Демоните от миналото лесно излизат на светло

Събитията в съседна Македония и протестите срещу правителството на Никола Груевски покрай дежурния въпрос какво става при съседите породиха и куп други. Трябва ли на митингите в Скопие да се вее българското знаме? Трябва ли български политици да участват там? Защо президентът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев говори на английски на митинга на опозицията?

Причината това да са дискусионни теми е в сложните ни отношения с Македония. Те пък са сложни заради историческото наследство. А хората, които задават тези въпроси, просто не искат да дърпат дявола за опашката и отново да се подхващат старите спорове.

Периодично обаче някой политик вика от трибуната на парламента демоните от миналото. Справка - проектът за декларация на Патриотичния фронт във връзка с годишнината от Баташкото клане и изказването на съпредседателя му Валери Симеонов.

В Народното събрание хвърчаха искри и малко по-рано. Този път поводът бе друга историческа годишнина - от арменския геноцид.

А дълбоката причина за всичко това е една - разпадането на Османската империя. След края на Първата световна война се разпадат три империи - Австро-Унгарската, Османската и Руската. Победителите, силите от Антантата, чертаят границите на новите държави, без много-много да се съобразяват с етническите територии. Коренът на всички конфликти, заобикалящи по-близо или по-далече България, е в онзи раздел - в Украйна, в бивша Югославия, в Сирия и Ирак, дори в Йемен.

Защо?

На 10 август 1920 г. силите на Антантата начело с Великобритания и Франция и правителството на Османската империя (която е част от Централните сили заедно с Германия и Австро-Унгария) подписват мирен договор във френския град Севър. Той е част от т.нар. Версайска система от мирни договори, към която се отнася и подписаният с България Ньойски договор. Севърският договор разпокъсва Османската империя. Предвидено е да се създадат независимите държави Кюрдистан и Хеджас (на територия, която днес е част от Саудитска Арабия), Месопотамия (Ирак), Палестина и Трансйордания минават под протектората на Великобритания, Сирия и Ливан - на Франция, Северен Епир - към новосъздадената държава Албания под протектората на Италия, а Гърция получава Източна Тракия и изключителни права върху областта Измир.

Севърският договор обаче така и не влиза в сила заради съпротивата в Турция, водена от Кемал Ататюрк. Година по-късно съглашението е ревизирано от Лондонската конференция, а през 1923 г. е подписан Лозанският мирен договор. Запазва се положението на бившите територии на Османската империя, дадени като протекторат на Великобритания и Франция. Кюрдска държава не се създава, а териториите, населени с кюрди, се разделят между Турция и подмандатните на Великобритания и Франция Ирак и Сирия. Турция губи Арабския полуостров и почти всичките си островни владения в Средиземно море. Така в сърцето на многонационалната Османска империя се създава Турската република, в която мнозинството от населението е от етнически турци.

Разделянето на Османската империя всъщност е планирано още по време на Първата световна война с т.нар. споразумение “Сайкс-Пико”, носи името на авторите си - британския дипломат Марк Сайкс и френския Франсоа Жорж-Пико. То е от 1916 г. и представлява тайна договорка между Великобритания и Франция за подялба на владенията на Османската империя на Арабския полуостров. Великобритания трябва да получи почти цялата територия на днешните Йордания и Ирак, както и част от Палестина - района на Хайфа. Франция пък трябва да вземе Северен Ирак, Сирия, Ливан, Югоизточна Турция. Договорът “Сайкс-Пико” запазва правото на двете велики сили да определят вътрешните граници на държавите в своята зона на влияние.

След войната този таен договор е реализиран почти напълно. Причината да се споменава в актуалните политически анализи днес е “Ислямска държава”. В неговите текстове е и коренът на търканията на арабите със Запада. В хода на войната Франция и Великобритания окуражават арабите да се противопоставят на турците и Османската империя. От 1916 до 1918 г. продължава Арабското въстание, чиято цел е на бивши османски земи, населени с араби, да се създаде независима арабска държава - от Алепо в Сирия до Аден в Йемен.

Арабските въстаници имат голяма роля за победите на британците в региона. След войната обаче обещанията за единна арабска държава са забравени. Затова днес идеолозите на “Ислямска държава” говорят за “Ислямска държава в Ирак и Леванта” (както се е наричало Източното Средиземноморие) - ИДИЛ, и смятат Сирия и другите държави в региона за изкуствено създадени от колонизаторите. Според тях границите, начертани от Сайкс и Пико, трябва да бъдат унищожени.

Такава е историята. За разлика от политиката тя не може да бъде променена, нищо че раните от разделянето на Османската империя още болят. Но не пречи политиците по-често да надзъртат в историческите атласи. Най-малкото за да знаят как всичко е преходно, но хората остават и трябва да могат да живеят в мир и сговор.