Тръмп: Действията на Русия и Иран в Сирия са срам

Kорнелия Нинова: Борисов да не се крие зад полите на Гинка и Теменужка Гинка да дойде в парламента и да обясни как стана собственик на ЧЕЗ, поиска лидерът на БСП

ЕС реже парите за земеделие и Кохезионната политика

Туск за Брекзит: Позицията на Великобритания е чиста илюзия

Десетки убити и ранени при атентат с две коли бомби в Могадишу

Белград ще ползва опита на София при изграждане на метрото

Омбудсманът Мая Манолова: Ще наблюдавам с повишено внимание сделката за ЧЕЗ

Пенев внесе молба за касиране на изборите за президент на БФС

Пътят Асеновград–Пловдив става магистрален през лятото

Холандия призна Арменския геноцид и разсърди Турция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в събота, 24 февруари 2018

БАН ще отговори официално на критиките към доклада за „Белене”

Тръмп призна: Плешив съм, крия се с прическата

Губернаторът на щата Флорида иска въоръжен полицай във всяко общинско училище

Кашата с касата се забърка здраво До понеделник смятат дълговете към чужди фондове, данните на шефа на НЗОК не били верни

Димитър Бечев: Русия търси пролуки в политиката на Запада

– Външният министър на Русия Сергей Лавров пусна в сряда една провокация, на която доста народ се върза. Според него върви федарализация на Македония, която в крайния си вариант ще приключи с подялбата й между България и Албания. Как ще коментирате това, г-н Бечев?

– Това са тактически ходове във външната политика. Руската външна политика всячески се опитва да покаже някакво влияние в света, и в частност на Балканите. Нека не забравяме, че и България, и Албания са членки на НАТО, и Русия, без да има някакво сериозно влияние в региона, използва всяка възможност да постави прът в колелото на западната политика. Проблемите на Русия не са Балканите, а в Украйна. Лавров казва един вид: “Ако вие се месите в проблема с Украйна, то и ние имаме възможност да се месим във вашите дела.”

– Има ли Русия потенциал да предизвика хаос на Балканите, дори война?

– Техните инструменти са доста по-ограничени, защото все пак Русия няма някакво традиционно влияние, особено в бивша Югославия. Балканите не са Украйна, Молдова или дори Грузия. Много малко хора от Балканите са учили в Русия или знаят руски език. Просто Русия търси съюзник в една игра на баланс.

Тук има много критици на западната политика, които пък търсят опора в Русия и тя смята, че може да ги използва. Това обаче не означава автоматично и политическо влияние на Москва на Балканите. В същото време виждаме, че тя винаги успява да намери пролуки и луфтове в западната политика тук.

– Възможно ли е Македония да се разпадне?

– Не мисля, че е възможно. Нито Груевски, нито пък албанските партии са готови за този сценарий. Никой не би спечелил дивиденти от подобен сценарий, пък и Западът не би подкрепил подобно нещо. Напротив, това ще създаде само проблеми и ще налее вода в мелницата на всички онези анализатори, които предсказваха, че отделянето на Косово в независима държава ще отприщи верижна реакция на Балканите. Не виждам никаква политическа воля – нито в страните около Македония, нито в самата Македония да се върви към такъв сценарий.

– Но в същото време сме свидетели на едно активно говорене от Тирана и от Прищина за единна държава. Предупреждението на премиерите Еди Рама и Хашим Тачи звучеше като: или ни пускайте в Европа, или ще се обединим. Това политика или реална заплаха е?

– Това е политика, защото в крайна сметка Албания и Косово са две различни държави, с два различни политически елита и никой няма интерес от такова сливане. Подобен ход означава и загуба на власт, и загуба на ресурси.

– И аз не мисля, че един Хашим Тачи е готов да стане вицепремиер на Еди Рама.

– Да, точно така. Дори да си представим, че един такъв сценарий се реализира, то той отприщва и много други въпроси. Къде например ще бъде столицата? Кой ще бъде начело на държавата? Чий хора ще бъдат по върховете на администрацията? И ако зададем тези въпроси директно на всички участници, то общо взето дискусията приключва.

Отделно от това тези две държави са много тясно интегрирани помежду си и хората нямат никаква нужда и от административно обединение. Преди няколко години се откри и магистралата от Прищина през Тирана до Дурас, където всички косовари ходят на море. На ниво човешки взаимоотношения и икономика интеграцията няма граници. Така че тези радикални сценарии за обединена Албания ще създадат много повече проблеми, отколкото сегашното статукво. То е добро и за двете албански държави.

– Да, но знаем, че егото на политиците е голямо.

