След задължителното чекиране на лични карти - още икономии

Управителят на НЗОК д-р Глинка Коминов: Залагаме две нови мерки за намаляване на преразхода при онкомедикаментите

Смяна на терапия - само при липса на ефективност

Само от 1-и до 17 май НЗОК е спестила 1 043 581 лв. или по 61 387 лв. на ден, след като въведе изискването приемането и изписването в болница да става задължително с лична карта. Това съобщи пред „Труд“ д-р Глинка Комитов, чиято прогноза е до края на месеца да се икономисат още толкова средства. А през април, когато влезе в сила мярката, източването бе намалено с 2,3 млн. лв.

Разбивката за май показва, че заради „ситото“ с документа за самоличност по клиничните пътеки са платени 973 000 лв. по-малко, за лекарства - с 12 140 лв. по-малко, за импланти - 28 000 лв., и за клинични процедури - 30 000 лв.

Перо, по което по традиция има преразход, освен в болничната помощ, са онколекарствата (до края на годината тук той ще е 59 млн. лв.) „Той се се дължи на увеличаването на броят на плащаните от НЗОК медикаменти, но и на по-високата им, особено за новите молекули“, посочи управителят на касата. За да се ограничат разходите, д-р Комитов е предложил на Надзорния съвет до края на годината да проработят два вида нови мерки. „Едните са при започване на лечението, а вторите при продължаването му (или при смяна на терапията с друг медикамент)“, обясни д-р Комитов.

Целта на първите е да дадат обективна оценка на степента на онкозаболяването, като се предоставят нужните параклинични изследвания. Става дума за лабораторните и за образна диагностика, да се посочи дали преди това е имало предхождаща базисна онкотерапия, дали има попълнени становища от специализирани комисии, които са за старт на лечението и каква е диспансеризацията. „При втората група ще трябва да се предоставят всички тези данни, и но и доказателства, че настоящата терапия не е ефективна и затова се налага смяната й“, каза още д-р Комитов.

Ефектът от мерките при лекарствата за рак

Очакваният ефект от двете мерки е да се редуцират здравноосигурените българи, които се нуждаят от онколечение или смяна на медикамент. „Но това значи, че ще се помага само на наистина нуждаещите се, и то с най-подходящата за тях терапия“, заключиха от НЗОК.

Всеки трети против сливане на болници

Всеки трети, или 32% от анкетираните българи са против окрупняването на лечебни заведения, което предвиждат реформите на здравния министър д-р Петър Москов. Това показват данните от проучване, представено от Националната пациентска организация. Други 12% не могат да преценят дали са „за“ или „против“ мярката, а Москов подкрепят 56 на сто.

„Това значи, че министърът трябва да убеди 1/3 от хората в правотата на промените“, коментираха от НПО.

А в малките населени места, където се закриват болници, 89% от анкетираните настояват да остане някакъв нов тип лечебница.