Има-няма туристи, тази седмица файтонджиите застъпват на работните си места в Слънчев бряг. Баловете на абитуриентите започнаха, а и вече не им се седи в "базата" - селището им до Кошарица. Не са получили още лицензите си, но очакват това да стане всеки момент. Важно е, че няма да им вдигат таксите за сезона, които и без друго не са ниски - 2400 лева на файтон, за да може да вози туристи през лятото. Втора година обаче файтонджиите са облекчени, защото акционерно дружество "Слънчев бряг" им позволи да внасят сумата на две части.

"Иначе е много трудно - излизаш от сезона и трябва да дадеш накуп толкоз пари", разправя файтонджията Али. Той и жена му Кяние са сред най-гостроприемните в "базата" или "селището на файтонджиите", което от години си стои безименно. Местността е известна още като Янковите къщи или Бостанлъка.
Хората тук са си построили параклис "Свети Георги"- да ги закриля светецът и да палят свещи за здраве и добра слука. Повечето са от Поморие, Айтос, Сливен. Али и жена му например цяла година си живеят тук. Не се прибират в родното Поморие. През зимата там живее синът им, защото внучето трябва да ходи на училище. Пукне ли пролет, всички се събират в "базата".
Имат си два бели файтона. Али разправя, че е първият, който си боядисал файтона в бяло преди много години. Дотогава всички били черни. Немските туристи ги предпочитали. Ама щом видели белия и конете с шарени пискюли, метнали се веднага на новото. "Ех, отдавна няма толкова много немски туристи. Сега разчитаме на руснаци и израелци, те обичат да се возят и ни наемат", казва глава Али.
В селището на файтонджиите цари оптимизъм. Чували са прогнозите, че ще има слаб сезон и малко туристи, но не се притесняват. Настроени са философски: "Колкото - толкова. Все нещо ще капе." "Иначе няма никаква работа за нас", изстрелва жената на Али и добавя, че в "базата" хората стават все повече. Никой не си продава файтона или коня. 30-40 души са, с десетина повече от миналия сезон.
Хотелиери и ресторантьори се ядосват на файтонджиите. Искат от тях да не се събират повече от двама на едно място. Клиентите им - туристите, а и те самите имали деликатни носове. "Конете миришат, освен това правят бели насред алеите. Затова да се вземат в ръце и да почистват", отсичат от близки до стоянките кръчми. Така че този сезон файтонджиите ще трябва да се грижат за околната среда - да чистят, да не се групират и да не дразнят викачи, кръчмари и летовници.
Иначе конете им са чисти. Всеки ден ги мият с веро и шампоани, сресват ги и ги гиздят с пискюли. Чисти са и униформите им. Всъщност те са единствените служители в комплекса, които и всред жега не свалят фраковете си - белег на уважение към професията и тежкарлък пред чужденците.
Фрак, цилиндър, черен панталон, бяла риза, черни обувки, всеки ден поддържам тази униформа, обяснява съпругата на Али.
Всяка къща в селището им си има конюшни, а децата сами играят на коне и файтони - нямат търпение да пораснат и да наследят занаята на бащите и дядовците си.
Файтонджиите са сред най-големите моралисти в Слънчев бряг. Пияните туристи ги дразнят. Потресени са от т. нар. турове по баровете - обиколката на туристи от кръчма в кръчма, която се брои за забавление, а си е чиста проба безпаметно напиване. Всяка вечер на тези турове е "тематична"- туристите се преобличат като пожарникари, жени, мъже и т.н. Файтонджийте обаче не могат да забравят летовниците по памперси. "Това чудо тук не го бяхме виждали. В техните страни така ли ходят?", възмущават се в селището.
"Най-добрите в професията сме ние тука в Слънчев бряг, с най- хубавите файтони. Конете ни бягат като вятър, ей ги - Вихър, Кентавър, Йоргос... За един файтон гледаме по четири коня. Защото, като излезем сутрин, връщаме се в полунощ. И те се изморяват. На другия ден почивка, работят другите два. Обиколката на Слънчев бряг върви от 20 до 40 лв. в зависимост от маршрута", обяснява Али.
Повечето файтонджии са роми, но има и българи. В конкуренция са, но въпреки това никой не е измислил нещо ново за лов на клиенти през лятото. Нито ще си наемат викачи, нито ще продават балони или друго като "две в едно".
"Това е, защото разчитаме на човешката природа. Независимо от каква народност е туристът обича романтиката. А открай време тя се свързва с разходка с файтон. Това и най-деликатните носове не могат да го отрекат", философстват малко заядливо файтонджиите.
Преди години файтонджиите си избирали старши. Той отговарял за чистотата, за реда помежду им - кой е първи, втори, трети, както и за това да не се разхождат коне след полунощ и тропотът на копита да буди туристите, да няма разбеснели се животни, които да застрашават летовниците. "Сега в занаята им навлязоха много нови хора, има конкуренция, понякога напрежение и явно затова вече не си избират отговорник, настана свободия", коментират хора от комплекса.
Е, на тази хвърлена ръкавица нищо не отговарят. Който не спазва правилата - ще го санкционират.
Файтонджия не значи свободия, заключава един от файтонджиите.

Хотелиерите се дразнят, че конете миришели, файтонджийте пък - че туристите пият.