В Македония вече виждат връщане към конфликтната 2001-ва, възможно ли е обаче това

От полицейската операция в Куманово най-много ползи има премиерът Груевски

Първата асоциация, която възникна след въоръжената акция на македонската полиция в Куманово в края на миналата седмица, бе, че конфликтната и жертвена 2001 година се връща. За подобно сравнение си има всичко - и въоръжена група албанци, определени от властта като терористи, и обвинението, че те са дошли от „една съседна страна”, която не може да бъде друга, а единствено Косово (както преди 14 години), и че храбрата македонска полиция се втурва да се бори с групата, давайки свидни жертви.

В този случай в събота и в неделя - осем загинали полицаи и около тридесетина ранени, закарани в скопските болници. Македонските власти обявиха неделя и понеделник за траурни дни, погребенията на загиналите вече започнаха, а активно протестиращите през последните дни обявиха, че временно спират проявите си. С едно изключение - в понеделник вечер мирен марш в черно и бяло в памет на загиналите полицаи. На всичко отгоре в свое комюнике, придружено с видео, се огласи „онази” Армия за национално освобождение (АНО), която воюваше с правителствените сили в Македония през лятото на 2001-ва.

Повече информация и подробности за полицейската операция в Куманово се очакват през следващите дни. Но въпросите вече крещят - как така македонските тайни служби и разузнаване са пропуснали навлизането на такава голяма група въоръжени мъже на територията на Македония, както твърди правителството? Защо, ако все пак са разбрали за нея, не са намерили друг повод и „тайминг”, за да я ликвидират? Та гъстонаселената предимно с албанци махала „Дива” в Куманово ли беше най-удобното място да се води „градска война”, при която по правило се дават повече жертви? Ако терористите наистина са имали намерение да атакуват институциите на държавата, спортни прояви и други обекти (както премиерът Никола Груевски заяви на своята пресконференция в неделя), защо не са използвали възможността да ударят конгреса на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ, който се проведе само преди десетина дни тъкмо в Куманово? Там беше цялата управляваща върхушка на Македония, там беше и лидерът на партията и премиер Никола Груевски с цялото му обкръжаващо партийно и държавно войнство.

Не, приликата между 2001-ва и днес е само външна. И ситуацията в Македония сега е друга, и заобикалящата геополитическа среда също. Съседно Косово всячески се стреми да се покаже като млада балканска държава, която е прегърнала евроатлантическите ценности и иска да скъса със своето минало на място, което ражда, продуцира и изнася напрежение и тероризъм. Отношенията между Скопие и Прищина непрекъснато се подобравят, роля за което играе и албанската общност в Македония, чиито политически представители са във властта по „квотата”, определена от Охридския мирен договор от 2001 г. И „това” АНО не е никакво „онова” АНО - нали през септември преди 14 години то бе разформировано, оръжието (колкото и условно да бе това) бе събрано, а на следващата година се появи и партията Демократичен съюз за интеграция (ДСИ), чиито основатели бяха командантите от АНО, а лидер им стана бунтовническият им командир Али Ахмети. АНО мина на цивилни релси, укрепи се във властта като коалиционен партньор на ВМРО-ДПМНЕ и там се чувства твърде удобно. Самият Ахмети е депутат в парламента, я иде, я не на заседанията, от време на време обсъжда с Груевски, но винаги „на четири очи”, проблемите на управлението и гледа да не разклати властта. Вероятно заради негласната подялба на бизнеса между партиите в коалицията, при която има договорка хората от едната да не пречат на хората от другата. И така македонският керван, начело на който е Никола Груевски, си върви кротко напред. Някъде към хоризонта има цел - евроатлантическо членство, но тази цел е като Фата Моргана в пустинята - колкото повече вървиш към нея, толкова повече тя се отдалечава. Мираж, както се казва.

Когато науча повече подробности, вероятно ще мога да бъда по-категоричен за оценка на станалото в Куманово. Но просто ме сърбят ръцете да напиша, че от досегашните данни за полицейската антитерористична операция най-много полза ще има тъкмо властта на Груевски. Бих бил и по-остър, но ме спира фактът, че операцията бе доста рискова. Осем жертви, при това професионално подготвени полицаи от специалните сили, никак не е малко, да не кажа, че това си е излагане на огъня на противника като „пушечно месо”.

Ето и „ползите”. Първо, обявява се два дни траур, няма протести, напрежението малко намалява. Второ, полицията опитва да снеме от себе си обвинението за проявявано „насилие”, против което протестират в Скопие. Насилие - да, но и жертвеност, когато става дума за стабилността на страната. Трето, опит за лична и корпоративна реабилитация на шефа на македонските тайни служби Сашо Миялков, първи братовчед на Груевски и една от основните цели на обвиненията на опозицията за незаконни действия, далавери и контрол над правосъдната система и медиите. А сега службата му е разбрала за терористичната група, дала е сигнал, установила е местонахождението й, оттук нататък полицията да си свърши работата. Но пак ще кажа - цената, цената е твърде висока.

Преди години опитни мъже ме съветваха - каквото и да става в Македония, търси ръката на сърбите. В сегашния случай и Белград има своя “кяр” - ако е вярна версията на властите в Скопие, че терористичната група е влязла в Македония от Косово, това е мехлем за наранената сръбска душа. Защото им дава аргумент да сочат с пръст към Прищина и когато разговарят с международната общност, да казват: ето, нали ви пхредупредихме, че държавата, която създадохте, откъсвайки исконна сръбска територия, само ще създава нестабилност в района. От Белград дойдоха и първите намеци, че кризата в Македония всъщност е предизвикана заради очакването газопроводът „Турски поток” от Гърция да мине на север към Сърбия през Вардарската долина. И понеже Македония е най-тънката и уязвима брънка от веригата, тъкмо там противниците на „Потока” се били активизирали. Разбира се, с чужда помощ, която не изключвала дори „технологията Майдан” да бъде приложена в центъра на Скопие.

Лично на мен не ми се вярва, но като знам дълбоките провинциални комплекси на македонците, току-виж биха приели като комплимент подобна спекулация. Защото биха видели още веднъж шанс да станат „пъпа на света”.