Канцлерът на Австрия отложи посещението си у нас по здравословни причини

В оставащите дни от месец февруари се очаква застудяване

Учени: Слабите хора и въздържателите умират по-рано Две чаши кафе на ден удължават живота

Агенция АФИС: ГЕРБ събира подкрепата на 26% от населението, БСП – 22,4%

Димитър Маргаритов, КЗП: Социалните мрежи трябва да спазват правилата за защита на потребителите при търговията онлайн

Главният прокурор Сотир Цацаров заминава за Великобритания  

Музей „Етър” в Габрово показва уникални гравирани медни съдове

Арх. Борислав Игнатов: Електронизацията на разрешителните за строеж ще улесни гражданите и общините

Турските власти разпоредиха арест на 170 военни заради преврата

Комисия възпитава с безплатно кино в Шумен Зрителите ще разговарят с Ники Илиев и Орлин Павлов

Каракачанов отговори на Радев: Модернизацията на армията не е прекратена

Боряна Калейн: Не съм тръгвала с идеята за медали

Цветан Цветанов: Президентът изглежда притеснен

Трус с магнитуд 4,3 по Рихтер е регистриран на гръцкия остров Алонисос

ООН призова за борба срещу „Ислямска държава“ в Ирак

Правите наука, но не я продавате

Това казва в интервю за “Труд” МАРТИН КЕРН, директорът на Европейския институт за иновации и технологии.

– Г-н Керн, България е в дъното на класацията на държавите от Европейския съюз по иновации. На какво се дължи това?

– Да, за съжаление е така. България все още има относително слаб капацитет в иновациите. Това вероятно не е изненада, а е свързано с цялостното икономическо развитие. Фактът обаче показва колко още може да бъде направено в областта на иновациите в България – да бъдат създадени работни места, да бъдат разработени иновативни продукти и услуги. Мисля, че това е и задачата на Европейския институт за иновации и технологии (ЕИИТ). Искаме да сме активни във всички страни членки, така че да помогнем на България да се придвижи напред от задната позиция.

– Вероятно знаете, че имахме голямо изтичане на “мозъци”. По какъв начин може да помогнете да спрем тази тенденция?

– Отново искам да кажа, че вероятно това е съвсем естествено явление. След като България се присъедини към Европейския съюз и гражданите получиха правото на свободно движение, много хора се възползваха от тази възможност. Мисля даже, че България е ощетена два пъти, тъй като Европейският съюз като цяло има проблем с отглеждането и задържането на талантите. Много иноватори и предприемачи заминават за Щатите. Така българските таланти напускат дори Европейския съюз. От друга страна, тази тенденция не е лоша за самите млади специалисти – те получават шанса да изградят собствени компании, да създават работни места и да разширяват бизнеса си. Но според мен българските власти имат интерес да създадат такава среда вътре в държавата, че иноваторите и предприемачите да виждат възможности за себе си. Много мерки могат да бъдат предприети на правителствено ниво, за да бъдат улеснени компаниите – да бъдат премахнати пречките пред хората, които искат да стартират своя бизнес, и те да имат възможности да го разширяват. Ние търсим най-талантливите студенти в университетите и се опитваме да ги подкрепяме, за да могат да правят бизнес в България, вместо да заминават за чужбина. За това могат да помогнат програмата “Хоризонт 2020”, ЕИИТ и структурните фондове на Европейския съюз.

– Има ли неща, които зависят и от бизнеса, за да бъдат развивани иновациите на младите хора?

– Това е споделена задача. ЕИИТ като орган на Европейската комисия иска всички актьори в тази игра да работят заедно. Университетите, бизнесът, научните звена и правителството трябва да обединят сили. Университетите трябва да знаят от какво има нужда бизнесът, за да могат да пренастроят учебните си програми според търсенето. Също така вузовете трябва да изградят лаборатории, в които студентите да провеждат експерименти, както и да подготвят младите хора за стартиране на собствени фирми. В същото време бизнесът трябва активно да търси университетите и правителството и да им повтаря: Вижте, имаме нужда от други таланти, от хора с други умения! Това е много важно особено в страни като България и още някои от новите страни членки на ЕС. Различните институции в този своеобразен триъгълник на знанието могат да увеличат сътрудничеството си, за да създадат среда за раждане на иноватори.

