С бъклица и роза в Монголия и Корея

С бъклица и маслодайна роза в Монголия и Южна Корея. Това би било най-краткото и ясно заглавие, което българската преса би написала преди 10 ноември 1989 г. за държавното посещение на президента Росен Плевнелиев в двете азиатски страни.

25 години след края на тоталитарния режим България отново славослови по всички точки на света качествените си вина, маслодайна роза и кисело мляко. Тази част от хранително-розоварната култура на българина беше акцентирана и от сегашния президент на България Росен Плевнелив пред всички висши държавни органи, които срещна в Улан Батор и Сеул. Изненадващо Плевнелиев обяви пред президента на Република Корея г-жа Парк Гън-хе, че България е известна и със здравословните си храни. Нямам идея с какво се хранят в президентството, но за всички българи отдавна е очевадно, че, щат-не щат, консумират предимно вносни продукти, а повечето български са далеч от етикета за високо качество, био, еко и т.н.

20 български бизнесмени бяха включени в делегацията на президента. Бизнесът беше представен от производители на оранжерийни краставици и домати, през пуканки и ядки до геодезически проучвания и техно джаджи.

На летището в Астана, Казахстан, началникът на кабинета на президента Екатерина Захариева направи скандал на репортера на „Труд“, че бил писал за това как президентската администрация изнудва журналистите да плащат за вътрешен транспорт в Улан Батор, а не за постиженията, които е постигнал Плевнелиев при преговорите в Монголия.

Права е г-жа Захариева. По това време репортерът на „Труд“, дремейки, не беше хванал една от най-важните новини. Част от бизнесмените бяха тръгнали към далечна Монголия не да правят пари, а да си ги търсят. След всяка среща Плевнелиев обясняваше как приятелството между Монголия и България е родило няколко икономически чудеса. Едното било, че наша компания внедрила интелигентна система, която да следи и контролира трафика на обществения транспорт в Монголия. Това беше представено многократно като еманация на взаимоотношенията между двете страни. Всъщност се оказа, че тази система е инсталирана от наша родна компания през 2013 г. Тя е вложила в нея над 1 млн. лв. Решението за сключването на сделката е било на предишното монголско правителство. Оттогава досега българската компания не може да си получи парите. И както се шегуваха бизнесмените в самолета: „Имахме много срещи, но с адвокатите“.

В изблик на нерви Захариева отрече да е чувала и Плевнелиев да казва пред будистките монаси от манастира Ганчан тегчилен, че ще се радва Далай Лама да посети България, в която не бил идвал. Поредният гаф на Плевнелиев, тъй като Далай Лама вече е бил в София – през 1991 г. при президента Желев. Захариева може и да не го е чула, но словоизлианието пред монасите на президента го има на запис.

Не може да се отрече и това, че Плевнелиев сътвори едно истинско икономическо чудо, което трябва да влезе в уроците по дипломация. Държавният глава обяви, че „сме договорили“ с Монголия да им построим оранжерия за производството на домати, краставици и чушки. Прекрасно. Финансирането на съоръжението обаче е чиста магия. Плевнелиев се похвали, че преди време той лично бил договорил Монголия да върне дълга си към България, който възлизал на около 3 млн. щатски долара. Тези пари вече били преведени. Та от тези пари ще бъдат похарчени около 1 млн. долара, за да покажем на монголците как се правят оранжерии. Парите ще отидат в наши фирми, които все още не е ясно на какъв принцип ще бъдат избирани. И така президентът успя да уреди бизнес за наши фирми, но с наши пари. Което си е направо дипломатическо и икономическо чудо.

По Живковски и цензурата преследваше Плевнелиев из Азия. Съветници на държавния глава бяха много възмутени, че в Улан Батор „Труд“ попита президента дали правителството на Груевски трябва да подаде оставка, за да се нормализира ситуацията в Македония и на Балканите. За разлика от тях Плевнелиев реагира по-адекватно и изрече нещо като позиция. В същото време премиерът Бойко Борисов твърдо обяви, че Груевски трябва да си ходи. Впрочем, ако пиарите на президента не знаят, важните за страната събития, каквото е напрежението в Македония, винаги са били тема номер едно за журналистически въпроси към български държавници в която и точка на света да се намират. Същото е и когато чужди премиери и президенти идват у нас – журналистите, които пътуват с тях, ги питат главно по външно- и вътрешнополитически теми, а не за “напредъка на двустранните отношения с България”.

Още по-нелепа беше реакцията на президентската администрация по време на посещението на Плевнелиев в най-стария корейски университет „Сункюнкуан“ в Сеул. Именно там президентът ни беше удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ по публична администрация. Когато Плевнелиев се появи в залата, където трябваше да произнесе реч и да получи грамотите си, присъстващите българи реагираха спонтанно – с усмивка. Президентът беше с тога и академична шапка, които му стояха комично. Реакцията на присъстващите беше достатъчна на медийните съветници на Плевнелиев да разберат, че тази визия няма да донесе желаните успехи на президента в родината. Затова и в галерията на новините в интернет страницата на президентството беше публикувана една-единствена снимка с тога. На нея Плевнелиев е като точка в далечината и заради това не беше поместена в нито един вестник или електронно издание. Повечето медии използваха снимките, които журналистите, отразяващи посещението в Южна Корея, пуснаха в личните си профили във фейсбук.

Желанието да се налага цензура, дори и след 25 години демократичен преход, си е все така живо и здраво. Единственото успокоение е, че средствата за изтичане на визуална и текстова информация вече са толкова много, че пиарите не успяват да сложат ръка върху тях.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи