Използвайки матрица от мемзистори с нано размери, учени от Кралския технологичен институт в Мелбърн и Калифорнийския университет в Санта Барбара са конструирали първата клетка за електронна памет, която ефективно пресъздава процесите в човешкия мозък, пише Gizmag, цитиран от Фокус.

Изследователите смятат, че съхранявайки спомени под формата на множество нишки от различна информация, вместо като сбор от единици и нули, устройство може да бъде първата стъпка към създаването на изкуствен бионичен мозък.

Екипът се надява, че постижението не само ще проправи път към технологии, възпроизвеждащи ключовите характеристики на мозъка със средствата на електрониката, но би могло да помогне за терапия на неврологични състояния като Алцхаймер и Паркинсон чрез изучаването им извън тялото. Технологията може да послужи като база за разработване дори на кибернетични импланти.

“Това е най-близкото подобие на функционираща като мозък система с памет, която учи и запомня аналогова информация, а след това бързо я възпроизвежда”, казва д-р Шарат Шрирам, един от ръководителите на проекта. “Човешкият мозък е изключително сложен аналогов компютър…еволюцията му се базира на предишни преживявания и досега това не е бил адекватно пресъздаван с дигитална технология”.

Мемзисторите, използвани в новото устройство са електронни компоненти, чието електрическо съпротивление не е постоянно като на стандартните резистори, а се определя от историята на електрическия ток, преминал през тях. С други думи, мемзисторът “запомня” посоката и големината на приложеното електричество. Наред с това те не са енергозависими и запазват “спомените” си в изключено състояние и докато отново не бъде приложен електрически заряд. Така мемзисторите изпълняват ролята на мозъчни неврони, тъй като съдържащата се в тях информация е пропорционална, а не просто комютърни данни под формата на “включен” и “изключен”.