Реформите вървят с пълна пара. Обичайно парата е в свирката и не събира много публика. Докато реформаджите надуват бузи по телевизията в шумния спор да пренапишат ли конституцията, за да сменят едни съдебни началници с други, през парламента тихо на първо четене минаха четири законопроекта за службите. Те останаха почти незабелязани по простата причина, че съдържат едно-единствено важно нещо и то е, че в тях няма нищо, с което системата за сигурност да се подобри.

Защо тогава са нужни? Нас ако питате – за да се отчита реформа на приказки. Или пък да се обясняват с тях гафовете на държавните гардове и разузнавачите,макар че липсата им върши същата работа.

Но чуйте обяснението на главния им вносител Цветан Цветанов*: „Всички са на мнение, че трябва да бъде запълнен този правен вакуум, който 25 години съществува, специално за Националната служба за охрана (НСО) и националното разузнаване – цивилно и военно, а също и липсата на един закон, който да регулира дейността на всички специални служби.“

Един учен беше казал, че когато човек разбира нещо добре, той така го обяснява, че и баба му да го разбере.

Може би за тъщата на г-н Цветанов това с вакуума е разбираемо, както е за депутатите му, които безусловно гласуваха „за“ – за един „рамков“ закон и три други, които да заменят наредбите, по които работят службите от 1992 г. досега. Моята баба обаче пита какво пише в тях. Тя няма следдипломна квалификация по право, била е учителка по математика, но се интересува също така защо е нужен общ закон, след като има отделен за всяка служба.

Да видим какво пише в закона за НСО например: Бившите политици, с изключение на премиера, президента и шефа на Народното събрание (НС) вече нямат право на държавна охрана. От ГЕРБ поясняват, че е написано така, за да се махнат гардовете на Станишев и Доган. Пише също, че шефът на БНБ ( недолюбваният днес Иван Искров) няма да бъде пазен от НСО, а кметът на София (симпатичната г-жа Фандъкова) ще бъде, което е обратно на сега действащия правилник. Изглежда, че законът е правен ад хок – за специални хора. В него не пише дали ще се позволява вече на охраняваното лице (да кажем Борисов) сам да си управлява автомобила. Не е указано и какво прави шофьорът на НСО, когато лицето му заповяда да стигне не за 6, а за 3 часа от София до Варна... Посочва се, че телохранителите на големците остават на подчинение на президента и техните шефове ще са бригадни генерали и генерал -лейтенанти. Това било понеже Плевнелиев е главнокомандващ и „във военно време е много висока важността на задачата, която те изпълняват“. В мирно време пък трябвало се да пазят тайните на управниците – и то по строги военни закони, тъй като шофьорите им знаели за тях повече от майките и любовниците.

Толкова по въпроса защо МВР е девоенизирано, а НСО - с пагони. Друг въпрос е дали НСО е служба за охрана или служба за угаждане – с готвачи, сервитьори и шофьори, които пазаруват на ВИП персоните, опитват им манджите и ги возят сякаш че по пътищата други хора няма? И защо готвачите и сервитьорите трябва да бъдат майори и подполковници като в бившето УБО? И изобщо нужна ли е на малка България служба, която харчи 40 млн. лв. годишно, за да пази с 1200 души една шепа властимащи? Баретите с 4 млн. лв. пазят 7 милиона българи от тероризъм!

Самият съпредседател на управляващите реформатори Радан Кънев направи признание, че в НСО се узаконява „произволът на късния комунизъм“. А с какво се гарантира, че някой нов Октай Енимехмедов няма да опре пищов в челото на своя Доган и някой луд няма да пак навре стотинка или, недай Боже, граната под носа на Борисов? Не се разбира.

Да погледнем как е в закона за цивилното разузнаване. И в него е преписан стария правилник. Ново е името - не НРС, а ДАР (Държавна агенция „Разузнаване“). И още нещо: фигурата на инспектора. Тая фигура ще е подчинена на председателя на агенцията, но ще има право независимо от него да докладва на премиера. Агент на Бойко в разузнаването? Оригинално. Още повече, че разузнавачите ще са подчинени на министър-председателя, а не на президента, както досега. Борисов взима от властта на Плевнелиев? Тока поне смятат онези, които помнят как преди 24 години в МВР беше всичко – и разузнаването, и контраразузнаването (НСО), и УБО, и милицията. За да намалят мощта му, пратиха НСО и НРС при държавния глава, а НСС и МВР при правителството. Критериите и тогава бяха междуличностни, защото в конституцията и тогава пишеше, че Министерският съвет отговаря за националната сигурност. Сега обаче по думите на Цветанов има и друго - „рисковете стават все по-асиметрични.“(?)

Законът за военното разузнаване. Той също пази статуквото, като между другото изисква 10–годишен професионален опит за шефския пост. За военен разузнавач №1 обаче бе назначен бившият служебен вътрешен министър Йордан Бакалов, политик по професия и металург по образование. Какво по-показателно, че и спрецзаконите се коват като „врата у поле“?

Между другото в тях има и един „разузнавателен борд“, в който влизат шефовете на ДАНС, на двете разузнавания и администрация. Прилича на някаква нова бюрокрация. Подобен борд имало в Англия. Той докладвал на премиера цялата шпионска информация в обем до 3 страници и определял стратегически задачи. У нас службите си пращат поотделно многостраничните доклади и планове, а премиерът ги утвърждава. Дали ги чете, дявол знае... Създаването на борд като у англичаните би било, разбира се, похвално, ако изключим опасенията от нова канцелария със секретарки, в която „нашите хора“ да си назначават децата. Как да ги изключим обаче?

Помолихме един юрист, магистър от Сорбоната да прочете и разтълкува 24-те члена на „рамковия“ Закон за управление и функциониране на системата за национална сигурност.

Чл. 1. Повтаря заглавието на законопроекта.

Чл. 2. Дава дефиниция на националната сигурност, забележителна с това, че е различна от дефинициите, дадени в законите за ДАНС и за държавните тайни.

Чл. 3. Сочи, че системата за сигурност се състои от органите, представени в Съвета по сигурността към МС – министерствата на вътрешните и външните работи, на отбраната, финансите, ДАНС, НСО.

Чл.4 Съдържа без правни последствия много думи като „откритост, прозрачност, отговорност, обективност, безпристрасност“ и др., познати най-вече от заключителното слово на Паулина Вега, победителка в конкурса „Мис Вселена“ .

Чл. 5-16. Изреждат се правомощията на МС, президента и парламента, които ги има и в конституцията, както и тези на Съвета по сигурността, изредени и в постановлението за създаването му от 1998 г. Новото е, че на президента се позволява да ходи в тоя съвет и да си казва мнението.

Естравагантно, как не.

Чл. 17- 20. Глава „Управление при кризи“, която сочи, че то се осъществява от МС чрез Национална система за управление, която чрез Национален ситуационен център подпомага МС.

Казала лисицата на опашката си. Добре поне, че депутатите гласуваха „за“ с обещанието, че от първо до второ четене глупостите от закона ще се отстранят.

чл. 21 -24 Отчетност и контрол с помощта на гражданите.

Дотук, че почваме да се прозяваме. Баба заспа.

--------------

* Поставяме под черта обстоятелството, че първият политик, подписал проектозаконите за службите е подсъдим по 4 дела за злоупотреби с тях. Не че е маловажно, но да не излезе, че се заяждаме.