Николина Ангелкова: От началото на мандата сме редуцирали неохраняемите плажове от 106 на 89

Благородник от кралския двор За първи път Land Rover предлага Plug-In хибридна система

Корабите по река Дунав вече задължително трябва да са с автоматична индикация

Еврокомисар Пиер Московиси: България е следващият член на еврозоната, но първо трябва силна икономика

883 цивилни са убити при въздушните удари на водената от САЩ коалиция в Сирия и Ирак

Пребита и ограбена 75-годишна жена вдигна на бунт жителите на Златарица

Спортният министър: Трябва да се търси лична отговорност при хулиганството

Сестрата на Ким Чен-ун предложи да се ускори обединението на двете Кореи

Какво е “секс бомба”? Отговорът на радио Ереван

“Българска гордост” е понятие още от Средновековието Моята ограда в Созопол е четири пъти по-стара от Америка

САЩ се надяват, че ще бъде постигнат напредък към мир на Корейския полуостров

Вътрешният министър Валентин Радев: Кражбите на коли са намалели с около 29%

Регистрирани са над 40 турски нарушения над въздушното пространство на Гърция в района на Егейско море

Вижте документалния филм “Ние обичаме мира”, който пусна пропагандата на КНДР след срещата с Южна Корея

Бабата на Байрям, която стана донор, за да му спаси живота, няма право на инвалидна пенсия

Напусна ни Марко Стойчев, художникът на Родопите

Преди четири дни от света си отиде Марко Стойчев. Художникът от Смолян, възпял в цвят и чувство Родопите, почина само месец преди на 30 юни да навърши 85 години. Неговият близък приятел, журналистът и писател Георги Райчевски написа тази кратка елегия:

ДО ПОСЛЕДНАТА ТРЪБА

Във всички стаи на пловдивския ми апартамент има картини само от един художник – Марко Стойчев. Почти през целия си живот той не напусна родното си Райково. Рисуваше родопски пейзажи… „умиращи” родопски къщи… Това беше неговата страст и моята носталгия по този край.

Всяка сутрин Марко Стойчев сядаше пред статива и рисуваше – на пръв поглед – все едни и същи неща, захласнат в тая неповторима прелест, която сякаш оживяваше пред очите му и в съзнанието му: “Смолянските езера”… „Невястата”…

С часове прехвърлях картините, претрупали ателието му, а той щеславно ги преразказваше и ми обясняваше всяка от тях. И никога не изпускаше четката.

С интелигентско любопитство понякога го питах: „Докога, Маестро?”

С навика си на бивш военен Марко Стойчев – без да се замисля – отговаряше: „До последната тръба!”

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.