Мрачна фигура с рога, козя брадичка и вила в ръка - това е образът, който сега асоциираме с дявола. Но това не винаги е било така. Дълго време не се е считало за необходимо Сатаната да има свое изображение. Докато Христос, Дева Мария и редица светци имат своя облик, Принцът на мрака остава обгърнат в мистерия. Едва през 16-и век в изкуството започва да се появява образът на дявола и този образ носи много човешки черти. Има само някои малки изключения през Средновековието и едното от тях е Кодекс Гигас.

Направена от кожата на 160 магарета и оцеляла през вековете, Кодекс Гигас (на латински Codex Gigas) или Библията на дявола си остава една от най-мистериозните книги, съществуващи днес. Неясни са причините за създаването й, авторът й остава неизвестен, а изображението на дявола на страниците й е причина ръкописът да се смята за прокълнат.

Със своите 92 см дължина, 50 см ширина, 22 см дебелина и тегло от 74,8 кг Кодекс Гигас е най-големият известен средновековен ръкопис, съхранен през годините. Книгата съдържа 320 пергаментни листа, запазени под дървена корица с подвързия от кожа с метални орнаменти. Книгата е толкова тежка, че за да бъде повдигната, са необходими двама души. Кодекс Гигас съдържа латинския превод на Библията от св. Йероним Блаженни. Това е единствената запазена книга, в която Старият и Новият завет са събрани на едно място с магически формули, екзорсистки заклинания и други местни поверия. Ръкописът е написан изцяло на латински език, а почеркът, с който са изписани страниците, е еднообразен в цялата книга. Точно това е причината да се смята, че тя е дело на един човек. Каква е била целта му обаче е спорно. Също и колко време му е било необходимо, за да я създаде. През този период голяма част от ръкописите наистина са били създавани от едно лице. Ако и в този случай е така, се появява по-голямата загадка – как една ръка е успяла да извърши толкова много труд. Изпълнението на задачата би отнело години. А всичко в ръкописа е безупречно. В него не са открити и никакви грешки, което показва колко старателен е бил авторът му.

Страниците на ръкописа са украсени с илюстрации и орнаменти в червено, синьо, жълто и зелено. Но не толкова украсата и детайлите привличат интереса на учените. Любопитството им е разпалено от една-единствена страница – 290-а. На нея е разположена 50-сантиметрова рисунка на дявола – най-голямото изображение на сатаната в книга.

Някои от страниците на ръкописа са по-тъмни от останалите, а буквите им са по-бледи, което се дължи на въздействието, което светлината оказва върху пергамента. Това показва, че през вековете тези страници са били излагани най-продължително време на светлина. Най-вероятно това е причината страницата с рисунката на дявола да е осеяна с повече петна от останалите. Просто тя е била показвана по-често. Екзорсистите намират друго обяснение – според тях страницата е обладана и това е намерило и външно отражение.

За да се допълни въздействието, което Кодекс Гигас има върху всички, които са го видели, през годините се повтаря една мрачна легенда, свързана със създаването му.

Според преданието книгата е написана от монах, нарушил клетвата си. За наказание той трябвало да бъде зазидан жив в стените на манастира. За да избегне наказанието, монахът се зарекъл, че само за една нощ ще създаде книга, която ще съдържа цялото човешко познание. С напредването на нощта монахът осъзнал, че няма да може да изпълни обещанието си. Около полунощ той избрал единственото възможно решение – да продаде душата си на дявола. В замяна той трябвало да завърши ръкописа вместо него. В знак на благодарност монахът изрисувал дявола на една от страниците на кодекса или сатаната сам пренесъл образа си върху страниците...

Колкото и зловеща да е легендата, явно тя не е достатъчна причина Кодекс Гигас да е унищожен от Инквизицията. Книгата е запазена, а заклинанията в нея дори са били прилагани, когато е трябвало да се прогонят нечистите сили, вселили се в някоя изтерзана душа.

Днес желаещите да разгърнат страниците на Кодекс Гигас могат да го направят и виртуално. Ръкописът е дигитализиран, а достъпът до него е безплатен.

ИСТОРИЯ

Оцелява и в големия пожар през 1697 г.

Кодекс Гигас е създаден в Бенедиктинския манастир в Подлажице, близо до чешкия град Хрудим. За първи път ръкописът се споменава през 1229 г. По-късно кодексът е предаден на Цистерцианския манастир Седлец, който го продава на Бенедиктинския манастир в Бржевнов. В периода 1477-1593 г. Дяволската библия се съхранява в библиотеката на манастира в Броумов, а през 1594 г. е отнесена в Прага като част от колекцията на император Рудолф II.

В края на Тридесетгодишната война, през 1648 г., колекцията на Рудолф II е открадната от шведски войници и е отнесена в Швеция като военна плячка. През 1649 г. ръкописът попада в кралската библиотека в Стокхолм, където се съхранява и до днес.

През 2007 г. след повече от 300 години Кодекс Гигас отново е върнат в Прага, където в продължение на една година е изложен в Чешката национална библиотека. Хиляди идват да видят с очите си изображението на дявола и мнозина се кълнат, че то наистина им е повлияло и вярват, че в книгата са се вселили нечисти сили.

Интересното е, че на 7 май 1697 г. в националната библиотека избухва пожар. Изгарят стотици книги, кодексът обаче е спасен от пламъците. Неизвестни спасители го хвърлят през прозореца. Книгата не се разминава без поражения – някои от страниците й изчезват и не са открити и досега.