Вкопчени в реторически битки, депутатите постепенно обезсмислят институцията Народно събрание

Някой може ли да разбере какво наистина прави парламентът, освен ако в преките му служебни задължения не влиза да следи работата на народните представители?

Нима от изрази като “велик е Путин и перхидроленият пудел е неговия пророк” и “мускули, пълни със стероидите на цигански гласове”, които няма как да не намерят място в новинарските емисии, гражданинът може да разбере какво са свършили днес избраниците му? Как да се досети, че първопричината депутатът от Патриотичния фронт Валентин Касабов и лидерът на “Атака” Волен Сидеров да ги изрекат е загрижеността им за ситуацията в Гърмен?

Защото до размяната на остри реплики се стигна, след като от трибуната в пленарната зала бяха изчетени декларации на политическите сили относно напрежението между българи и роми там. Но и този път политиците постъпиха както обикновено - използваха повода да решат някои свой проблем. Някои да напомнят, че са в опозиция, други - да поискат повече власт. БСП като мъдра столетница назова нещата с такива имена, че хем внимателният слушател да се досети за какво иде реч - че бедните, безработни роми опоскват селата, в които са останали неспособни да им се противопоставят, сковани от страх възрастни хора, хем не дай си Боже, никой да не се обиди. Патриотичният фронт пък направо размаха ултиматум (отново), че ще напусне управлението. Явно или много иска да си намери повод да го напусне, или има много кадри за уреждане и затова бута в очите на ГЕРБ най-голямото плашило. А от “Атака” нападнаха патриотите челно - разбираемо е, нали двете партии се борят на един терен. От ГЕРБ запазиха мълчание, просто заедно с Реформаторския блок използваха гилотината на мнозинството, за да не допуснат вицепремиерът Румяна Бъчварова да се яви на доклад пред парламентаристите за Гърмен.

Депутатите открай време си устройват състезание по цветни реплики. В предишни години то имаше смисъл, защото онагледяваше позициите на отделните политически сили и ги правеше по-разбираеми за всички. Победителите в замерянето с фрази добиваха широка популярност и се изкачваха на по-предни позиции в листите на партиите си за следващите избори.

Неусетно обаче всичко се промени. Средствата (хубаво подредените интересни думички) изместиха целта - политиката на партията Х да бъде достъпно алгументирана и обяснена. Случи и друга подмяна. Размяната на обиди в хода на политическите дебати от случайно изтърваване на нервите стана самоцел. Да настъпиш болно и лично опонента стана като добър ден. Обидите обикновено се гарнират с ръкопляскане и подигравателен смях от страна на другарите по партия и съюзниците. После същите тези виртуози на унижението съвсем сериозно се чудят защо не могат да намерят мнозинство за някой закон, за който са решили, че много им трябва.

И в цялата тази суматоха редовият гражданин губи сюжетната нишка и интереса си към пиесата, която се разиграва заради него. Опасно явление, защото утре в очите на същия този редови гражданин парламентът може да се превърне в институция с отпаднала необходимост, която само харчи парите му.