Да поделим Македония? Стига глупости!

Какъв бум на интереса към Македония направиха българските медии през последните седмици! Страхотен! Лошо няма. Само че да бяха обръщали внимание на процесите, които текат от години в уж най-близката ни съседка, а не изведнъж да залеем публиката си с новини, коя от коя по-страшна. Изведнъж се оказа, че под краката ни пари, или както казват и македонци, и българи - селото гори, баба се реши.

Ама и политиците, и другите „институционални” мъже и дами сложиха сол в раната. И вдигнаха нивото на заплахата, с която облъчиха зрители, слушатели и читатели. И една от най-сериозните е разпадът на Македония и бъдещата подялба на части от нея между балканските й съседи. И съпътстващата щета от това – хиляди бежанци от Македония, които тръгват по посока на България, къде другаде. Пък и премиерът ни в типичния си стил, който минава пред българите, но в никакъв случай не се приема оттатък границата, заяви, че страната ни с нейните институции има грижата за тези 90 000 македонци с българско гражданство.

Хайде да бъдем по-спокойни и зрели. Идеята за подялбата на Македония не е нова, но България вече я отхвърли в не толкова далечната 1992 г. чрез първия си демократично избран президент Желю Желев. Той, лека му пръст, тогава видя в поканата за тройна среща между гръцкия премиер Константинос Мицотакис и сръбския му колега Слободан Милошевич клопка, в която България можеше да попадне тъкмо с намерението на двамата „от север и от юг” да си поделят бившата югорепублика, която по това време беше само на някакви си месеци от рождената дата на независимостта си. А България вече бе признала – първа в света! – суверенитета и териториалната цялост на Македония на 15 януари 1992 г., какво да търси повече на форуми, на които да се говори за подялба. Така и досега.

Има и нещо друго, което трябва да се знае и помни. През април 2008-а Македония не получи покана за членство в НАТО. Очакванията бяха други, на срещата на върха на алианса в Букурещ отиде голяма македонска делегация начело с премиера Никола Груевски, съставена на мултиетнически принцип. В багажа на пратениците бяха грижливо скътани официалните костюми, с които Груевски и компания трябваше да пият шампанско за голямата политическа и дипломатическа победа – членство в НАТО. Даже в първия ден на срещата лично тогавашният президент Джордж Буш-младши заяви: утре ние ще отправим покани за членство към трите държави от Адриатическата група – Албания, Хърватия и Македония. На следващия ден покани имаше само към Тирана и Загреб. Македония остана извън алианса. Причината бе ясна – ветото на Гърция заради спора за името на новата балканска държава.

Вероятно за да спасят отчасти престижа на президента си, Съединените щати само месец след Букурещ извикаха във Вашнгтон външния министър на Македония тогава Антонио Милошовски. Той и държавният секретар Кондолиза Райс подписаха Декларация за стратегическо партньорство и сътрудничество между САЩ и Македония. Това беше потупване по рамото, но и един вид компенсация за неполученото македонско членство в НАТО. Както заявиха американците, това е знак, че бившата югорепублика може да се чувства практически член на алианса, въпреки че няма формално членство. И второ, че както бе записано в документа, САЩ „потвърждават подкрепата си за унитарна, мултиетническа Македония в нейните сегашни граници”. И не само че я подкрепят, но и че ще гарантират това – териториалната цялост на държавата, правото на всички етнически общности да се чувстват равноправни и сигурни, че сегашните граници на страната няма да бъдат нарушавани. Нещо повече, в последващите си действия Вашингтон едва ли не обяви Македония за модел на мултиетничност, мултикултурност и мултирелигиозност, модел, който трябваше да стане пример за съседно Косово, пък и за Босна на север. Дали “моделът” се държа като модел е друг въпрос, на така или иначе Вашингтон подкрепяше Македония във всички нейни действия, които гарантираха унитарния й и многоетнически характер.

Но декларацията имаше и друга страна. Това беше задължението на властите в Скопие „да подържат демократичния процес в страната, общите ценности на мира, свободата, пазарната икономика и владеенето на правото”. Като Вашингтон си запазваше правото да коригира линията тогава, когато сметнеше, че тя се нарушава.

Сега близките до правителството Никола Груевски медии поставят под съмнение активността на американския посланик в Скопие Джес Бейли, който начело на група от още петима дипломати от ЕС се опита да сложи ред в политическия хаос, в който Македония е потопена напоследък. В това число и да накара лидерите на политическите партии да седнат заедно на една маса въпреки личната си непоносимост. Откъде накъде Бейли имал това право. Ами от там – от 7 май 2008-а, нали кабинетът на същия Груевски подписа Декларацията. И слепец да е човек, вижда и разбира, че от „върховенството на правото” не е останало нищо, че правораздаването е личен инструмент на Груевски и компания, че съдебната система е партизирана, че присъдите се издават не според закона, а според „препоръките” отгоре или според партийната книжка.

Съединените щати нямат интерес от подялба на Македония. Още по-малко от изпълнението на често повтаряния напоследък у нас лозунг „Да си вземем Македония”. В такива случаи отговарям – ако има някоя съседна държава, която има какво „да вземе” от Македония, това не е България, а Гърция. Най-голямата рафинерия на юг от Белград е край Скопие и е гръцка, най-голямата и успешна банка в Скопие – „Стопанска”, е гръцка, най-голямата верига супермаркети – „Веро”, е гръцка, най-добрите мрамородобивни предприятия са гръцки, мобилните оператори, които действат там, са гръцки, някои от тютюнопроизводителните компании – също. И какво ли не още.

България за 21 години след първата копка не успя да помръдне от мъртвата точка проекта за съвместна жп линия с Македония. Още колко години трябва да минат, за да достигнем митичния един милиард долара взаимен стокообмен. Да пътуваш от Скопие за Солун е истинско удоволствие заради удобната магистрала, докато тези само 220 км до София продължават да бъдат мъчение.

Та всякакви приказки за завземане или подялба на Македония, освен че са чисти фантасмагории, създават допълнително напрежение в региона. Хайде ако не друго, поне да не плашим хората, че те и без това си имат и много други страхове.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи