Соня Александрова, Рим, специално за “Труд”

- Проф. Топалов, живея в Италия от четвърт век, но не помня досега посолството ни към Ватикана да е развивало активна дейност като тази през последните две години, откакто вие сте посланик. Организирахте много конференции, чествания, представяния на книги, изнасяте пред българската общност беседи по исторически, литературни и общокултурни въпроси, подготвихте сътрудничество между едни от най важните наши културни, академични и образователни институции със съответстващите им папски такива. Това дипломатическа работа ли е?

- Може би от убеждението, че работата на моето посолство е доста различна от спецификата на традиционната дипломатическа практика. Със Светия престол ние нямаме финансови, енергийни, търговски, индустриални, бизнес и други подобни рутинни междудържавни отношения. С него, като най-мощната духовна институция в света, ние можем да поддържаме и развиваме преди всичко взаимоотношения в духовната сфера - в областта на християнските, семейните, общочовешките ценности, на историята, литературата, етиката, морала, философията и т.н. Разбира се, няма голям политически или социален проблем, по отношение на който папата и неговите институции да не вземат отношение, а това формира и политическия рефлекс на дипломатическата ни работа. Сходни, но и малко по-различни, са отношенията ни с Малтийския орден. Освен чисто духовна и политическа Орденът развива и много активна благотворителна дейност в България, но заслугата за това не е моя, а на неуморимия посланик на Ордена в България Н. Пр. Камило Дзуколи. С негово съдействие ще организирам голяма конференция, посветена на 1150 г. от покръстването на България и 1130 г. от смъртта на Методий. Работим в отлично сътрудничество и с Българския културен институт и с посолството на България в Рим.

- Какво наследихте в посолството?

- Сигурен съм, че някои от посланиците тук преди мен са били професионалисти с висока квалификация. А за мен непрекъснатото преминаване от чисто политическата към подчертано духовната сфера вероятно не е толкова трудно, защото така се връщам и в „свои води”.

- Бяхте модератор на международната конференция “Светите Кирил и Методий сред националните митове на славяните” в престижния университет „Ка Фоскари”, провела се на 11 и 12 май във Венеция. Какво е значението й за България?

- С тази конференция по българска инициатива се поставя началото на ежегодни „кирило-методиевски” четения в Славистичната секция към Лингвистичния департамент на университета в чест на историческия диспут на Кирил във Венеция с триезичниците. Тя се проведе под патронажа на вицепрезидента г-жа Маргарита Попова (чиято е и идеята за проявите), с внушително участие на изтъкнати български учени-медиевисти (Кр. Станчев, Сл. Бърлиева, А. Стойкова, Д. Чешмеджиев, А. Влаевска), както и на авторитетни изследователи от Италия, Полша, Чехия и др. страни. Разглеждаха се въпросите за патриотичното присвояване на Кирило-Методиевото дело в православнославянската традиция, за идеологическите измерения на средновековния Кирило-Методиев култ, за култа през Средновековието в Полша, Русия, Бохемия, Словакия, за съдбата на мощите на Кирил и Методий и мястото на св. Методий в латинската небогослужебна традиция, за съвременните аспекти на изследването на Кирило-Методиевото дело на Балканите и в Централна Европа, за това дело като духовен мост между Изтока и Запада, за интереса към него на Ф. Дворник, Й. Щросмайер и др.

- А какви са основните тези, залегнали в доклада ви “Култът на Кирил и Методий през Българското възраждане”?

- След образа на Майка България като фокус на всички родолюбиви възрожденски въжделения най-високата ценност в йерархията на нашата духовност са образите и делото на Кирил и Методий. Няма възрожденец - от първите ни историци Петър Богдан и Паисий, през делото на Неофит Рилски и Васил Априлов, Георги Раковски и Райко Жинзифов, Любен Каравелов и Христо Ботев, та до дядо Славейков и дядо Вазов (изброявам само най-крупните), който да не е изтъквал значението на делото на Солунските първоучители за създаването на българската азбука, на българския книжовен език и на българската култура, които едва по своята функция се превръщат в общославянски. Припомних, че още нашите възрожденци са се противопоставяли остро на подценяването от чужди учени и враждебни политически сили на българския характер на това дело и на определянето му общо като „славянско”. Изтъкнах, че още тогава те са формирали „пакета” на кирилометодиевската проблематика, който в голямата си част стои - поради недостатъчна изворова информация, но в не по-малка степен и поради непреодоляна инерция, все още с недадени точни отговори: за етническата принадлежност на двамата братя, за езика, на който са създали азбуката и на който са превели богослужебните книги, за „патриотичното присвояване”, както правилно го определи проф. Станчев, на техния култ през вековете от други култури. За жалост чуждите, но и повечето наши, медиевисти продължават и до днес да определят мощните, основополагащи (през Х век) и спасителни (през ХV век) Първо и Второ българско влияние в Русия с абсурдния термин „южнославянски”. Този термин ни бе наложен в един познат период на идеологизиране на науката и на съзнателно подценяване на българския принос в световната култура, чийто най-силен и мащабен израз е именно Кирило Методиевото дело. Ако и от този принос се откажем, не виждам какво ни остава.

- Масираното българско научно присъствие на тези форуми ще успее ли да докаже обратното?

- Надявам се. Щом и държавата започва да дава знаци за съпричастност! Ето, на форума присъстваха вицепрезидентът със своята компетентна делегация, както и двамата посланици - към Италия и към Светия престол, които поеха ангажимент да съдействат за поставяне на плоча във Венеция, увековечаваща спомена за великия диспут на Константин-Кирил Философ. Нашата история е показала, че няма силна държава без силна култура.

НАШИЯТ ГОСТ
Проф. Кирил Топалов е известен учен и писател, дългогодишен преподавател по българска и балкански литератури в наши и чужди университети. Член е на Международната елинистична академия „Аркадия”. Бил е директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, посланик в Гърция, общински съветник, почетен гражданин е на Атина и на София. Автор е на много научни изследвания, на известни романи, филми и театрални пиеси, сред които „Бъди благословена”, „Не се сърди, Човече”, „Бягай… Обичам те”, „Нерви за любов”, „Вива академия” и мн. др. От почти две години е посланик на България във Ватикана.