– Така е. Тук другото интересно нещо е, че Рама се опитва да подчертае своята роля като водач на албанците в целия регион. Той експлоатира общо взето по плахата реакция от страна на Прищина и най-вече на албанските партии в Македония, които не застанаха рязко срещу Никола Груевски. Там ще забележите, че дори опозиционната партия ДПА на Мендух Тачи не е толкова твърда срещу премиера на Македония, което позволява на Рама да се позиционира като гласа на патриотичните албанци. И дори заплаши Македония, че ще блокира присъединяването й към НАТО, което е несъстоятелно, защото какво да блокира, след като Македония така или иначе вече е блокирана от Гърция. Но това му изказване е символично. То показва, че Рама е готов да защитава интересите на всички албанци, дори и в Македония. Това му дава преднина пред другите лидери в албанския свят и го отличава като най-големия албански патриот.

Всеки иска да извлече някакви вътрешнополитически дивиденти от тази ситуация.

– Да не би Еди Рама да се опитва да се превърне в новия Скендербег (националния герой на всички албанци)?

– Едва ли. Рама няма кой знае какво толкова да постигне с тези си изявления. Между другото е интересно, че на 27-и сръбският премиер Александър Вучич пристига на посещение в Тирана, където двамата лидери ще разговарят за отношенията между двете държави и политиката на Балканите. Като се има предвид, че и двамата са националисти, визитата показва, че очевидно водещ е разумът.

Нека не забравяме, че Албания е член на НАТО, Сърбия иска интеграция с ЕС и дори да се употребяват горещи думи, те винаги могат да бъдат смекчени от националния интерес, който е свързан с интеграцията към евроатлантическите структури. Нека допълня, че след посещението си в Албания се очаква Вучич да пътува за Вашингтон, а след срещата си с американския вицепрезидент Джо Байдън може да има някакви изявления.

– Очаквате ли по време на посещението на Вучич в Тирана някакви провокации като тази в Белград по време на мача между Сърбия и Албания през октомври (тогава албански националисти пуснаха дрон с знамето на Албания, което предизвика огромен скандал между двете държави, б.р.)?

– Не очаквам. Винаги има риск човек да прекали с такива изяви и вместо да се трупат точки пред избирателите, се рискува да се прекрачи границата и ефектът да е обратен. Просто всеки използва ситуацията. Това, което прави Лавров, го прави и Рама – да извлече дивиденти, които са свързани не толкова със ситуацията в Македония, а по-скоро с чисто вътрешнополитически казуси. В руския случай проблемът е отношенията със Запада, а не с България и Македония.

– Защо никой не се трогна толкова от клането в Куманово?

– Не е точно така. Именно тогава възникна интерес в западните медии за това, което се случва в Македония. Големият проблем на Скопие е, че Македония изпадна в изолация и никой не се интересува от нея. Тя не е интересна на никого и чак когато се появи опасност от етническо напрежение, се събужда интересът към нея. Тогава отиват камерите към Скопие. Ето дори сега аз пиша статия за един израелски вестник по темата, защото проявиха интерес.

– Какво цели Русия с този скандал? В Украйна продължава да е горещо. Президентът Порошенко говори за война с Русия. А руснаците твърдят, че всичко е наред.

– Нямам представа как ще се развият нещата в Русия и Украйна. Засега има момент на разведряване в отношенията между Москва и Вашингтон. Джон Кери беше наскоро в Москва и посланието беше, че изпълнението на договореностите от “Минск-2” продължава. В същия момент по фронтовите линии цари постоянно напрежение, така че никога не е изключено то да ескалира, при това отдолу нагоре, а не обратното. В източната част има много милиции, които са под контрола на олигарси, а не директно на Киев и те могат да предизвикат проблеми, които да въвлекат и останалите.

– Много се спекулира със сценария, в който Сърбия получава Северно Косово с Митровица, а косоварите получават нещо от Македония. Възможно ли е?

– Не мисля, че такъв сценарий е сериозен. Напротив, политиката на Вучич е да подпомага мирния процес в Косово, но да извлече максимално ползи от него.

– Например?

– Например да конституира сръбската общност в Косово като отделна федерална единица.

– Възможно ли е?

– Възможно е. Дълги месеци разговорите са за статута на “Асоциацията на сръбските общини” – това е неформална организация, която да получи конституционни правомощия. Също така договорката за Севера от миналата година е той да получи голяма степен на децентрализация, особено по отношение на съдилищата и полицейските сили. Сърбия няма да си създава проблеми с Косово. Така или иначе е ясно, че Косово е реалност и Белград просто трябва да извлече най-доброто за себе си, без да търси каквото и да е прекрояване на границите.

Нашият гост

Димитър Бечев е директор на представителството на ЕС за външна политика в София. Старши анализатор в Лондонското училище по икономика и политически науки.

През 2006-2010 г. е научен сътрудник в Оксфордския център за европейски науки, лектор по международни отношения в Устър Колидж, Оксфорд, и гостуващ лектор в Университета Хитоцубаши в Токио.
Той е регионален директор за Централна и Източна Европа в “Оксфорд аналитика”, водеща консултантска агенция по актуални политически и икономически въпроси.

Доктор по международни отношения от Оксфордския университет.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.