– Пристигат ли при вас оплаквания от страна на бизнеса, че университетските програми в България не отговарят на нуждите на икономиката?

– ЕИИТ няма капацитета да регистрира подобен род оплаквания, но пък се опитваме да предлагаме решения на нашите партньори – компании и висши учебни заведения. Средствата и знанията, които получават от нас, им помагат да въведат необходимите промени. Процесите някак си вървят отдолу нагоре. Не може да имаме цялостната картина в Европа. Ако някой се натъкне на проблем и ни потърси, ние му предлагаме решение.

– Знаем как корпорациите в САЩ и държавата в Израел подкрепят стартъп компаниите. Има ли европейска стратегия, която да насърчава младите предприемачи по подобен начин?

– Да. Това, което току-що обяснихте, стои зад моделите и анализите, довели до създаването на ЕИИТ. Хората наистина гледат какво се случва в Щатите, в Силициевата долина, какво става с техните стартъп компании. Първо, там има много по-добра бизнес среда от нашата. Техните компании са създадени с целта да растат, получават много по-обилно финансиране заради наличието на повече “бизнес ангели” (инвеститори в иновативни компании), на повече рискови инвеститори, разполагащи с голям капитал. В Европа също се срещат, но в много по-малък мащаб и доста по-фрагментирани. А в страните от ЕС, които са по-малко развити откъм иновации и икономика изобщо, те се срещат доста по-рядко. Нашата задача е да пренесем класическия модел на Силициевата долина. Знаете колко са близки университетите като Станфорд с реалния бизнес. Те изграждат у студентите си нова бизнес култура, стимулират ги да създадат свои стартъп компании. Същото правим ние с центровете си из Европа. Разбира се, развиваме тези дейности в горещи точки, където това е възможно – Берлин, Стокхолм, Париж, Барселона. Но искаме да разширяваме и развиваме този модел.

– Как мислите да се разширявате?

– Имаме регионална схема за иновации. Искаме да стигнем до държавите, които не са сред отличниците. Търсим баланса, защото ЕИИТ отговаря за целия Европейски съюз. По тази нова схема сме предвидили определено количество средства и настояваме нашите центрове и общности да се разширяват активно към България и Румъния, както и към другите страни, които изостават в иновациите.

– В последния ви доклад за България пише, че в страната има слабо комерсиализиране на научните изследвания и иновациите. Защо според вас нашите специалисти не могат да печелят пари от своите идеи?

– Успешните ни примери идват от горещите точки, които споменах по-рано. Но това не може да продължава по същия начин. Примерите на успешните младежи могат да бъдат разпространени, но за да стане това, са нужни помощ и отзивчивост от страна на бизнеса, университетите и държавната власт. ЕИИТ може да изгради екосистемата от мрежи, които да подхранват условията за иновации. Липсата на комерсиализация е истинският проблем при вас. Има толкова много добри научни изследвания в България, но те не се фокусират върху монетизирането им – създаването на продукт, който се нуждае от клиенти, необходимостта от добър маркетинг. Учените ви не трябва да правят наука заради самата наука, но винаги да имат в главата си едно наум, че от тяхната работа трябва да се роди успешен продукт.

– Имате ли капацитет да осигурявате финансиране за такива проекти?

– Да. Плюсът на ЕИИТ е, че работим с много дълги хоризонти. Не се хващаме с конкретен проект, а работим със студенти в университетите, които обучаваме как да превърнат своята идея във фирма, а това отнема време.

Нашият гост

Мартин Керн е възпитаник на университетите в Хайделберг и Рединг. Работил е 15 години в Европейската комисия на различни постове. Отговарял е за наблюдението на корупцията и усвояването на европейските фондове от двете най-нови страни членки – България и Румъния. Участвал активно в процесите, довели до частично спиране на фондовете за България по времето на Сергей Станишев. През май 2014 г. координираше спешните помощи от страна на ЕС след наводненията в Сърбия. От 1 август 2014 г. е директор на Европейския институт за иновации и технологии със седалище в Будапеща, Унгария. Организацията е създадена от Европейската комисия.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.