3000 снегорина са в готовност да чистят пътищата от снега

Бойко Борисов пред младежите в ГЕРБ: Няма как да защитим интересите на ЕС на Балканите, ако не защитим добрите отношения между Турция и Русия (ВИДЕО)

БМВ откри нередности при софтуер за отработените газове

Задруга разработва критерии за качеството на храните В Сдружението на производителите членуват над 40 фирми

Олимпийските игри в ПьонгЧанг са посетени от над 1.3 милиона души

Деница Сачева: МОН има ясна стратегия за развитие на иновативните образователни методи

Мариано Рахой: Испания трябва да промени модела за финансиране на автонономните области

Доналд Тръмп: Въоръжаването на учителите зависи от властите на отделните щати

САЩ искат санкции върху 33 кораба и 27 компании заради нарушаване на ембаргото върху КНДР

Арестуваха четирима мексикански полицаи за отвличането на трима италианци

Руснаците без национален флаг и на закриването на Олимпиадата, реши МОК

Археолози откриха древен некропол в Египет

В Южна Корея пристигна севернокорейска делегация на високо равнище

Мексиканският президент отлага визитата си в САЩ заради напрегнат телефонен разговор с Тръмп

Макрон и Меркел ще разговарят с Путин за прекратяването на огъня в Сирия

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ): Възможен е компромис с мандата на ВСС

– Г-н Кирилов, след дълго чакане все пак внесохте проекта за промени в конституцията за съдебната власт. Вместо подкрепата да расте обаче, както се надявахте, бавейки внасянето, тя изглежда намалява – патриотите излизат с ултиматуми, макар и по други поводи, АБВ обявиха промените за неприемливи. Откъде ще набавите липсващите ви минимум 30 депутатски гласа?

– Аз смятам, че опитът с конституцията има шанс да бъде успешен. Не бива да го предрешаваме. Това е голям скок, длъжни сме да го направим. Даваме си сметка, че процесът е труден, но се надяваме разговорите и принципността да надделеят.

– БСП и ДПС не изглеждат доволни от предложенията, напротив. Ако АБВ откажат подкрепа, след като отказаха да са вносители, а ПФ се оттеглят, как ще убеждавате опозицията, когато в рамките на управленския формат не сте се разбрали?

– Разчитаме както на коалиционните партньори, така и поне на части от опозицията. Надявам се, като започне работата на временната комисия, дебатите да доближат позициите. Пак казвам – възможно е да се направят компромиси. Специално сме търсили предложения, правени назад във времето и от опозиционни формации. Например доразвиване на статута на съдебния инспектор. Това е четвъртата група предложени изменения. Те произтичат от предложенията на БСП. Би следвало те да поддържат тази си позиция.

– Засега БСП не само не изглеждат убедени, но и твърдят, че промените са козметични. Дори и жестът ви да оглавят комисията за конституцията не приемат.

– Ту ни обвиняват, че предложените промени са козметични, ту, че са прекалено големи и изискват Велико народно събрание. Не може и двете крайни твърдения да са верни. За нас истината е заложена в двете решения на Конституционния съд. Те задават рамката, в която обикновен парламент може да променя основния закон. И ние сме се съобразили стриктно.

– В кои текстове сте склонни на компромис, за да ви подкрепи опозицията?

– Можем да дадем и допълнителни гаранции, например по отношение на мандата на Висшия съдебен съвет. Един от вариантите е те да не засягат настоящия състав на ВСС. Тоест новото правило да се прилага в бъдеще.

– Като подкана към ДПС за подкрепа ли да го разбираме това?

– Логично е да има подкрепа. Пак казвам – промените, които предлагаме, не сме си ги измислили сами. Стремихме се да се съобразим с предлагани през годините идеи и с подкрепената от почти всички, БСП и ДПС включително, стратегия за съдебната реформа. Следваме и всички изявления и законопроекти, внасяни по темата. Това важи и за промените в Закона за съдебната власт на АБВ. Има логика те да си поддържат предложенията. Не бихме могли да приемем, че реформа в съдебната власт е възможна с промени в закон, но промени в конституцията в същата посока са неприемливи. Тук е въпрос и на прецизиране и анализ на конституционната практика. Когато започнат дискусиите, ще се привлекат абсолютно всички конституционалисти. Тук няма място за ревност и не бива да има. Ще чуем всички мнения.

– Правосъдният министър Христо Иванов обяви, че реформа в прокуратурата трябва да е следващата стъпка. Тя обаче е част от съдебната власт. Защо оставихте този път държавното обвинение встрани от промените?

