Забавни игри от древността представя Регионалният исторически музей /РИМ/ във Велико Търново. Експозицията е от рубриката "Непознатото наследство". В специална витрина в музей "Възраждане и Учредително събрание" са подредени астрагали, пулове, зарове и табли за игра от каменно-медната епоха до Средновековието, а използването им виртуално е представено в 5-минутен клип с 3D анимация.

"Стремежът към игри и забавления се проявява още в зората на човешката цивилизация и отразява по своеобразен начин не само занимателните, но и духовните, културни и дори естетически потребности на хората. Най-ранен израз на този стремеж са песните и ритуалните танци, а надбягванията, борбата по двойки, стрелбата с лък и другите видове спортни или военни игри и упражнения със състезателен характер остават обичайни забавления хилядолетия наред. Голяма популярност добиват също игрите, изискващи съобразителност и комбинативност и най-вече тези, основаващи се предимно на шанса и късмета", обясняват историците от старата столица.

Сред старинните способи за игра са астрагалите, познати още като ашици. "Това са малки кокалчета, предимно от задните крайници на домашни животни- овца и коза, с допълнително изпилени и изгладени страни, които са хвърляни или подреждани по определен начин", разкриват изследователите.

Те допълват, че играта с тях е била позната още през каменно-медната епоха. В РИМ в болярския град се съхранява интересна колективна находка от селищната могила при село Петко Каравелово, състояща се от 66 костени предмета. Те са пробити в централната част и са изрязани и изпилени така, че да си пасват по двойки. Предполага се, че са използвани за игра или като средство за гадаене.

Забавленията с ашици датира от античната епоха. Голяма популярност добиват комбинативните и хазартните игри, при които са използвани зарове и пулове. Били са любимо развлечение, както за войниците и населението, така и за аристокрацията. Най-предпочитани са заровете, които са изработвани от кост, дърво, камък или метал.

Известни са два вида игри със зарове- с чашка и върху дъска. Широко разпространено е зарчето с форма на кубче и означени цифри от 1 до 6. Използвани са и зарчета с две закръглени стени, а върху другите четири са означени цифри.

"Забавленията със зарове, макар и с хазартен характер, са били възприемани по-скоро като игри на късмета, случайността и шанса. Понякога заровете са използвани и за гадаене и предсказване на съдбата. Били са от кост или злато", уточняват проучвателите.
Популярни са били игрите с пулове, които се местели по специално разграфена дъска.

Изработвали ги от камък, кост, дърво, стъклена паста. Върху дъска се играело и с малки фигурки или пионки, направени най-често от кост. Въпреки че не са известни правилата, някои от тези игри наподобяват познатите днес "Не се сърди човече", "Дама" и "Шах".

В българските земи също са откривани зарове и пулове от античната епоха. В музея в старата столица се пазят пособия за игра, намерени в древноримския град Никополис ад Иструм. "Находката, датирана II-III в. от н. е., включва няколко пула с кръгла форма, зарчета с маркирани цифри от 1 до 6, както и един кух предмет с паралелепипедна форма и украса от врязани окръжности. Всички пособия са изработени от кост, като пуловете са добре полирани", разясняват археолози.

През Средновековието игралните пособия, предназначени за аристокрацията, са старателно изработени, докато простолюдието се е забавлявало най-често с подръчни средства. "За основа са разграфявали тухла или керемида, а пуловете били оформяни чрез изглаждане на фрагменти от счупени глинени съдове. Подобни пулове са намерени и в крепостта Царевец", допълват историците.