109 банди разбити при акции на ГДБОП 860 обвинения след разследвания на антимафиотите

НС да даде зелена светлина за „Белене“ Партиите употребили за политически цели референдума за нова атомна централа

Съдът остави за постоянно в ареста съпрузите, обвинени за убийството в столичния квартал “Люлин”

Вижте акцентите от броя на “Труд” в понеделник, 26 февруари 2018

Русенец създаде една от най-бързо развиващите се компании в Силициевата долина

Двуметрови преспи блокират страната Комбинацията със студения арктичен въздух, който се спуска към Балканите от север, създават опасна обстановка на пътищата

Земетресение с магнитуд 5,5 по Рихтер край бреговете на Япония

Бандити няма, но ги хващат

Фънки и Хилда Казасян жури в „Като две капки вода“

„Юнайтед“ би „Челси“, Жозе не трепна

Мария и Мегз заровиха томахавките След като получи приза за Попфолк идол на годината, Фики се прибра да отпразнува изписването на първородния му син

„Лацио“ лети към Шампионската лига

Зелената империя – тъмната страна на WWF От 20 години швейцарската офшорка е оплетена с политико-икономически лобита в страната ни

Ген. Тодор Бояджиев разкри как е било подслушвано посолството на САЩ

Осъдиха на смърт 16 туркини за принадлежност към ИДИЛ

Сливен – градът на стоте айдуци

След като Йордан Лечков обяви, че ще се бори за кмет, изборът на славния някога град се сведе до бивш футболист и пенсиониран военен

Йордан Лечков ще се кандидатира за кмет. Това научих от предаването “Комбина” по Нова телевизия и ми стана горчиво смешно. Славният някога футболист ще предизвика отново сегашния градоначалник – пенсионирания военен Кольо Милев, или както е известен в областния център като Кольо Банкета. Това е сблъсъкът на цивилизацията.

Преди няколко години свърнах към Сливен, при това по хубав повод. И понеже не бях ходил там от години, не знаех как точно да се ориентирам до центъра. Обясниха ми: “Караш само направо и като стигнеш окопите – това е!” “Какви окопи?” – питам. “Ще видиш!” – отговарят.

Територията, която някога бяха наричали “център”, при пристигането ми приличаше на иракския Кербала след шиитското въстание – окопи, прах и отчаяни хора. А автомобилът на кмета Йордан Лечков – човека, заради когото през 1994-та всички плакахме от радост след фамозния му победен гол срешу Германия на мондиала в САЩ – една прекрасна, скъпа и добре измита лимузина, стърчеше гордо пред окопите около кметството.

Сливен е уникален за България град. Само си представете, че когато през XIX век османците владеят териториите от Либия до Аденския залив в Африка, части от Арабския полуостров, цяла Мала Азия и Балканския полуостров, в Сливен Добри Желязков открива първото текстилно предприятие в империята. Бизнесът в Сливен е бил толкова развит, че рано сутрин близо хиляда магазинчета са отваряли кепенците, имало е повече от 30 хотела, или ханове, както са му казвали тогава. След това се отриват и много други предприятия. Богат град в отчайваща за представите ни среда.

Сливен е родината на българския театър с първата родна пиеса – “Михал Мишкоед” на Сава Доброплодни. Наречен е Градът на стоте войводи заради непокорните си жители. И още, и още. Постижения все по време на робство и войни.

И ето ви го славния град в руини. При това след повече от век мир и 25 години демокрация.

Времето на Лечков – първият кмет извън БСП, първоначално бе прието с възторг и постепенно се превърна в безвремие, приключило с няколко дела в наказателния съд. Градът бе в разпад и хората, зажаднели за ред, върнаха на власт БСП начело с пенсионирания висш офицер Кольо Милев. Сега, когато Лечков се връща на бойното поле, нека направим един преглед на силите и средствата, за да видим какъв е изборът на сливналии.

Според хората, с които разговарях – Милев и Лечков са огледални образи. Разликите са малки. Например Лечков бил по-възпитан. Почуквал на вратите, когато влизал в кабинетите на администрацията, а ексофицерът влизал директно. Лечков казвал на медиите, когато го критикували – “мен 10 000 души са ме освирквали, та няколко души ли ще ме уплашат”, а ексофицерът казвал – “командвал съм войска в най-тежките години, та няколко души ли ще ме плашат”.

Съжалявам, че го наричам просто “офицер”, защото той би предпочел званието “генерал”. Когато го попитали за назначението на поредния пенсиониран военен в общината: “Защо се обграждате само с колеги?”, той отвърнал: “Този не ми е колега, той е подполковник.” Явно неговите зелени чорапи са качествено по-зелени от тези на по-младшите офицери.

За двамата кметове се говори като за “ин” и “ян” на Сливен. Единият разкопал града, другият го закопал. Все пак трябва да се признае, че Милев е на път да довърши онова, което Лечков започна. Това лято Милев най-накрая ще приключи легендарното изграждане на водния цикъл по проекта, спечелен от Лечков, което държеше Сливен в обсада и безводие години наред. Благодарение на добра политика пенсионираният офицер успя да подпомогне ромската общност да облагороди центъра на махалата си. Дал им техника и средства, а те със собствен труд и благодарение на един много популярен лидер в общността превърнали едно бунище в уютен център. Основните улици са асфалтирани. Ромите са благодарни и принципно още сега може да изглежда, че мачът за Сливен е свирен.

Като казвам “свирен” – термин от футбола, Йордан Лечков, който е вицепрезидент на БФС, се прочу тук и с това, че по негово време местният клуб изчезна. Няма го. Не че при Милев се е възродил.

Никой не беше виждал Лечков на културни мероприятия, защото казват в Сливен, той винаги е смятал хората за неграмотни. “Не се казва “култура”, а “физкултура”, твърдял Лечков” според местния фолклор.

Милев е на обратния полюс – появява се навсякъде, черпи и се черпи. Преди две години медиите в града на сините камъни, както и областният управител тогава Валери Жаблянов (от БСП), изригнаха срещу него, че в бюджета на общината били заложени близо 30 хил. лева годишно за представителни нужди на кмета. Но нека сме справедливи – какво са успехите без банкет?

От моя опит в армията знам няколко правила, доказани от живота. “Мокрото е чисто” и “луд и военен на шарено се радват”. Ексофицерът знае това прекрасно – днес Сливен е асфалтиран и фонтанчета бликат по центъра.

Само няколко месеца след като Кольо Милев дойде на власт, в града се откриха три книжарници и няколко нови клуба. И ето го обратът.

По времето на Йордан Лечков мнозина бяха доволни, че благодарение на него и на правосъдието беше ограничено влиянието на шефа на групировката “777” Атанас Мъндев и цялата му чета – Каруцата, Салама, Конфуто, Черния, от които всички трепереха. Но пък много други бизнесмени напуснаха града, защото се уплашиха от хората около Лечков.

Днес изглежда сянката на същата групировка се връща. Символът на това завръщане е ресторантът, който се намира срещу съда и в който прославената чета пирува.

Нима това е изборът на този велик в миналото град? Бивш футболист и пенсиониран офицер, които са като скачени съдове? Там, където е имало сто войводи, днес се плашат от няколко айдуци и казват – “ние нямаме избор”.

Трагичното в България е, че стотици градове са поставени пред една и съща дилема – да избираш по-малкото зло, а не това, което ще ти донесе просперитет. Не е ясно кой е виновен – апатията на хората, тяхната умора от лъжите на политиците или просто това си ни е нивото като нация. Поне в Сливен, където през XIX век са правили по 500 пушки на ден, трябва да знаят, че без куршум и войводи няма промяна.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.