– До момента няма никакви предложения по отношение на предсрочно прекратяване на мандат на главния прокурор, ако това се има предвид. А и Конституционният съд вече е обявил за противоконституционно залагането на подобен текст. Ще припомня още, че към момента на обсъждане на стратегията за съдебна реформа постъпиха предложения за преструктуриране в прокуратурата и те бяха приети абсолютно консенсусно. Чисто технически си мисля и дали въпросът за прекратяване на пълномощия е единственият или най-важен въпрос за ефективността на работата на прокуратурата. Второ – нямаме досега и препоръки в посока на мястото и работата на прокуратурата – нито от Венецианската комисия, нито от Комитета на европейските съдии, нито от Европейската комисия. Ако има такава тема – нека има дискусия. Отговорът защо е така в голяма степен е логичен – търсим съгласие, а не разделение. Темата, струва ми се, би предизвикала повече различия. А това би попречило на промени, за които може да има и съгласие.

– Как ви звучат обвиненията от Мая Манолова, че с конституционната процедура, която изисква време, а и към момента очевидно няма подкрепа, всъщност реформата в съдебната система се бави?

– Не ме изненадват всякакви твърдения. Друг е въпросът, че в тях има и противоречия – в един случай се бърза с промените, в следващия се протака. Промените или са козметични, или път недопустими от обикновен парламент… Ако целта е да се търси конфронтация, винаги може да се намери повод. Аз мисля, че правим оптимално възможното по отношение на скоростта на промените.

– Ще се отваря ли Изборният кодекс преди местните избори?

– Доколкото зависи от ГЕРБ, нашата позиция е ясна – Изборният кодекс да не се променя преди местния вот. И сме готови да изпием горчивата чаша на всички грешки и несъвършенства на действащия кодекс. Виждате и най-дребният въпрос – проблемът на печатниците заради бюлетините, какво говорене и ескалация провокира, че правилата ще се пренаписват според удобството на властта. ГЕРБ ще се състезава по „неудобните“ правила, написани от нашите опоненти.

– Тогава доколко зависи от ГЕРБ? Ще го допуснете ли, макар без да сте инициатори?

– Има парламентарни процедури, според които, ако има мнозинство от другите партии, които желаят разглеждането на Изборния кодекс, може и да ни го наложат. Засега не сме обмисляли такава ситуация, но процедурно тя съществува. И ако възникне – би следвало решението ни или да се препотвърди, или частично да се промени. Ако се стигне дотам – ще обсъдим позициите си.

– Драмата с бюлетините техническа или политическа е?

– Проблемът е по същество технически, но с много политически интерпретации и погрешни и манипулативни твърдения. Още по време на дебатите преди приемането на Изборния кодекс на г-жа Манолова преди година и половина и ние, и самите печатари предупреждавахме за тези проблеми при местни избори. Но по това време на тогавашните управляващи местният вот им се струваше много далече. Очаквам да има проблеми с организацията на вота заради това. Да, ще се намери механизъм да се обезпечи процесът на печатане на бюлетини, но казусът е факт заради инат. Да не говорим, че номерацията на бюлетината от една страна има защитен елемент да не могат да се „внасят“ бюлетини. Но има и порок – чрез номера на бюлетината може и да се контролира вота на избирателите.

– Кой е разумният технически вариант – да си купим още печатни машини за БНБ или ако това е възможно по закон, да печатаме зад граница?

– Не съм сигурен дали втората опция е допустима по закон. Но все някакъв вариант ще се намери. Ако кодексът на Мая Манолова беше по-гъвкав, а не натъпкан с безумни изисквания, можеше да се търси и друго техническо или „териториално“ решение. Аз съм сигурен, че правителството и институциите ще намерят решение и изборният процес ще бъде обезпечен. Друг е въпросът, че това ще струва на данъкоплатеца определена цена.

– Кое е по-важно – че изборите може да струват малко по-скъпо или все пак да има някакъв контрол и гаранции, че ще бъдат проведени честно?

– Разбира се, приоритетът трябва да бъде обезпечеността и честността на изборите. Дори това да е свързано с харчене на повече пари.

– Ще има ли референдум с местния вот и това ще затрудни ли още повече процедурите?

– Очаква се внасяне на предложение за референдум, но такова до момента няма. Тази седмица в правната комисия ще разгледаме всички законопроекти за промени в закона за референдумите. Смятам, че ще успеем да приемем поправките до лятната ваканция, а оттам провеждане на допитване с местния вот да не е проблем. Факт е, че при местни избори имаме често пъти три гласувания, а в София например дори 4. Ако има и допитване, нещата се усложняват, но институциите ще се справят.

– Във внесените от вас поправки в закона искате и партиите да агитират за референдум – защо? Една от интерпретациите бе “партиите яхват референдумите“.

– Не виждам нищо смущаващо партиите да имат отношение към провеждането на референдум, колкото и да е крехка българската практика. Не виждам защо трябва да се изолират – те са законният и легитимен представител на гражданите в управлението. По-честно е вместо политици да се крият зад граждански инициативи и комитети, всеки да застава с политическата си позиция и име.

Нашият гост:

Данаил Кирилов е юрист по образование. Бил е общински съветник от БСП в Столичния общински съвет, но напуска групата на социалистите. През 2009 г. е назначен за областен управител на София-град от премиера Бойко Борисов. Сега е народен представител от ГЕРБ и председател на парламентарната комисия по правни въпроси.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.