И най-големите радетели за съдебна реформа вече си признават, че основните й фокус и цели са смяната на “тези” с “онези” съдебни началници и на настоящия състав на Висшия съдебен съвет с нов, който да отразява актуалното съотношение на управляващото мнозинство. А на възможността да се сложи политически намордник на прокуратурата ще се гледа като на бонус.

Макар че точно преди седмица председателят на Народното събрание Цецка Цачева да обеща, че на 14 май ще бъдат ясни конкретните текстове за промяна на конституцията, това не се случи. Нужно е още време, което със сигурност ще премине в задкулисни преговори. Няма как иначе да бъде обяснено странното присъствие на депутати от парламентарната група на Български демократичен център в преговорите за промяна на конституцията.

Участието на доскорошните депутати на Николай Бареков този път не среща възмущение от страна на дежурните морални цензури. Може би, защото това е тяхното, “добро” задкулисие. Колкото и бяло да е то, участниците в него са наясно, че за да има промяна на конституцията, ще е нужно много повече - да се води пазарлък и с другото, онова “лошото” задкулисие.

Всъщност дори и да се постигне задкулисна договорка между управляващи и опозиция, за да се осигурят нужните 160 народни представители за промяна на Основния закон, това няма да доведе до осезаема промяна в управлението на правосъдието, а оттам и в усещането за справедливо и честно правораздаване. Ясно е, че с предложенията за конституционна реформа нито ще се осигури по-бързо правосъдие, нито това ще доведе до вкарването в затвора на корумпирани политици, а още по-малко ще възстанови доверието в съдебната система.

Грешната посока на съдебната реформа бе поставена още през 2014 г., при това от нейния инициатор - правосъдния министър Христо Иванов. При представянето на Стратегията за съдебна реформа министърът погрешно обясняваше, че за нейното изпълнение няма нужда от промяна на конституцията, а само от промяна на няколко закона.

Повече от половин година по-късно Иванов вече признава, че все пак е нужен ремонт и на Основния закон. Днес обаче все още няма нито един ред, който Министерството на правосъдието да е представило за промяна и на съдебния закон, за което отдавна настояват парламентаристите, магистратите, а от миналата седмица и тримата “големи” в съдебната система. За сметка на ниската продуктивност в изработването на законодателни предложения Христо Иванов бързо успя да организира серия от скандали в съдебната система. Това, освен че осигури няколко вакантни съдийски поста, с нищо не допринесе за подобряване на правораздаването.

С опитите да постигнат бонус и да удовлетворят апетитите си за власт реформатори успяха да изнервят дори главният прокурор Сотир Цацаров, който иначе дава вид на уравновесен и безкрайно толерантен човек. Идеите на млади депутати да въведат възможността Народното събрание да иска импийчмънт за главния прокурор и за председателите на върховните съдилища прилича повече на демонстрация, отколкото на добре обмислен законотворчески акт най-малкото защото става въпрос за противоречие с конституцията.

Че голяма част от идеите за съдебна реформа е “наливане от пусто в празно”, пръв го констатира бившият главен прокурор Никола Филчев, който при все противоречивите си характер и биография, даде много рационални идеи за изработването на механизъм за осъществяването на контрол над работата на магистратите, а оттам и за повишаване качеството на правосъдието.

Отвъд всякакви граници на дипломатичността и дори на партньорските отношения бе поредното размахване на пръст от страна на френския посланик у нас Ксавие Лапер дьо Кабан.

Съветът на дипломата, отправен в присъствието на вицепремиер, правосъден министър, член на Конституционния съд, председател на ВКС, членове на ВСС, България така да реформира конституцията си, че да премахне политическата квота във Висшия съдебен съвет, може да бъде определено единствено като груба намеса във вътрешните работи на суверенна държава, каквато би следвало още да е България.

Наясно с това, Кабан побърза да уточни, че си позволява този коментар, защото България и Франция са членки на Европейския съюз. Щеше да е редно, ако това си обяснение Дьо Кабан беше дал пред ресорния заместник-министър на външните работи, който по всички правила на дипломацията отдавна трябваше да е извикал за обяснение посланика. Нищо подобно не се е случило и няма да се случи. Точно както и широко прокламираната съдебна реформа няма да доведе до върховенство на закона, за каквото иначе отново призова и американският посланик Марси Рийс.

Съвсем отделна е темата, че дипломатите отправиха препоръките си по конституционни въпроси на фона на брандовете на частни фирми, чиито централи са в САЩ и Франция.

Вероятно защото настоящата изпълнителна власт не би искала да изрази позиция за неприемливия език на дипломатите, това го направи служебният премиер Георги Близнашки. Конституционалистът дори радикално обяви, че ако още е бил премиерският кабинет на “Дондуков” 1, то би изгонил от страната френския посланик. Изненадващо за мнозина Близнашки категорично се разграничи и от политиката, която следва правосъдният министър Христо Иванов, с когото, освен че бяха в едно правителство, протестираха заедно повече от една година по софийските улици.

Разбира се, Близнашки не е премиер, нито може да влияе пряко върху вземането на решения, но позицията му е ясен знак за последиците, които би имало едно задкулисно договаряне за съдебна реформа. Щеше да е добре, ако тези, които най-много се стремят към нейното реализиране, бяха проявили поне малко повече принципност и не бяха започнали да влизат в безпринципни договорки.

Нито една реформа, която е постигната чрез нагаждане и на всяка цена, не би била устойчива, а още по-малко ще убеди обществото в нейната полезност. Така не само че ще отблъснеш дори и доскорошните си съмишленици, но ще те принуди да опреш и до “лошото” задкулисие и рано или късно да се превърнеш в част от него.