Сливен - градът на стоте айдуци

След като Йордан Лечков обяви, че ще се бори за кмет, изборът на славния някога град се сведе до бивш футболист и пенсиониран военен

Йордан Лечков ще се кандидатира за кмет. Това научих от предаването “Комбина” по Нова телевизия и ми стана горчиво смешно. Славният някога футболист ще предизвика отново сегашния градоначалник - пенсионирания военен Кольо Милев, или както е известен в областния център като Кольо Банкета. Това е сблъсъкът на цивилизацията.

Преди няколко години свърнах към Сливен, при това по хубав повод. И понеже не бях ходил там от години, не знаех как точно да се ориентирам до центъра. Обясниха ми: “Караш само направо и като стигнеш окопите - това е!” “Какви окопи?” - питам. “Ще видиш!” - отговарят.

Територията, която някога бяха наричали “център”, при пристигането ми приличаше на иракския Кербала след шиитското въстание - окопи, прах и отчаяни хора. А автомобилът на кмета Йордан Лечков - човека, заради когото през 1994-та всички плакахме от радост след фамозния му победен гол срешу Германия на мондиала в САЩ - една прекрасна, скъпа и добре измита лимузина, стърчеше гордо пред окопите около кметството.

Сливен е уникален за България град. Само си представете, че когато през XIX век османците владеят териториите от Либия до Аденския залив в Африка, части от Арабския полуостров, цяла Мала Азия и Балканския полуостров, в Сливен Добри Желязков открива първото текстилно предприятие в империята. Бизнесът в Сливен е бил толкова развит, че рано сутрин близо хиляда магазинчета са отваряли кепенците, имало е повече от 30 хотела, или ханове, както са му казвали тогава. След това се отриват и много други предприятия. Богат град в отчайваща за представите ни среда.

Сливен е родината на българския театър с първата родна пиеса - “Михал Мишкоед” на Сава Доброплодни. Наречен е Градът на стоте войводи заради непокорните си жители. И още, и още. Постижения все по време на робство и войни.

И ето ви го славния град в руини. При това след повече от век мир и 25 години демокрация.

Времето на Лечков - първият кмет извън БСП, първоначално бе прието с възторг и постепенно се превърна в безвремие, приключило с няколко дела в наказателния съд. Градът бе в разпад и хората, зажаднели за ред, върнаха на власт БСП начело с пенсионирания висш офицер Кольо Милев. Сега, когато Лечков се връща на бойното поле, нека направим един преглед на силите и средствата, за да видим какъв е изборът на сливналии.

Според хората, с които разговарях - Милев и Лечков са огледални образи. Разликите са малки. Например Лечков бил по-възпитан. Почуквал на вратите, когато влизал в кабинетите на администрацията, а ексофицерът влизал директно. Лечков казвал на медиите, когато го критикували - “мен 10 000 души са ме освирквали, та няколко души ли ще ме уплашат”, а ексофицерът казвал - “командвал съм войска в най-тежките години, та няколко души ли ще ме плашат”.

Съжалявам, че го наричам просто “офицер”, защото той би предпочел званието “генерал”. Когато го попитали за назначението на поредния пенсиониран военен в общината: “Защо се обграждате само с колеги?”, той отвърнал: “Този не ми е колега, той е подполковник.” Явно неговите зелени чорапи са качествено по-зелени от тези на по-младшите офицери.

За двамата кметове се говори като за “ин” и “ян” на Сливен. Единият разкопал града, другият го закопал. Все пак трябва да се признае, че Милев е на път да довърши онова, което Лечков започна. Това лято Милев най-накрая ще приключи легендарното изграждане на водния цикъл по проекта, спечелен от Лечков, което държеше Сливен в обсада и безводие години наред. Благодарение на добра политика пенсионираният офицер успя да подпомогне ромската общност да облагороди центъра на махалата си. Дал им техника и средства, а те със собствен труд и благодарение на един много популярен лидер в общността превърнали едно бунище в уютен център. Основните улици са асфалтирани. Ромите са благодарни и принципно още сега може да изглежда, че мачът за Сливен е свирен.

Като казвам “свирен” - термин от футбола, Йордан Лечков, който е вицепрезидент на БФС, се прочу тук и с това, че по негово време местният клуб изчезна. Няма го. Не че при Милев се е възродил.

Никой не беше виждал Лечков на културни мероприятия, защото казват в Сливен, той винаги е смятал хората за неграмотни. “Не се казва “култура”, а “физкултура”, твърдял Лечков” според местния фолклор.

Милев е на обратния полюс - появява се навсякъде, черпи и се черпи. Преди две години медиите в града на сините камъни, както и областният управител тогава Валери Жаблянов (от БСП), изригнаха срещу него, че в бюджета на общината били заложени близо 30 хил. лева годишно за представителни нужди на кмета. Но нека сме справедливи - какво са успехите без банкет?

От моя опит в армията знам няколко правила, доказани от живота. “Мокрото е чисто” и “луд и военен на шарено се радват”. Ексофицерът знае това прекрасно - днес Сливен е асфалтиран и фонтанчета бликат по центъра.

Само няколко месеца след като Кольо Милев дойде на власт, в града се откриха три книжарници и няколко нови клуба. И ето го обратът.

По времето на Йордан Лечков мнозина бяха доволни, че благодарение на него и на правосъдието беше ограничено влиянието на шефа на групировката “777” Атанас Мъндев и цялата му чета - Каруцата, Салама, Конфуто, Черния, от които всички трепереха. Но пък много други бизнесмени напуснаха града, защото се уплашиха от хората около Лечков.

Днес изглежда сянката на същата групировка се връща. Символът на това завръщане е ресторантът, който се намира срещу съда и в който прославената чета пирува.

Нима това е изборът на този велик в миналото град? Бивш футболист и пенсиониран офицер, които са като скачени съдове? Там, където е имало сто войводи, днес се плашат от няколко айдуци и казват - “ние нямаме избор”.

Трагичното в България е, че стотици градове са поставени пред една и съща дилема - да избираш по-малкото зло, а не това, което ще ти донесе просперитет. Не е ясно кой е виновен - апатията на хората, тяхната умора от лъжите на политиците или просто това си ни е нивото като нация. Поне в Сливен, където през XIX век са правили по 500 пушки на ден, трябва да знаят, че без куршум и войводи няма промяна.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи