- Г-н Аврамов, не са ли много трима десни кандидати за кмет на София - от ГЕРБ, от ДСБ и от партията на Кунева?

- Проблемът на София е, че няма алтернатива. Ясно е, че печелят кандидатите, които успяват да обединят дясноцентристкия вот и кандидатът на ГЕРБ изглежда без конкуренция.

- На какво тогава да се надяват реформаторите с имена като Соломон Паси или Вили Лилков, ако изобщо бъдат издигнати техните кандидатури?

-Участието в политиката е свързано и с издигане на кандидати. Всяка партия се стреми да извлича максимума, независимо че често след изборите този максимум изглежда като смешен минимум. От една страна, не е притеснително, че се издигат много кандидатури. От друга страна, продължава тенденцията Реформаторският блок да изглежда като орел, рак и щука.

- Местните избори няма ли да предизвикат трус в Реформаторския блок?

- Реформаторският блок е срутен от самото начало. Илюзия е, че може да се срути повече. Единственото възможно срутване е следващия път да не влязат в парламента. Не искам да превръщам РБ в черната овца на настоящето мнозинство, въпреки че оттам имат да отговарят на много политически въпроси и обвинения, които биха отправили десните хора.

- На какви въпроси трябва да отговарят?

- Част от левицата и хората на г-н Първанов би трябвало да са много доволни от РБ, защото партии, които се считаха за проевропейски и непримиримо десни относно геополитическия избор на страната, днес са в безпринципна и невъзможна за обясняване коалиция с АБВ. Десните избиратели питат защо РБ, дори и ГЕРБ правят такъв политически компромис.

- Отговорът на този въпрос не е ли ясен - необходимият компромис?

- Отговорът е заради математиката в парламента и заради желанието за власт. Но някои тактически компромиси, които позволяват на политиците да си вържат гащите, образно казано, се оказват стратегически грешки.

- Например?

- Например този тип коалиция. Когато променяш политическите цели, за да останеш на власт, следва закономерен изход - изхвърлят те от политиката. Забелязва се нещо много тревожно - реформаторският дневен ред на днешното правителство започва да се пренаписва на ръка. Така стана с идеите за здравна реформа, които г-н Москов представи в началото на това правителството. Така стана с пенсионната реформа. В енергетиката не се случва нищо кой знае какво, освен да се заклеймяват търговците на ток. В други сектори също не се наблюдава развитие. Въпреки че има добро мнозинство в парламента, управляваща коалиция не е хомогенна и няма обща воля за реформи.

- Здравната реформа изправи пред сериозни противоречия ГЕРБ и РБ. Радан Кънев се закани, че ще напусне коалицията, ако тя бъде спряна. Цветан Цветанов и шефът на здравната парламентарна комисия казаха, че са притеснени от решенията на министър Москов. Докъде ще доведат тези разминавания?

- Интересно г-н Цветанов, г-н Москов и г-н Кънев за какво са си говорили, когато правеха коалицията? Не са ли очертали конкретни стъпки, не са ли постигнали консенсус? Отговорът е - не. Вероятно са си говирили кого на какъв пост да сложим. Ако промяната на управлението се изразява в "едни да станат, други да седнат", това е лоша политическа практика. Смятам, че нито г-н Цветанов, нито г-н Москов, нито г-н Кънев имат право да се обвиняват едни други. На тях им е гласувано доверие и би трябвало да се разберат какво ще правят. Сега това оплакване прилича на селска кавга. То не е в полза на хората, които плащат здравни осигуровки. Не е от полза на бюджета, защото единственото, което виждаме, е увеличаване на здравните разходи и влошаване качеството на медицинските услуги. Виждаме изнервени лекари, които г-н Цветанов арестуваше и преследваше. Уверявам ви, че публичните замервания с несъгласия не помагат на управляващата коалиция да изкара пълен мандат. И ще се стигне до ситуация, в която заклинанията срещу БСП и ДПС няма да помагат повече. Правителството вече работи по собствен бюджет и управляващите няма с кого да се оправдават. Мантрата, колко са лоши БСП и ДПС, става фалшива.

- Реформите вървят в такт две крачки напред, една назад. Коя реформа има шанс да бъде завършена - пенсионната ли?

- Увеличаването на пенсионната възраст не е решение. Да се компенсират проблемите в пенсионната система с по-висока осигурителна тежест и да се натоварват работодателите, не е вариант, защото бизнесът може да свие работните си места и социалните си ангажименти или пък директно да затвори. И тогава правителството ще е с вързани ръце, защото когато никой не плаща социални осигуровки, не може да се правят реформи. Затова чиновнците не трябва да гледат на пенсионната реформа счетоводно - откъде да вземем един пари. Това не е реформа. Реформа е в рамките на солидарния модел да се вкарат лични пенсионни сметки. Една част от парите, които плащат хората, да отиват в социалната система, която трябва да продължи да съществува. Държавата не трябва да се оттегля от пенсионния модел. Но в същото време да се създадат лични пенсионни сметки и хората да знаят какво им се сервира през годините. В момента правителството слага всичко в общ тиган и това не решава въпроса с политическата отговорност. Няма гаранция дали няма да дойдат на власт още по-безотговорни политици, които да фалират пенсионната система с глупави решения. Срещу това няма предпазни клаузи.

- От образователния министър Тодор Танев, който е от гражданската квота на РБ, идват повече скандални изказвания. Каква реформа да очакваме от него?

- Когато има министър от гражданската квота в едно правителство, не може да се очаква от него да прокара реформа. За това е необходима политическа воля. Министрите, които са граждански фигури, не носят отговорност. Ако няма реформа в образованието, вината за това е на председателите на политическите сили, които формират управляващата коалиция. Не е изключено от самото начало политиците в тази коалиция да са обърнали гръб на образователната реформа и затова са сложили гражданска фигура.

- Няколко месеца преди местния вот наблюдаваме масова изборна миграция - два пъти повече българи са сменили настоящите си адреси. Не си ли затваряме отново очите пред манипулации?

- Да, вече има около 100 хил. пререгистрации на различни хора от една община в друга. Във Видин, Кюстендил, Монатана, Ловеч, Плевен, Враца и Перник има мащабни нови регистрации на избиратели. Това е първият признак, по който можем да кажем, че в местните избори партиите и кандидатите ще се интересуват по-скоро от математиката на вота, отколкото от качеството на подкрепата. Ще продължим да си говорим за негативни явления, свързани с избирателна корупция, и за съжаление в много от общините няма да се случи позитивна промяна. Каквото и да значи това.

- Ще запази ли ГЕРБ позицията си на най-голямата партия?

- ГЕРБ е най-голямата партия в местната власт и е много вероятно да остане такава и след изборите. Има общини, където ГЕРБ има уникални управленски провали, като Варна. Има общини, където има успехи - например Стара Загора. Има общини, които изглеждат много добре управлявани - като Бургас и Пловдив, в които най-вероятно ГЕРБ ще спечели. В същото време не е ясно дали тези общини са толкова добре управлявани от гледна точка на усвояване на финансовия ресурс и на европейски проекти, които са спечелили.

- БСП ще изплува ли или ще претърпи поредната изборна загуба?

- БСП изглежда като партия, в която периодът на разпад не е приключил. Не искам да правя аналогии с разпада на СДС, но както там имаше бивш председател в лицето на г-н Костов, чиято основна политическа мисия беше да се храни от електоралната тежест на СДС, така има сходна ситуация в левицата. Има бивш председател на БСП - г-н Първанов, който би направил каквото е възможно, за да наследи влиянието на партията, която той оглавяваше.

- Местните избори ще изправят ли едни срещу други партиите в управленската коалиция?

- Не смятам, че ГЕРБ ще има проблеми в конкуренцията, с която и да е партия. Възможна е някаква дребна интрига около боричкания за места между ГЕРБ и РБ. Но като мине първият тур, меренето на политически мускули, доколкото ги има, ще бъде заменено от договаряне на позиции и постове. Както се случи и при създаването на това правителство, а сега се чудим защо се карат за реформите.

Нашият гост:

Димитър Аврамов е роден през 1973 г. в Пловдив.

Магистър по политически науки в СУ “Св. Климент Охридски".

Специализирал е публична администрация и международни отношения у нас. Има и специализация, свързана с трансформацията на бивша Югославия - в университета в Загреб, Хърватия.

Бил е международен наблюдател в мисията на ОССЕ за мониторинг на изборите в Босна.

Председател на предизборния щаб на СДС през 2007 г.

Има малък IT бизнес.