ВЛАДИМИР ТРИФОНОВ

Кан, специално за “Труд”

След бляскавите “Великият Гетсби” и “Принцесата на Монако”, с които започваше международният кинофестивал в Кан през последните години, 68-ото му издание бе открито с френския филм “С високо вдигната глава”. Режисьорката му Еманюел Берко нашумя преди две години с “Тя си отива”, в който подари на Катрин Деньов една от най-силните й роли напоследък – на баба, впуснала се в пътешествие с малкия си внук.

Деньов има важна роля и сега. В “С високо вдигната глава” тя играе Флоранс, съдийка пред пенсия, която се опитва да върне надеждата в безпътния живот на невръстен престъпник... Дързък избор за откриващ филм в Кан, макар и извън конкурсната програма. А това е ясна заявка за промените след оттеглянето на дългогодишния фестивален директор Жил Жакоб и вземането на решения за селекцията единствено от артистичния шеф Тиери Фремо.

Тази година във воденото от братята Коен жури той е поканил още ред именити кинаджии – актрисите Софи Марсо, Сиена Милър и Роси де Палма, холивудската звезда Джейк Гиленхал, канадския режисьор Ксавие Долан (с Награда на журито през 2014-а за “Мамо”), аса Гийермо дел Торо и малийската певица Рокиа Траоре.

Също в извънконкурсната програма са включени два от най-чаканите летни хита – “Лудия Макс: Пътят на яростта” и анимацията “Отвътре навън”. Личните ми очаквания за основни конкуренти за „Златна палма” е това да са трите италиански филма – “Моята майка” на Нани Морети (филмова режисьорка се опитва да се грижи за болната си майка и да се справя с подрастващата си дъщеря, докато снима новия си филм с известен американски актьор), “Разказ на разказите” на Матео Гароне (средновековни неаполски приказки, разказани с готически размах и въображение) и “Младост” на Паоло Сорентино (с Майкъл Кейн като оттеглил се диригент и Харви Кайтел като възрастен режисьор, подготвящ новия си филм, които правят равносметка на живота си, докато са на ваканция в шикозен хотел в Алпите).

Възможно е фаворити да се окажат и някои от азиатските режисьори – носителите на „Златен лъв” Джиа Дзанкъ с “Планините могат да се разделят” и Ху Ксяо-Ксън с “Наемната убийца” (осмо участие в конкурса на Кан) или японецът Хирокадзу Корееда с “Нашата малка сестра”, който за пети път е селектиран за „Златна палма”.