В образа на редови граждани държавните мъже се провалят

Обществеността продължава разпалено да обсъжда хранителния режим на премиера Борисов отпреди 30 години - как преживявал на картофи и кисело мляко. Към такива ретроспекции го върна зрителка от село, оцеляваща с оскъдни средства. Премиерът даде пример със себе си (че си е най-подръка) - как спомагал за домашното стопанство, като носел помия за прасетата, косял трева за зайците, копаел, гърлил. Преминал през труд и глад и се калил и заякнал. Но сит на гладен вяра не хваща. И презадоволените кибици от форумите го уличиха в лъжа, избиха го на подбив и опорочиха чистосърдечния му порив да окуражи отчаяните си сънародници.

Въобще опитите на българския държавен мъж да се явява пред обществото в образа на обикновен гражданин се увенчават с провал. При досег със социалните низини върховете се натъкват на небивало безочие. В интервюто пред Би Ти Ви с въпроси на зрители не се размина питането за паричното възнаграждение на премиера. Той се каздиса и любопитството бърже бе зашлевено през устата: "За работата, която върша, за отговорността, която нося, няма такава заплата, която би ме удовлетворила." И глутницата пак залая подир кервана. Защо? Защото нашият премиер не запази самообладанието на Путин. На един от първите телевизионни мостове народът му го пита вярно ли е, че е несметно богат. А той вика: "Вярно е. Несметно богат съм с любовта си към Русия." Оттогава май повече не го питат. Само го преизбират... Но това са имперски демагогии. Другаде съзнанието се определя от селското битие - кокошки, зайци, прасета...

Пък бившият премиер Орешарски, изтъкнат финансист, в битността си на обикновен гражданин скоропостижно се записа за саниране на наследствено жилище в Кюстендил. Нищо че кампанията бе дело на душманската му партия ГЕРБ. И дребнавото гражданство го взе на мушка. Макар че то самото също е на опашката за саниране. Но да си обикновен гражданин е привилегия, каквато на един премиер, макар и бивш, не се полага. La noblesse oblige, както твърдят французите.

"Благородството задължава" и хабилитираният икономист Иван Костов, някогашен премиер с евроатлантическа ценностна система, да не прави машинации с депозита си в КТБ. Но той ги направи, защото си защитава финансовите интереси като всеки обикновен гражданин. Като са му давали преференциален лихвен процент от 9,8% в КТБ - вземал, като станало напечено - бягал. Бягал, ала пак вземал. Не се оставил да го завлекат като някой необикновен гражданин. На обществото това му се видя неморално. Защо? Човекът си иска неговото си.

Най-последователен в това отношение е Симеон Сакскобургготски. И като бивш премиер, и като бивш цар си отстоява правото да усвоява имоти. Не го блазни образът на обикновен гражданин. Благородството го задължава да взема... Но и него народът го низвергна. Иска си сиромах като малък Бойко от Банкя. И си го получи.