Твърде хубаво, за да е истина. Точно това се случи с предложението на депутата от ГЕРБ Семир Абу Мелих пациентът да може да спира парите на болниците. Ако са му отчели фиктивни процедури и терапии, ако не е получил качествено лечение, ако са го накарали да брои пари под масата или са му отказали достъп до медицинската документация.

На последното заседание депутатите от здравната комисия отхвърлиха идеята, записана като промяна в Закона за здравното осигуряване. Независимо че самият здравен министър д-р Петър Москов в последните седмици лично хвалеше колко добро е предложението на депутата.

Какво означава зачеркването на текста? Че за пореден път болният е тикнат в ъгъла и ще продължи да се чувства като „навлек в болниците“, пак както го описа самият д-р Москов. Защото поправката даваше възможност лекарите да започнат да гледат на пациента с по-други очи и да се отнасят по-достойно с него. Като в държавата, откъдето е взет този модел на контрол - Австралия. Там, представете си, след като пациентът е излекуван, „разписва“ своеобразен чек, дава го на лекаря и чак тогава медикът получава парите за извършените медицински грижи.

И сега - вярвате ли, че лекарското съсловие би допуснало това да се случи в България?! Някой ден може би да, но не сега.

Затова и в здравната комисия се чуха следните контрааргументи срещу поправката - болният може да е изпратен от конкуренцията и нарочно да изпраща жалба до районната каса, с която да спира парите на болницата. А така възнагражденията на докторите ще паднат. Добре, но ако лекарят си е свършил качествено работата, как инспекторите неправомерно ще му отнемат плащането?! Ако медикът не е отчел фиктивни дейности, как жалбата ще спре финасирането от клиничните пътеки?!

Напротив, знанието за подобна санкция ще осъществи дисциплиниращ ефект сред съсловието с бели престилки. Да, то е затиснато от много проблеми - обидно ниски възнаграждения, липса на кариерно развитие, неглижиращо отношение от страна на властта, но редно е най-сетне да се помисли и за над 7-те милиона пациенти.

Поне от десетина години организациите им се борят за записването в закон на права, които отдавна са гарантирани на останалите болни в ЕС. Такъв пример е фондът за обезщетение от лекарски грешки и поставянето на времеви ограничения за извършването на медицинските експертизи. Всички знаем как с по 3-4 години един или друг експерт отказва да даде становището си при съмнение за лекарска грешка за починала в болница родилка, за издъхнало от неясни инфекции дете или за уж лекувани възрастни, но без ефект. Всички знаем, че това се прави и заради солидарността, която съществува между лекарите. Затова пак с години не се създава регистър на медицинските грешки, а за отнемането на докторски права научаваме едва ли не веднъж на пет години.

Предложението за контрол от страна на 2-та милиона пациенти, които годишно влизат в болница, ще бъде подложено на гласуване и в пленарната зала. Да видим дали и там народните представители ще загърбят болния българин.