Седем пострадали в катастрофа край Сливен

Владимир Малинов е новият изп. директор на “Булгартрансгаз”

Борисов поиска пълна проверка на сделката за ЧЕЗ и на купувача

Красимир Вълчев: Не е желателно закриването на още училища

Български лекарски съюз ще подпише рамковия договор за 2018

“Дунав” с втора поредна победа

Министър Ангелкова: Русия, Китай и далечните пазари са много важни за българския туризъм

В Банско арестуваха 6 лица за проституция и дрога

БСП готви концепция за партийна телевизия

Без почивка за бавния и напрегнат ЦСКА

Британец продаде марков чайник на 200 години за 650 000 евро

Атина към Анкара: Не сме Ирак или Сирия, можем да се защитим

Мария Захарова: Кокаинът в посолството в Аржентина няма общо с руските дипломати

Започна градеж на храм “Св.Райко Шуменски”

Тази година откриват „Пловдивци“ – първият нов язовир от 30 години

Бежанците: Не държим да сменяме България с Германия

ВИКТОР ДРЕМСИЗОВ

Възможно е планът на Европейската комисия за въвеждане на квоти за бежанците да се провали, след като 10 от 28-те държави членки на ЕС заявиха, че са против. Великобритания, Франция, Испания и Чехия са част от гласувалите отрицателно за въвеждането на това разпределение. Предложението за въвеждането на определен брой имигранти в дадена страна даде в началото на месеца председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. Ако квотите бъдат приети, много имигранти ще се наложи да търсят убежище в друга държава.

Разговаряхме с няколко бежанци от лагера ни във „Врaждебна”, за да разберем къде биха се преместили, ако е необходимо да бъдат изпратени в друга евродържава, и дали са доволни от условията в България. В лагера са настанени 300 имигранти предимно от Афганистан. Преди тях бежанците са били предимно от Сирия. Неджибулла Екматурла, бивш журналист от Афганистан, ни посреща в неговата стая, която дели с още 3-ма бежанци. В нея има 4 легла и една маса с няколко стола. Няма куфари с дрехи, а само раница, лаптоп и няколко блузи, сложени на стол. Той се обръща към нас с думите: „Щастлив съм, че след 7 месеца престой в България виждам колеги.” Разказва ни, че е работил във всекидневник в Кабул в социалната сфера по въпроси, свързани с правата на децата и на жените. В България е от 7 месеца, но не работи нищо, защото не знае език и няма как да си намери работа. В очакване е да приключи процедурата с обработването на документите му. Споделя ни, че е доволен от условията в лагера: „Има човек от агенцията тук с нас, мога ли да кажа, че не съм доволен (смее се). Харесва ми, чувствам се добре.” През деня посещава часовете по български език, а през останалото време гледа новините и чете книги на дари (персийски език). На въпроса ни относно актуалната тема за квотите за бежанците той ни отговаря, че е в очакване на гражданство и се надява да остане в България. Надява се, да не се наложи да се премести в друга държава. „Умишлено дойдох в България. Знам, че финансовото положение е много зле, но пак предпочитам да живея тук”, споделя Неджибула. Нещото, което не му харесва, е свързано с липсата на навременна медицинската помощ.

На първия етаж в лагера се намира детската градина. В нея ни посрещат учителката и няколко деца. С госпожата си се разбират с мимики и жестове. В близост до детската градина е стаята за часове по български език. В групата за напреднали Сисоко Умар Идриса от Мали ни показва какво е научил. Той успява да напише сам името си на учебната дъска. Момче от групата за напреднали ни разказва на български за себе си. Трудно му е, но се старае. Това е Кадер Шахрахматурлах Шахин, на 24 години. Той идва от Бадахшан и вече 2 години е в България. От 4 месеца е в лагера във „Враждебна”. Първо е бил настанен в лагера ни в Елхово, а след това – в Любимец. От трите места, където е бил, тук му харесва най-много. На въпроса ни за разпределянето на бежанците на квотен принцип отговаря: „За мен не е проблем къде ще съм. Дали в България, Германия или другаде. Важното е само да има мир в държавата.” Безработен е, въпреки че знае малко български. Проявява интерес към обработването на снимки и танците. „Нямам никакъв проблем с хората. Харесвам да се разхождам в парка „Заимов”. Отношението към мен е добронамерено. Условията и храната в лагера също са добри”, споделя Кадер.

Младото момиче, което ни помага с превода и комуникацията с бежанците, е Стурай Набизда. Дошла нелегално от Кабул, тя е вече 7 години в България. Избягала е със семейството си още като много малка. По темата за квотите ни отговаря, че не е запозната много и не може да коментира. „Не знам защо сега толкова много хора бягат от Афганистан? Както знаете, там положението е сложно. Хората са притеснени, отчаяни и приемат нещата, които се случват за война, дори понякога и те да не са война” ,споделя Стурай. От родината й липсват приятелите и малка част от семейството, което още е там. Тя е от малкото бежанци, които имат работа в България. Работи за Българския Червен кръст. Към момента е доволна от заплащането и отношението към нея.

Срещата ни в бежанския лагер приключва, защото са пристигнали нови бежанци за настаняване. Те идват от лагера ни в Елхово. Виждаме ги наредени в кръг с раница в ръка, чакащи да бъдат регистрирани. Новата група е от момчета на възраст около 20-25 години. Строени по групи, разделени по стаи, те получават инструктаж за правилата в лагера. Всички намерили убежище в страната ни, разказват колко са доволни от условията и колко им харесва тук. Към момента не мислят какво ще се случи с тях, ако квотите бъдат приети и къде биха отишли.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.