Санирането с изолационен материал по-тънък от 10 сантиметра не оказва никакъв ефект върху топлоизолирането на панелния апартамент. Това трябва да имат предвид всички, които няма да успеят да се възползват от Националната програма за енергийна ефективност на панелните блокове и ще са принудени да се санират сами.

По принцип каква трябва е дебелината на топлоизолационния слой и какви стъклопакети трябва да се използват за прозорците, се определя за всеки конкретен случай след специално обследване на сградата. Да се прави обаче такова само за един отделен апартамент е твърде скъпо начинание.

Затова спасяващите се самостоятелно трябва да имат предвид, че единствено за стените с южно изложение, както и за такива с много прозорци, могат да се използват плочи от EPS (експандиран пенополистирол) с дебелина не по-малка от 8 сантиметра. Но за големи стени тип калкан, особено за такива със северно изложение, изолацията трябва да е минимум 10 сантиметра.

При изолация на цяла къща или сграда, а не само на самостоятелен етаж, също се препоръчват плочи с дебелина най-малко 10 см. За сравнение, в т.нар. „пасивни” къщи, в които не се предвижда отопление, дебелината на изолиращите елементи често е над 30 см. Това обаче е неприложимо в съществуващите панелни сгради.
Същите топлоизолационни характеристики като EPS имат и каменната вата, както и екструдираният полистирен (XPS). Това означава, че ако се насочваме към тези продукти, трябва да имаме предвид същите изисквания за дебелина. От трите вида изолации каменната вата е най-скъпа.

Най-важното според специалистите е да се използват също само бои и мазилки, които са създадени специално за материала, който сме избрали. Неслучайно те се продават заедно или поне на мазилките е написано дали вървят с EPS или с XPS. Използването на заместители, защото са по-евтини, е неоправдано, тъй като след време цялата изолация може да падне.

Малко по-сложен е изборът на дограма, тъй като тя има доста технически характеристики: коефициент на топлопреминаване, радиационни характеристики, степен на защита от шум. Но общо-взето на пазара има три вида профили: PVC, алуминиеви и дървени. Най-радпространена е PVC-дограмата, тъй като е сравнително евтина, спомага за задържането на топлината в помещението и позволява по-малко образуване на конденз. Последното обаче важи само ако в помещението има постоянна влажност от 60%. Ако например се готви, ще трябва да има отдушник или абсорбатор, тъй като иначе се образува конденз. Освен това PVC-дограмата остарява най-бързо – профилите пожълтяват от слънцето. Алуминиевата дограма е по-здрава и издръжлива на резки температурни промени, но предизвиква образуване на повече конденз. Освен това е по-скъпа.

Стандартните PVC профили са 3-камерни и около 60 мм дебели. Предлагат се също 4, 5 и 6-камерни профили с различна дебелина. Колкото са повече камерите, толкова по-малко топлина се губи.