ГЕРБ води на БСП с 500 000 гласа

След логичното за партия на власт леко разколебаване на част от подкрепата в пролетните месеци сега ГЕРБ се стабилизира на нива от около 24% заявена подкрепа. БСП пък се е установила на нива от под 15% декларативни електорални нагласи. Измерена в потенциални гласове, разликата между първите две формации е около половин милион гласа (1% от извадката се равнява на около 55 хиляди души), т.е. в общи линии се запазва ориентировъчното съотношение от последните парламентарни избори. Това сочат данните от ежемесечното национално представително изследване на “Галъп интернешънъл Болкан”, проведено от 8 до 14 май 2015 г. сред 1011 пълнолетни българи чрез пряко интервю.
ДПС е с 8% заявени нагласи за вот, Реформаторският блок и Патриотичният фронт са с около 4% сред всички, имащи право на глас. Следващите месеци ще покажат има ли тенденция на укрепване при “Атака” и каква ще е съдбата на АБВ. Различните електорати са различни в способността си да се мобилизират, а част от партиите имат и своя “скрит” вот, напомнят изследователите от агенцията.
Ако изборите за парламент бяха сега, техният хипотетичен резултат може да се обобщи като 5+2. В парламента биха попаднали ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторският блок и Патриотичният фронт. С реалистични перспективи да са в него са още “Атака” и донякъде АБВ. Данните отразяват декларативни нагласи и не са прогноза за изборния резултат. Освен това те показват процент сред всички имащи право на глас, а не само сред гласуващите. 4-процентовата бариера се образува на база гласували, така че е задължително придържането към формулата 5 сигурни и 2 потенциални партии в следващ парламент.
Помолени да отговорят с “да” и “не”, към средата на май 30% декларират доверие в правителството, а 57% недоверие. 18% дават положителна оценка на парламента, а 68% - отрицателна. 32% оценяват позитивно президента, а 56% - негативно. Според 23% страната върви към по-добро, а според 62% - към по-лошо. Социолозите от “Галъп” обобщават резултатите си като “застиване на данните”: управляващите вече са във фазата на рутинната си работа и не се възприемат като ново и любопитно явление.
Сходни изводи са налице и по отношение на масовите очаквания за икономиката и личните финанси. И тук с идването на новото правителство се наблюдаваше леко разсейване на негативизма, а на неговото място сега идва етап на установяване на данните на определени нива - 43% очакват общото икономическо положение в страната да се влоши през идната година, 15% - да се подобри, а 33% - да остане същото. 50% пък очакват материалното положение на домакинството им да остане същото, 26% - да се влоши, а 7% - да се подобри.
Няма особена динамика и в доверието към различните личности. По традиция в “челото” са еврокомисарят и столичната кметица (с дялове съответно малко над и под 50% доверие), популярни министри като Лиляна Павлова, Петър Москов, Томислав Дончев, премиера, президента и омбудсмана (групата е с дялове около 30% доверие) и т.н. Лиляна Павлова утвърждава доверието си до 34%.