Има воля за диалог между изпълнителната, законодателната и съдебната власт и за провеждането на съдебна реформа, включително и за необходимите конституционни промени. Около това мнение се обединиха вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева, министърът на правосъдието Христо Иванов, председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд Лозан Панов и Георги Колев, както и главният прокурор Сотир Цацаров, съобщиха от правителствената информационна служба. Те проведоха среща с посланиците на държавите-членки на ЕС и на САЩ, на която представиха позициите си за съдебната реформа. Срещата беше организирана по инициатива на вицепремиера Кунева, която представи и акцентите в готвените промени в Закона за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности.

Кунева беше категорична, че са необходими конституционни промени, за да гарантират необратимост на съдебната реформа. По думите й, разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии - съдийска и прокурорско-следователска, е огромна стъпка не само защото ще засегне управлението на съдебната система, но и защото по въпроса е постигнат консенсус между властите. Тя посочи още, че трябва да се търсят пресечни точки на съгласие и да се преговаря, докато такива бъдат намерени, вместо да се взривява процесът, когато има разминавания.

Кунева коментира, че при изготвянето на антикорупционния закон са използвани опитът и експертизата както на държавните органи, така и на неправителствения сектор. По думите й, законът не оставя вратички, засяга по-голям брой хора във високите етажи на властта и повече обстоятелства, които ще бъдат проверявани.

Главният прокурор Сотир Цацаров посочи, че прокурорите и следователите приемат разделянето на ВСС на две колегии, защото това дава гаранции за независимостта както на съдиите, така и на прокурорите. Той припомни, че през ноември прокуратурата е излязла с предложения за децентрализация, приемането на която е сред препоръките на последния мониторингов доклад на ЕК от 2015 г. По думите му, промените в Конституцията са само 50% от реформата, а останалите 50 са в промените на Наказателния кодекс и процесуалните закони. Цацаров изрази надежда промените в Наказателно процесуалния кодекс, които засягат лицата, избягващи правосъдието, да бъдат приети в най-скоро време. Главният прокурор даде подкрепа за предложения за обществено обсъждане антикорупционен закон, като посочи като положителен факта, че той обхваща и магистратите.

Председателят на ВКС Лозан Панов също потвърди важността на диалога между трите власти и посочи, че съдии и експерти участват активно в изработването на законите, съпътстващи съдебната реформа. Той коментира, че добрият имидж и състояние на съдебната система имат пряко отражение върху икономиката и инвестициите. „Съдебната реформа трябва да създаде механизми, които да позволят на най-добрите магистрати да застанат напред и да поведат своите колеги“, коментира още Панов.

Правосъдният министър Христо Иванов също подчерта важността на диалога между властите. Той съобщи, че на среща с главния прокурор и с председателя на ВКС е било договорено прокуратурата и ВКС да посочат конкретните области, в които от гледна точка на практиката са необходими промени в НПК и НК и на тази основа да може да се пристъпи към разработване на съответни законови изменения. Христо Иванов коментира, че освен нормативните промени в Конституцията, в Закона за съдебната власт и в процесуалните закони, е необходима и промяна на атмосферата в съдилищата. Иванов беше категоричен, че има съдии, които са готови да поемат инициативата и че вече има белези за оздравяване на системата.

Председателят на ВАС Георги Колев коментира необходимостта от промени в законите за процесуална реформа в административното правораздаване и готовността на административните съдилища да въведат електронното правосъдие. Той изрази също така очакване скоро да бъдат официално оповестени окончателните текстове за конституционни промени.

Във втората част на срещата с посланиците ръководители в Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР представиха информация за готовността на България да влезе в Шенгенското пространство по т.нар. сини граници – въздушна и морска.