Те са трима с три рояла. Рицари са на Малтийския орден, Стивън Спилбърг ги кани да напишат „музика на бъдещето”, а българи ги извикаха три пъти на бис в зала „България” миналата пролет. Средната възраст на Евгений Соколовски, Максим Тарасов и Кирил Гущин е по-ниска от 30 г., но само за четири години от създаването си, триото и клиповете му са познати по целия свят.

Те са Bel Suono. И пак ще са тук. Първо във Варна – на 7-и, после в Русе – на 8-и, а накрая в София – на 9 юни в зала 1 на НДК. Преди броени дни долетяха от Москва, за да представят новия си проект пред приятели и журналисти и обещаха… истинско шоу с класика и нова музика на три рояла и шест ръце.

„Няма строга система, по която избираме репертоара си – разказаха пред „Труд” музикантите. – Свирим и класика, и авторски творби. Ако на репетиция усетим, че нещо ни пасва като емоция и можем да го пресъздадем на три инструмента, опитваме. Ако се получи, го включваме в репертоара. Имаме обаче критерий: да бъде хит. Важно е избраното класическо произведение да е познато, ритмично и любимо.”

„Позната, ритмична и любима” е и изненадата, която Bel Suono са избрали за българската си публика. Не класическа мелодия, а… народна песен. „Седнало е Джоре Дос” на три рояла – това наистина ще е шоу.

Всъщност концертите у нас са част от световното турне на момчетата с албума им „Време”. Очакват ги и в Малта, където ще получат присъдения им Малтийски орден, както и в Монте Карло, Италия, Швейцария, Австрия и Германия. А после ще запишат саундтрака към филма „Робокалипсис”, поръчан им лично от Стивън Спилбърг.
Не се познават преди Bel Suono. Събира ги продуцентката Лейла Фатахова. Всичко започва с обяви за кастинг в най-добрите руски музикални училища. Търсели се пианисти за шоу, а критериите: виртуозност, външност и артистизъм. И сред хилядите кандидати са избрани трима – Евгений Соколовский, Максим Тарасов и Алексей Рибалчик, заменен отскоро от Кирил Гущин. „Стараем се много, за да ги насърчаваме и да композират”, твърди в свое интервю Фатахова. И резултатът е в албумите им – дебютния „Мегаполис” и новия „Време”. „Първият отразява ритъма и суета на мегаполиса, а вторият носи името на авторско парче”, обясниха музикантите.

Вдъхновяват ги и гениалните класици, и съвременните виртуози. И все пак кой им е по-интересен - Шопен, Моцарт или Клайдерман, попита ги „Труд”. „Моцарт е най-добър в своята епоха, Шопен – в своята и в своя жанр, а Клайдерман е уникален с това, че навярно пръв сред пианистите представя класическата инструментална музика, аранжирайки и смесвайки я със съвременно звучене. Всеки от тях ни е интересен”, признаха момчетата.

Животът им е музика, но не само – спортуват, пътешестват, обичат: „Ценим всичко, което ражда емоция, дори храната. От емоцията се ражда и музиката ни.” След десетина дни ще излеят емоцията си, изпълнявайки и „Либертанго” на Пиацола, „Болеро” на Равел, „Годишни времена” на Вивалди, и авторските си композиции.