„Работа на г-н Василев е като Георги Димитров пред Лайпцигския съд - да се яви, да каже, лошите да получат наказания и той да излезе целия в бяло”. Този призив отправи банкерът Левон Хампарцумян, който не пожела да бъде наричан колега на Цветан Василев в предаването "Лице в лице" по bTV. "Наричайте ме, ако щете арменец, но не банкер в такъв контекст. Ние не сме в един отбор и не сме били. Той беше банкер, а аз съм. Фирмата му се водеше банка, но оперираше като нещо друго. Просто говорим за две различни философии на правене на бизнес, на различно отношение с клиенти и т.н. Има компетентни органи, които се занимават със случващото се там, така че нека оставим на тях да коментират и показват нещата”, заяви той.

"Срещал съм се с политици, но винаги това е било по работа. Така председателят на УС на „Булбанк” Левон Хампарцумян отговори в ефира на bTV на въпроса как гледа на факта, че политици, журналисти и много други хора са се срещали с Цветан Василев в офиса му.

„Аз също съм се срещал с Йордан Цонев през миналата година. Тогава бях председател на Асоциацията на банкерите, а той бе председател на финансовата комисия в парламента. Предишното правителство бяха пощурели да правят промени в закона за банките, но всичко бе писано на коляно, бих го нарекъл даже талибанско. В този диалог Йордан Цонев, който разбира от закона за банките, беше един вид балансьор. Имаше доста вредни идеи, но те не влязоха в закона и след намесата на Цонев. Правили сме срещи в парламента, в асоциацията. Документирани са. Искам само да кажа, че всичките ми срещи са имали ясна цел”, обясни Хампарцумян.

Попитан как гледа на преференциалните договори с по-високи лихви и дали те са практика, той каза: „Преференциалните договори и лихви не са масова практика, но ги има. Обикновено при такива договори става въпрос за големи корпоративни клиенти. В този смисъл искам да кажа, че случвалото се в КТБ не е било от добрите банкови практики.”

Според Хампарцумян тезата да падне банковата тайна, във връзка случващото се в КТБ, е популистка. „Банковата тайна е в основата на банковия бизнес. Няма нужда да се прави такава стъпка. Аз съм против такива популистки екзотики и правила, писани на коляно. Вижте, един закон се пише преди да се случило нещо, а когато това става след някакъв повод, вече се превръща в декрет. Искам дебело да подчертая, че България има добри закони и ако те се спазват, ще сме по-добре от Германия”, каза банкерът.

Хампарцумян коментира и искания от Европейския съюз стрес-тест на банките да бъде направен до края на годината, а не както сме го планирали през 2016-а. „Стрес-тестът не е начина да се удушат банките, а да се направи момента снимка на ситуацията. На база усилията на България и стремежа й към евроезоната може да се изтегли този тест. На пазара има добре управлявани банки и зле управлявани банки. Тестът е знак за зле управляваните банки да се подобрят и да изчистят слабостите. Ние минахме миналата година стрес-теста, който ни беше направен от голямата банка „Уникредит”, каза още той.