Както предвидиха опитни магистрати, безпрецедентният публичен жребий за делото срещу Цветан Цветанов се превръща в практика, противоречаща на максимата, че пред закона всички са равни. След него заваляха искания и по други казуси съдиите да се избират от компютър в присъствие на журналисти. По неясни критерии им се казваше „не“. На някой по-твърдо, на други по-меко. Но ето, че вчера поканиха медиите да видят как изскача на монитора името на съдията, който ще осъди или оправдае кмета на Търново за присвояване. Случайното разпределение - вижте, та се почудете Мнения 21:10 27.05.2015

Оттук нататък случайното разпределение на делата, именувано по-често неслучайно, може да се нарича и фарс.

Защо фарс? Думата означава „театрален комедиен жанр, чиято цел е да забавлява зрителите с представяне на екстравагантни ситуации с маскиране“, а в по-съвременен мисъл - „имитация на процес пред публика.“ Точно такова нещо е натискането на 3-4 клавиша пред репортери, последвано от питане: „нали видяхте, че няма скрито-покрито?“и примигване на зрителите, които са съзрели стореното от софтуера, колкото и небуларния произход на вселената.

Какъв е изводът? Върховният касационен съд като че ли не уважава публиката. Не я уважават и политическите папагали, които безусловно повтарят, че човешкото участие в разпределянето на делата е нещо страшно. Когато административните ръководители раздаваха папките, те се съобразяваха със специализацията на колегите си, със способностите и заетостта им–някой разбира от данъчни дела, друг от брачни, трети е натоварен и се справя по-бавно. И днес юристи, неизкушени от папагалщината, питат: нима съдията е пенкилер и разбира от всичко? И защо той по презумпция да е корумпиран, та се търси софтуер, който да го надхитри! А шефът на Съюза на юристите Владислав Славов направо казва: Не трябва да има случайно разпределение на делата, трябва случайни съдии да няма!