-ове. Да отбележа, че те са изнесли на плещите си почти 30 г. пожарникарите. Тогава притеснението беше голямо – първо ставаше дума за къща, в която се предполагаше, че има обитатели, и второ, обектът беше много далеч от районната служба.” След като пристигнали до къщата, огнеборцитете спрели електричеството в сградата, но не съвсем. Оказало се, напрежение все още има.

Защо? Просто собствениците на къщата се прикачили незаконно към алтернативна електропроводната мрежа. Тогава моментът става епичен за младия началник. Той озаптява момчетата да не скочат през глава в огъня и да се превърнат в жертви на фаталната комбинация вода плюс ток. Огнеборците дочакват механиците от енергото. „Освен да отговарям за безопасността на хората в горящата сграда, отговарям и за живота на моите момчета. Понякога това е особено трудно. Те винаги се раздават максимално и се хвърлят вътре в пожара”, казва Ефтимов. Финалът е благополучен – обитателите на къщата са невредими, а от огъня почти не се забелязват следи.

Не такъв е завършекът на една Нова година. Ефтимов разказва нажален. „Тъкмо изгледахме поздравителното слово на президента и телефонът взе да звъни. Бяха няколко малки пожара. Към 7 ч сутринта обаче получихме сигнал за горящ апартамент, в който има млада жена. Отидохме. Виждаха се големи пламъци от прозорците. Беше на седмия етаж. Срещахме блиндирана врата, с която трябваше да се борим. Срязахме я на две и през долната половина пропълзяхме навътре в апартамента. Шок – не успяхме да открием никого в пламналия дом. Оказа се, че жената е скочила през балкона. Въпреки падането тя беше жива, дишаше. За съжаление, по-късно издъхна в болницата.” Ден след ужаса Ефтимов вижда по-близо човешката драма. Търси го сестрата на загиналата, иска да разбере повече за огнения ад. Настава мълчание. „Никога няма да забравя нейните очи – на безпомощност и мъка”, споделя пожарникарят.

Почвата под дърветата (торф), която горяла и под земята в Бистришкото бранище, е била най-тежка за гасене. Огънят, който преди три години изпепели около 600 дка от парка „Витоша”, продължи около 20 дни. „Тогава ни помагаха и доброволци. С тях пренасяхме пожарни помпи нависоко през каменистите морени на Витоша. Тези хора свършиха чудеса от храброст, рамо до рамо с нас, пожарникарите”, спомня си Ефтимов.

Понякога на спешния телефон се обажда и лъжливото овчарче. „Миналата година в нощта преди Гергьовден ни подадоха сигнал, че гори нещо в къща в кв. „Горна баня”. Вдигнахме се две пожарни коли и отидохме. И какво да намирам – едно агне, заровено в двора, а отгоре му жарава и дърва. Хората просто си пекат гергьовското агне, а ние скочихме пред тях дихателните апарати”, разказва огнеборецът с усмивка.

За него вдъхновител е сестра му лекоатлетката Инна Ефтимова. „Тя е спринтьорка в дисциплините 60 м, 100 м и 200 м и е постигнала изключително много успехи. Възхищавам се на нейната отдаденост към леката атлетика. Въпреки че тя се запали от мен. Когато аз тренирах, тя идваше на моите тренировки”, казва Ефтимов.

Преди преподавателят да влезе в часа на курсантите, го питаме за героите. Дали понякога не ги подминаваме, защото са скрити зад каски? „Всички пожарникари са герои. Щастливи сме, когато заедно сме спасили бедстващи и видим в очите им благодарност. Чак тогава се прибираме доволни в службата”, споделя Ефтимов.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.