Корнелия Нинова: Предложих в модернизацията на армията да се включат Българската отбранителна индустрия и бизнеса

Прессекретариатът на президента Радев опровергава Цветан Цветанов

Министър Красимир Каракачанов: Очакваме над 130 млн. лева за отбрана до 2019 г.

Пентагонът: Сирийското правителство запазва ограничена възможност за химическо нападение в бъдеще

Пази ни армия без хора и техника Войникът получава по-ниска заплата от шофьор в градския транспорт

Иракчанка опита да влезе в Румъния с чужд британски паспорт, закупен в България

Пишат как се започва бизнес Въвеждат електронни обществени поръчки

Министър Ангелкова: Това лято очакваме значителен растеж на чуждестранните туристи

ЦСКА в кубчето на Рубик

Мутри изнудили баба да пренася кокаин Банда от 7 врачани вече е зад решетките, един от тях бил беглец от правосъдието

„Трансформации“-те на Благой Иванов

Вижте акцентите от броя на “Труд” в петък, 20 април 2018

Румен Петков: Битката с корупцията е жизненоважна за България, но не трябва да се преиграва Това би имало обратен ефект

Огнян Стефанов на съд за укриване на данъци Взел на ръка 250 000 лева от човек на бившия банкер Цветан Василев и не ги декларирал

Маскирани обраха село с камери

Експерти: Няма виновни за потопа в Мизия, бедствието е било неизбежно

Наводнението в Мизия, което стана миналата година и взе жертви, остави много хора без домове и нанесе щети за милиони, е резултат от неизбежно бедствие, каквото се случва веднъж на хиляда или дори на милион години. Това е заключението на комплексната експертиза, която беше назначена, за да се установят причините довели до огромния брой щети, съобщиха от Окръжна прокуратура Враца.

Настъпването на бедствието е било неизбежно, като в случая състоянието на речното легло и изградената хидротехническа инфраструктура не са били от съществено значение за намаляване мащаба на бедствието. То е резултат от възникване на три типа наводнение – речно, скатово и евентуално наводнение от подземни води, проявили се едновременно. Съгласно експертното заключение на проф. Пламен Нинов от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) при Българската академия на науките (БАН) –в резултат, на тези три възникнали наводнения – се е формирала висока вълна с изключително голям обем и връх, която съответства на събитие, което се случва веднъж на един милион години.

След извършване на хидравлични изчисления, теренни, хидрогеоложки, хидроложки и геоложки проучвания, илюстрирани с изготвяне на съответните цифрови модели и картни изображения, групата експерти установи основните параметри на проявилото се на 02 август 2014г. до 08.08.2014г. наводнение в урбанизираната част на гр. Мизия и прилежащи територии, както следва: в периода от 31.07.2014г. до 02.08.2014г. са паднали интензивни валежи с осреднени стойности в порядъка 107 до 114 литра на квадратен метър. Установеният коефициент на отток варира от 0,60 до 0,75 при подчертано висок ниво на овлажняване на почвата в резултат падналите интензивни валежи през предходните месеци, което е довело и до повишаване нивата на водните стоежи в реките „Скът” и „Огоста” и невъзможността на почвите да поемат част от падналите водни количества – те са били наситени до 98 % от пределната полска влагоемност.

Експертизата показва, че площта на водосборния басейн на р. „Скът” е 1074 квадратни километра, като надморската височина в горната част на басейна при село Горно Пещене е 256 метра, а надморската височина на речното дъно на река „Скът” в урбанизираната част на гр. Мизия е 30 метра, при надморска височина на речното дъно на река „Огоста” при с. Гложене 20 метра. Друго установено е, че хидроложката инфраструктура в урбанизираната част на гр.Мизия е в състояние да пропуска водни количества от 60 до 90 кубически метра в секунда без наводняване на части от града.

Установено е, че максималното водно количество, протекло през град Мизия от 3-ти до 5-ти август 2014 г. възлиза на 387.5 до 1000 кубически метра в секунда. Установените различни стойности се дължат на прилагането на различни изследователски подходи и изчислителни методики. Изчислено е, че обемът на високата вълна е между 60 и 80 милиона кубически метра, при петно на залятата площ от 8.9 квадратни километра с дълбочина до 6 метра при коритото и до 4 метра в останалата част.

Язовирите във водосбора на р. „Скът” не са причина за случилото се наводнение, а дори са спомогнали за неговото намаляване. Общият пълен обем на всички язовири във водосбора на р. „Скът” възлиза на 16 милиона кубически метра вода, тези язовири към момента на наводнението са били завирени на две трети и са поели 5 милиона кубически метра вода, което има незначителна роля за намаляване на формираната висока вълна и са оказали незначителен за параметрите на бедствието ретензионен ефект.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.