КАТ преброи 2536 ранени по-малко от лекарите Разлика с над 22% между данните на МВР и Министерство на здравеопазването установи Институтът за пътна безопасност

Забраниха играчките оръжия в пакистанска провинция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в неделя, 25 февруари 2018

Сняг и паднали дървета на Шипченския проход

Въоръжен мъж се барикадира в дома си във Велинград Излезе да вземе дърва за печката и го арестуваха

„Левски“ подгони вечния съперник

Цветанов в Сандански: Усилията на ГЕРБ са насочени към реализирането на успешни политики в местната власт

“Реал” се утвърди в тройката

Салах вкара 20-и гол с левия крак

Кметът на Търново представя в спортното министерство осъвременен проект за тренировъчно футболно игрище

Израелски сателит засне най-модерния руски изтребител в Сирия

“Херта” спря “Байерн” за рекорд

Десетки ранени и загинали при самоубийствен атентат в Йемен

Над 500 души са загинали при бомбардировките в Източна Гута за седмица

Загинал и седем пострадали в катастрофа край Сливен

Божидар Данев: 380 000 работни места са загубени за 5 години

85 големи предприятия са закрити в България между 2008 и 2013 г. За същия период е изчезнало всяко пето средно предприятие, а с 12% се е свил броят на малките фирми. Това е довело до загуба на 380 000 работни места. Този статистика показа изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев на семинар за актуалните проблеми на пазара на труда, предаде БГНЕС.

Заедно с големите предприятия са фалирали много свързани с тяхното производство средни и малки компании, обезглавени са цели сектори, коментира Данев, цитиран от пресцентъра на БСК. “Тези данни означават само едно: бизнесът се маргинализира. Не се внедряват нови технологии, няма нови идеи и нови продукти. Нашата икономика се превръща в икономика на бедните и непродуктивни услуги. Вместо да се реиндустриализира, България се деиндустриализира”, каза още той.

Вследствие на този процес на деиндустриализация между 2008 и 2014 г. работните места в страната са намалели с над 380 000. В същото време драстично се разтваря ножицата между качеството на работната сила, произвеждана от образователната система, и уменията, търсени от бизнеса. Расте броят на хората с висше образование, но за жалост, пазарът няма нужда от тях, защото техните специалности често не отговарят на потребностите на икономиката.

Икономиката търси висококвалифицирани хора с определени компетенции, но не ги намира. Голяма част от населението е неграмотно или без никакви умения, а на пазара няма работа за нискоквалифицирани хора, каза още Данев. Единственият шанс за хората без образование са туризмът и селското стопанство, където те могат да бъдат полезни, обаче само ако се управляват и ръководят интелигентно.

“Икономиката и осигурителната система са скачени съдове обясни директорът на БСК и допълни, че сривът на икономиката заради кризата доведе до бум в разходите за пенсии, защото хората са се втурнали да търсят различни канали да получат сигурен доход, какъвто е пенсията. От 2.5 млрд лв. през 2000 г. разходите за пенсии са нараснали на 8 млрд лв. през 2014 г., предимно заради скока в броя на инвалидните пенсии. През 2000 г. те са били 200 000. 14 години по-късно те вече са били 450 000. С 50% – от 10 млн. лв. на 15 млн. лв., са се повишили и разходите за болнични.

Сериозна е диспропорцията в заплащането на труда, сочи още статистиката. Хората, които произвеждат добавена стойност, печелят по-малко от заетите в администрацията, показват данните. “Младите хора не искат да работят в реалната икономика, те предпочитат безрисковото и добре платено работно място в администрацията. Това създава ценностна система, която не е икономически обоснована, а се управлява от бюрокрацията”, подчерта Божидар Данев.

Прави впечатление също, че възнагражденията в сектора с най-големи загуби и задължения – енергетиката, са нарастнали 5,5 пъти от 2000 до 2013 г. Изпълнителният председател на БСК нарече този факт алогичен и го обясни с монополното положение, свръхрегулацията и силните политически влияния в сектора.

Данев коментира и решението на Върховния административен съд (ВАС), който отмени решението на правителството за повишаване на минималната работна заплата от началото на 2015 г. Според него жалбата до ВАС и последващото решение за отмяна на въведената в началото на годината минимална работна заплата има дисциплиниращ ефект. “Когато има законова разпоредба, тя трябва да се спазва”, категоричен е изпълнителният председател на БСК. Той обаче не очаква никакви практически последствия от решението на ВАС, тъй като още през следващата седмица Националният съвет за тристранно сътрудничество ще разгледа решението за минималната заплата и кабинетът ще вземе съответното решение.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.