Видният активист на "Протестна мрежа" Асен Генов прати открито писмо до видния реформатор Радан Кънев, лидер на ДСБ. Пише му "като приятел на приятел".

Приятелите обикновено си изясняват отношенията в лична кореспонденция, а не я правят достояние на целия народ. Но тук решаваща дума има по-скоро суетата, отколкото обществената значимост на авторовите вълнения. Те са предизвикани от констатацията, че "българският политически елит страда от Синдром на остър морален дефицит". Та подателят на писмото иска оставката на аморалните. Но не чрез скандиране, каквато е обичайната практика, а с примери от световната история за засрамени министри, които достойно се прощават с постовете си. Думам ти, дъще, сещай се, снахо!

Такъв подход и четвърт оставка няма да постигне, но писмото се развява от медиите, показват отворко по телевизията - да се доизплаче. Само че публиката вече е безчувствена към вопли в отворени писма. С течение на годините Едвин Сугарев направи душата й на мазол. Що писма проводи поетът демократ до премиери, президенти, прокурори, посланици и какво постигна? Наместо да цитират словата на поета, излети на стотици страници, те преповтарят какво бил казал за него общественикът в оставка Петко Симеонов: "Човекът не е сам. Случаят Едвин е Божа работа."

За Едвин се сещаме не случайно. По ирония на съдбата в деня, в който Генов обнародва писмото си до Радан, се навършват точно 10 години откак Сугарев проводи на Иван Костов, тогавашен лидер на ДСБ, откритото си писмо под наслов "Страшно е да застанеш очи в очи с излъганата вяра".

Направо не е за вярване такова съвпадение! Тогавашният лидер предизвиква същото разочарование у довчерашния си съратник както сегашния. Разликата е само в изказа. Асен хортува: "Радане, не си в Съда. Ще ти припомня, че си в парламента. В политиката. А там често моралът се компрометира лесно, а доверието се губи дори по-лесно."

Докато Едвин сече: "Нямате моралното право да претендирате нито за каузата, нито за политическия дух на СДС, защото това е каузата, която потъпкахте, и политическия дух, който поругахте."

И една по-съществена разлика има. Искреността на озлочестения във вярата си Сугарев публиката приемаше като чиста монета. Докато протестърската вяра е дамгосана със съмнения във финансова корист. Напълно идентичен обаче е нарцисизмът на писмописците, макар единият да е вписал името си в аналите на дисидентското опълчение, а другият - в политическата еквилибристика на социалните мрежи...

Уместно е подателите на нравоучителни писма да се поучат от опита на Александър Солженицин, величайшия дисидент и реформатор на ХХ век. През 1973 г. той изпраща открито "Писмо до вождовете на Съветския съюз" с риск за живота си: "За разкаянието никога не е прекалено късно.- призовава призовава политиците писателят. - Този път е отворен за всичко живо на Земята, за всеки, който е способен да живее. Това писмо се роди и се разви от една-единствена мисъл: как да избегнем надвисналата над нас национална катастрофа?"

Вождовете пасуваха. По правило отворените писма не получават отговор. Не се хабете с тях, ако не сте Солженицин.

Ако пък непреодолимо го сърбят ръцете, подателят първо да се запита е ли той от величината на адресата си. В случая със Солженицин той дори го превъзхожда. От онези времена датира анекдотът какво щяла да отбележи "Большая советская энциклопедия" за тогавашния несломим вожд Леонид Брежнев: "Държавник от епохата на Солженицин". Същото се отнася и до френския президент Феликс Фор, до когото Емил Зола отправя христоматийното си писмо "Аз обвинявам" - етап в съзнанието на човечеството.

Даже когато Алексис Ципрас се обръща с отворено писмо до германския народ, то не е самонадеяно изстъпление, а акт на премиер, представляващ своя народ за решаване на жизненоважен проблем.

Съизмерими ли са такива високи примери със ситуацията "Асен пише на Радан", за да го чете българският народ? Не, никак. Даваме ги само и единствено с цел вразумление.

От една страна, не се очертават засега перспективи Уикипедия да отбележи Радан Кънев като политик от времето на Асен Генов. Той ще си остане като орнамент от втората ера на Бойко Борисов. Но ако Генов много държи на това, както подобава на личност с претенции за обществена значимост, то следва незабавно да се захване със самоусъвършенстването си. Като начало да изучи всички прочути образци на отворената писменост. После да пристъпи към съзидателна дейност в полза на човечеството. И ако от него не се получи бележит мислител, то могат да се очакват иноваторски постижения в областта на монументалните изкуства. Първият опит в тази насока вече е налице с оцветяването на скулптурната композиция пред "Позитано" 20 в розово и лилаво. Какво чудно в негово лице да се възгордеем с някой нов Кристо (Явашев)? И току-виж сме зачели със затаен дъх отворените му писма на тема "Как да облагородим политиката чрез средствата на изкуството".

Колкото до проблематиката, изложена в отвореното писмо на Асен Генов за неудачното му гласоподаване на парламентарните избори и излъганото доверие след тях, тя има общонационален обхват. Само че споделената болка на Асен от политическото предателство на приятеля му Радан не може да получи общонационален отзвук. Тя обхваща тесните очертания на жълтия паваж. А в близък исторически план се върти около нескончаемите лидерски несполуки на ДСБ, една малка партия с плитки хоризонти и дребнаво политическо настояще.

А колкото до нищожното отворено писмо в далечен исторически план, остава ли ни друго освен да си припомним за кураж какво изпроводи Тодор Каблешков от Копривищица до Георги Бенковски в Панагюрище - "Кърваво писмо"! И докъде я докарахме? До "Сополивото писмо"...