Той е Борислав Панков, на 17 години, от Ловеч. Ще кажете - един от всичките тийнейджъри, чиято кръв кипи от безграничността на новото време. Но за хората, които го познават, той е необикновено момче.

Боби, както го наричат неговите приятели, е ученик в Гимназията за чужди езици „Екзарх Йосиф I”, с профил английски език. Дете на образовани родители. Занимава се с музика, откакто се помни. Казва, че покойният му дядо Борислав Стамболиев го е запалил по рокендрола, превръщайки го в страст още в първите години на оформянето му като личност. Виждайки усета на Боби към музиката, дядото се обръща към своя приятел - известния китарист и диригент Стефан Тихов. Той го поема, извайвайки основата на музикалния талант на младото ловчалийче.

Така цели седем години уроци. Всекидневни. До момента, в който на 14-годишна възраст Борислав се разделя с първия си учител, чиято благословия се състои в изречението: „Ти, моето момче, за труда в тези 7 години получи знания по китара, равняващи се на средно образование по музика.” Тези думи ехтят в ушите на Боби и до днес.

Праг за мечтите на младото момче обаче няма. Устремен в целите си да стане велик китарист, той продължава да учи за изкуството на струнния инструмент и при преподавателя в плевенската консерватория с ловешки корени Борислав Нанков. Станал вече част от редиците на елитната езикова гимназия, Боби взема участие в легендарния ежегоден фестивал. Там среща своя приятел Мануел, когото нарича „добър музикант и сродна душа”. А Мануел свири на барабани. Така се слага началото на едно голямо приятелство, което ще изиграе важна роля в бъдещото развитие на Борислав.

Последват дълги нощи в репетиции и преследване на една обща мечта - да станат велики китаристи. „Не обичаме да свирим кавъри”, споделя Боби и допълва, че не са рядкост случаите, в които се буди в 3 ч през нощта, пленен от някаква музикална идея, която бърза да изсвири и запамети. Така до 2014-а, когато Мануел заминава да учи в Германия.

Жаден за музикални успехи, воден от мечтите си, Боби все повече бленува да завърши, за да може да замине при своя приятел в Германия, където заедно да продължат образованието си. „По-конкретно в Кьолн, в една от най-престижните консерватории в света”, разказва с гордост той. Казва, че избира западноевропейската държава заради правителствената политика във висшето образование. „Там обучението се поема от бюджета, плащаш само малки незначителни такси, а нивото е несравнимо”, допълва ученикът китарист.

Нетипично за едно 17-годишно момче, но целият му живот е сякаш предначертан поетапно, а той безропотно следва всяко стъпало към успеха. А успехът за него е Лос Анджелис. Там той се вижда след 10 години. И не се изхвърля. Наясно е, че това е голям залък за неговата уста, но е готов да работи неуморимо. Да се бори с предизвикателствата и трудностите, независимо какво му коства това.

Активността и желанието да се развива среща младия Боби с китариста на Ку-ку бенд Цветан Недялков преди 3-4 месеца. От плахи и несигурни в началото днес посещенията при великия музикален виртуоз са незабравимо преживяване за ловчалията. Именно на Недялков той разчита да го подготви, за да влезе да учи в Кьолн. „Според мен в България няма по-добър китарист от Цецо и за мен е чест и привилегия, че имам шанса да се уча от него”, подчертава младото момче.

Намирам го в стария салон на Езиковата, в който са останали само вехтите физкултурни уреди, няколко пейки и две-три маси. Там тече трескава подготовка за тазгодишния фест на гимназията. По земята - кабели, които водят до две големи тонколони, микрофон и електрически китари. Седнал на един обикновен стол, облечен в стреч дънки и кецове, сякаш замечтан, той внимателно подбира струните на бялата си китара, свирейки прочута рок песен. И го прави с лекота. Съветва другите музиканти от групата как да влязат в ритъм. А публиката е многобройна, предимно от тийнейджъри. Шумни, нетърпеливи, експанзивни, но когато засвири музиката, всички онемяват. Такава е и моята реакция.

Отдаден изцяло на подготовката на феста, Боби няма време за друго. Казва, че е загърбил всички останали неща като спорт, личен живот и свободно време, средоточавайки се върху организацията на чаканото от всички събитие. Неговият випуск е организатор тази година и има много работа. „Освен честта да бъда сред организаторите фестът за мен е и учител. Това е моят начин да опозная повече хората, с които се срещам всеки ден, да ги видя в друга светлина”, подчертава Борислав.

Но, оказва се, предизвикателството да бъдеш организатор за може би най-значимото събитие за езиковци е недостатъчно за младия китарист. Споделя, че преди дни записва клип с неговата приятелка Ели Фиркова край Крушунските водопади. Той й акомпанира в изпълнението на новата й песен.

Заговаряме се за популярни парчета на западни изпълнители. Не мога да не го питам какво мисли за появяването на министър-председателя на Великобритания Дейвид Камерън в песента на One Direction - One way or another. Задавам му въпроса и ако записва парче някой ден, ще се обърне ли към българския премиер за участие в клипа, а той категорично отговаря: „Нямам нужда нито от българския премиер, нито от който и да било друг на света. Моето мнение е, че това е музика, а не политика и не е редно да се използва това съкровено изкуство, за да се прокарва политическа пропаганда.”

Въпросът ми за погледа му върху сегашното поколение го изправя от стола. Категоричен е, че в съпоставката само с предходното поколение разликата е осезаема, като според него тя категорично не е в положителен аспект. „Когато стана един ден родител, бих насочил моите деца към музиката и спорта, защото именно тези две дисциплини са ме съхранили до момента. Нещо, което дължа изцяло на моите родители”, емоционално заявява младото момче.

Ненадейно става ясно, че освен музикант Боби е състезател в училищния отбор по хандбал. Видимо е от раните по лицето и ръцете му, имал е мач в същия ден. „Без малко да спечелим и да се класираме първи”, споделя със забързано темпо той. Освен хандбал младият спортист тренира баскетбол, играе волейбол и активно посещава фитнес залата. За доброто си физическо състояние благодари на съседа - републиканския шампион по ММА Йово Николов.

„Едно неповторимо изключение” - така го нарича неговият музикален педагог Юлияна Близнакова. Според нея активността и целеустремеността му са достойни за уважение. Казва, че с интерес преслушва парчетата, които той качва в SoundCloud. Странно, всичките са качени в малките часове на нощта, но явно именно тъмната половина на денонощието е продуктивна за младия музикант.

В хода на разговора се разбира, че в неговия род има и друг прочут българин. Носителят на 3 награди ЕМИ Христо Стамболиев е негов вуйчо. За него говори с огромно възхищение. Подбира думите внимателно и прецизно. Мечтае да извърви пътя на своя роднина с китара в ръка.

Всъщност Боби няма нужда и от Революция Z, за да постигне целите си. Разчита само на труда си, а единственото, което възпрепятства постигането на мечтите му, е времето, което трябва да извърви. И потта, която трябва да изтече от челото му. А ние ще слушаме, ще гледаме и ще се възхищаваме. Или, както пее Queen в една от любимите му песни: The show must go on.