Слави и Ку-ку бенд забиват в O2 Арина в Лондон на 9 юни Най-голямата зала в Европа ще отвори врати за родните музиканти

Чужденци разбиха сладкарница в София и откраднаха десерти Нарушителите сами признават вината си

Русенци на протест за чист въздух

Русия е готова да помогне за решаване на конфликта в Африн

Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Почетоха Левски в Сливен и областта

Виктор Орбан към Бойко Борисов за Западните Балкани: Заби брадва в голямо дърво (обзор)

Санират, ако намерят още пари Довършват само сградите, където ремонтите са започнали

“Елпром Троян“ с технологичен скок в бъдещето

Поклонението пред паметта на Васил Левски в София през обектива на “Труд”

Чадърите в Бургас само от бяло до охра

Чуждите инвестиции в имоти паднаха с 83% Пред декември намалява върнатото финансиране на компаниите майки

Отпадат строителни такси ОП внесоха промени в Закона за устройство на териториите

Румен Радев: Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?

Губи ли туризмът, губим всички

Летният сезон започна като задача с много неизвестни

Летният сезон край морето започна. В курортите край Варна слънчев тен събират първите туристи, а на 24 май ще бъдат открити официално и плажовете във Варна. Няма го обаче предстартовото радостно оживление на хората, за които лятото година храни. Лято 2015 ще е сезонът на оцеляването, защото ги няма руснаците, които почиваха по три седмици и харчеха щедро за екскурзии, дрехи и храна.

За отлива на най-многолюдния контингент чуждестранни туристи по Черноморието се знаеше още от зимата. Тогава браншовиците като удавник потърсиха сламката на спасението в държавата. Поискаха куп преференции, някои от които бяха изпълними, други не. Получиха шамар и лека-полека стигнаха до тезата на Остап Бендер, че делото по спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Свиха рязко цените, удължиха промоциите за ранни записвания, дадоха бонуси за безплатен престой на деца до 14 г. и след финала на надпреварата за гости от Запад трескаво затърсиха алтернативни пазари. По-оправните ги намериха и запълниха хотелите си за топсезона, макар че гостите им ще се сменят през 5-6 дни и разходите ще растат за сметка на печалбата. Има обаче и доста хотели, които разчитат на заявките last minute – до седмица-две преди самото настаняване. Преди такива резервации масово правеха българи и румънци, а тази година в групата влизат и руснаците. Свитите чартърни програми обаче не обещават те да са много. Затова борбата за запълване на хотелските легла на принципа “като няма риба и ракът е риба” върви с пълна пара. Тя е насочена към вътрешния и към съседни пазари.

Албена например стана партньор на “Каварна рок фест”, като пусна промоционални пакети с нощувки и безплатен транспорт до Каварна за юнските концерти. За първи път курортът и община Каварна направиха масирана рекламна кампания в Румъния. Хотелиери от Златни пясъци пък договориха с румънски туроператори автобусни почивки. Оферти за същия тип ваканции в ниския ценови сегмент валят и към Молдова. От тези две държави може да се реализират допълнителни 10-15% ръстове на гостите за юли и август, но само ако веднага се организира масирана рекламна кампания, а не както е сега – на парче, категорични са браншовиците.

Дори да са мобилизирани докрай, сами няма как да се преборят с мощни конкуренти като Турция, Гърция, че и Русия. Първата ни бие априори, защото не й пречат евроограниченията. Втората ни цака с безплатни чадъри и чисто море, третата – с масираната кампания за насърчаване на вътрешния туризъм. Какво става у нас? Сянката на плажа пак ще е скъпа, защото концесионните такси не намаляха. Огромни плажове като този на Камчия ще останат без стопанин, тъй като солените наемни цени отказват мераклиите. Панорамният път към Златните десето лято ще е блокиран от свлачище. Все държавни задачи, а туризмът е основен отрасъл в икономиката ни. И когато губи, губят не само хората от бранша, но и хазната, и всички ние.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.