Тротоарът на Живка

„Уважаеми журналисти от „Труд“, пенсионерка съм, шия красиви покривки и калъфки. Искам да изнеса една маса на тротоара пред дома си и да ги продавам на минувачите. Обаче ми казаха, че е направо невъзможно да се вземе разрешително от общината. Какво да правя?”

Николина Р., София

За да отговорим на нашата читателка с пример от практиката, разговаряхме с Живка Г. (62 г.). продавачка на цветя на площад „Славейков” в София. Попитахме я има ли право да разполага масата си в имот на общината. „Имам, но само ако съм заплатила на собственика”, отговори жената.

Ето юридическото обяснение на Стела Парушева от сайта pravatami.bg.
„Тротоарното право не се отнася буквално до тротоарите. В наредба на Столичната община преместваемите обекти като масата на Живка са обозначени като годишни, месечни, кампанийни (за празници и чествания) и сезонни. Те могат да бъдат стационарни или мобилни - да се поставят сутрин и да се прибират вечер. По вид се делят на павилиони, маси, навеси, сергии, машини за сладолед, автомати за кафе, слънцезащитни съоръжения, гаражни клетки, атракционни и детски съоръжения, тоалетни кабини и други. За да ползвате държавните или общински имоти, преди всичко е необходимо главният архитект на общината да е разпределил кои ще са използваемите терени, ако имотът е общинска собственост. За държавните имоти решава администрацията, която стопанисва имота или областният управител.”

Ако Живка иска да търгува в частен имот, е необходимо съгласието на собственика на имота – било то в писмен договор за наем или по-друг начин, стига да съдържа изричното му писмено съгласие. В недвижим имот – културна ценност разрешението за масичката на Живка се дава от Министерството на културата, допълва юристката.

В последна сметка на въпросите за тротоарното право дава отговор най-вече местната власт – чрез наредби на общинския съвет. Така всяка една община сама решава къде ще дава места за търговия, колко ще струват те и какви ще са условията. Колежка на Живка от Сливен например ще търгува по съвсем различни правила, разписани по наредби на тамошната община, обяснява Парушева.

„Не се справям хич с документите. Помага ми внукът, който учи право в университета и знае кое как да попълни пред общината”, разказва Живка. За да може баба му да разполага с площ до 3 кв. м на тротоара на площад „Славейков”, внукът подава заявление до кмета на район „Средец”. Образецът на документа намира в сайта на Столичната община.

„Това е лесно - казва Живка. – Ами сетне?“ Заявлението е съпроводено с редица други необходими документи. По правило те са свързани с извършваната дейност и се издават от Столичната регионална здравна инспекция, отдел „Безопасност и качество на храни”, Регионалната инспекция по околната среда и водите и други, обяснява Парушева.

Живка знае: „За да ми разрешат от общината да си поставя ей тука масата – трябва също така да съм си платила всичките данъци към тях.”

„Всеки районен кмет е длъжен да изготви два вида схеми – за преместваеми обекти и за местата за продажба на сезонни и временни стоки (например мартеници, елхи и цветя). А всеки търговец трябва да заяви навреме и да упомене срока, за който иска да търгува пред съответната районна администрация. Разрешението се издава за до три месеца. Както Столичният инспекторат, така и служителите на съответната районна администрация контролират за спазването на правилата. Заплаща се такса в зависимост от зоната и от продължителността на дейността”, казва зам.-шефът на Столичния общински съвет Прошко Прошков.

Масичката на Живка на площад „Славейков” попада в зона II на общината и за да продава цветята, тя плаща по 1,50 лв. на ден или 38 лв. на месец. Най-скъпо е да търгуваш на жълтите павета по бул. „Цар Освободител” - 1,65 лв. А най-евтино - по главните градски входно–изходни булеварди и магистрали - срещу 1,25 лв. на ден.
Прошков обяснява, че в цената се отчитат и възможностите на потенциалния клиент на търговеца. „Нормално е цената в „Люлин” да е една, а на площад „Славейков” – друга, казва той.

„В последните години като община се опитахме нормативно да въведем ред в тази дейност. По-рано разрешителните се издаваха по усмотрение на администрацията на районните кметства и нямаше обозначени места, ставаше безпорядък на всякакви места, на които им хрумват на хората. Беше важно търговците да не създават хаос по тротоарите – като например да няма метър да се мине. Важно беше и да не пречат на движението по никакъв начин – било то пешеходно, велосипедно или релсово”, отбелязва Прошков. Той припомня, че като кмет на „Лозенец” даже направил схема за разпределяне на площите пред храмовете, където се продават църковни свещи.

„Изборът на търговци на открито се осъществява на принципа „първи заявил – първи получил.“ Затова съветвам всички онези, които имат желание да продават стоки за определен празник или по някакъв повод, да заявят доста по-рано волята си в администрацията на съответния район”, казва Прошков.

ГЛОБА – 10 ЛВ.

Много често се натъкваме на това нарушение - липса на разрешително за търговска дейност на открито, заяви шефът на отдел “Контрол на търговската и рекламната дейност” в Столичния инспекторат Янислав Чулев. Той обясни, че глобата за нелегалния търговец е 10 лв. Освен това нарушителят се предупреждава и с протокол.

“Залавяли сме търговец, който продава книги незаконно”, даде пример Чулев. Поверяващи от инспектората се натъквали също така и на „необозначаване на територията, върху която се поставят маси за консумация пред стационарни търговски обекти“, както и на „ползване на публична територия около търговския обект за съхраняване на стоки и амбалаж“, разказа още Чулев.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл