Все повече туристи от Азия идват у нас с цел винен туризъм

Работодатели дават щедри бонуси за довеждане на нов колега в офиса

Сидеров: Мога да намера нов енергиен министър

КАТ преброи 2536 ранени по-малко от лекарите Разлика с над 22% между данните на МВР и Министерство на здравеопазването установи Институтът за пътна безопасност

Забраниха играчките оръжия в пакистанска провинция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в неделя, 25 февруари 2018

Сняг и паднали дървета на Шипченския проход

Въоръжен мъж се барикадира в дома си във Велинград Излезе да вземе дърва за печката и го арестуваха

„Левски“ подгони вечния съперник

Цветанов в Сандански: Усилията на ГЕРБ са насочени към реализирането на успешни политики в местната власт

“Реал” се утвърди в тройката

Салах вкара 20-и гол с левия крак

Кметът на Търново представя в спортното министерство осъвременен проект за тренировъчно футболно игрище

Израелски сателит засне най-модерния руски изтребител в Сирия

“Херта” спря “Байерн” за рекорд

Режисьорката Зорница София: Сред комитите жените са били само воеводи

– В навечерието сме на 2 юни – деня на Ботев и загиналите за свободата на България. Правите филм за Румена воевода, за която мнозина са чували, а малцина знаят. Има ли място една жена сред всички тези комити и патриоти?

– Не трябва да казваме една жена. Те са десетки в историята ни. Оставяли са хурката у дома, грабвали са пушка в борбата. По интересно е, че нито една не станала хайдутин, а войвода. Това Николай Хайтов в студията си „За хайдутството“ нарича феномен. Дали имат място сред комитите – как не! Крачката, която правят на тръгване, е по-широка и генезисът на тази крачка е в центъра на интереса ми. Тук не говорим само за оставяне на дом или семейство, а за загърбване на женската природа. Попитали Джинджър Роджърс какво е да танцува с най-добрия степ танцьор Фред Астер. О, нищо особено, отговаря им: трябва да мога да танцувам колкото Фред Астер, но на 10 сантиметра токчета. Представи си Румена, бременна, със силях с по 7 кила оръжия в него и ми кажи дали има място сред комитите.

– Румена войвода е уникална за нашата история – силна, бунтарка, но няма много литература за нея. Това мъжки комплекс ли е?
– Не знам дали историята се пише от мъже, или си има други причини, не съм специалист. Но и не е само Румена. Цвета, Неда, Бойка, Бояна, Ангелина, Сирма, десетки са. Жени Божилова, съпруга и редактор на Хайтов, редактор и на моя сценарий и безценен другар, когото за съжаление скоро загубихме, ми е разказвала, че Румена е била любимата героиня на Николай Хайтов. Той чакал режисьор да види „филма“ в живота й… Значи не е мъжки комплекс. Може би е просто безхаберие.

– Как си я представяте – като жена, като воевода?
– Наричали я невестулката – бърза, хитра, горда, отмъстителна, неуловима. Не им е била много ясна на съвременниците. Българи я наричат караконджул, турците – джин. Непознаваемото директно бива оприличено с тъмна сила. От страх според мен. По тази причина различните биват убивани от масите. От Христос насам. Не сравнявам личностите, през ум не ми минава, сравнявам механизма за справяне с неразбираемото. Един мелничар, турчинът Афуз Ага, реална личност, описва Румена така: „Може да не беше хубава като други жени, но един път видиш ли я остава ти и в ума, и в сърцето.“

– Докъде стигна с подготовката на филма?
– Заснехме зимните сцени през март. От някои от тях направихме тийзър, който ще пуснем на страницата ни във фейсбук до дни. Основната подготовка стартира юли, снимките са през септември, но аз лично от подготовка не съм излизала от година… Контактувам ежедневно с историци от цялата страна, директори на музеи, колекционери на възрожденски антики и оръжия и пазители на български дух… Специализираната въоръжена масовка за филма се мобилизира по такъв начин, с помощта на войводите на съвременните чети. Имаме такива съратници в Пловдив, Варна, Търново. Не мисля, че това е правено за игрален филм и никой не знае как ще се получи. Но в тези хора има отношение, което няма откъде да се вземе в обикновена масовка. Отнема време, но зарежда като ток. Научих много неща, за които съм благодарна на съдбата, че ме срещна с този филм и тези българи, а разказа на Хайтов обожавам от дете. Исках да се прекръстя на Румена даже и аз не знам защо.

– Разкажете ми една сцена от филма?
– Дъвчене на сварени свински цървули. Това го взехме от тетрадки със спомени на Панайот Хитов, основен наш извор за вярност към хайдушкия живот – спомени, писани от реален войвода.

– Разбрах, че македонските копродуценти са се оттеглили от проекта?
– Да. Голям шок е да те остави партньор в последния момент.

– Защо? Какво се случи?
– Защото не можело българи да правят филм за Ильо войвода и за Румена. Становище. Нашият македонски продуцент не можа да помогне. Освен ако не сменя имената на Ильо и на Румена. Как се взема такова решение! Така загубихме 150 000 евро от бюджета, на които разчитахме. Обаче аз вярвам, че всичко се случва за добро. В следствие на новите ни търсения срещнахме уникални хора, ко-продуценти и дарители, с жар в сърцето и искра в погледа. И вярвам ще срещаме още.

– Да не би някой да е изревнувал, че Румена е македонка?
– Не ми се говори за това. Децата в Македония я учели в училище, защо ние да правим филм за нея. Тук идва уместният въпрос защо нашите деца не изучават поне една от 50-те известни воеводки. Защо в новото издание на Енциклопедия на България има 2 или 3 от тях, а в старата 10. Защо, защо? Не ме вълнува политиката на Македония, вълнува ме защо децата ни се ограмотявам от „учебници“, финансирани сякаш от еврофонд за обезличаване. Страня от каквато и да е форма на национализъм. Просто изпитвам преклонение и възхита пред уникалността на духа, посаден в неравноделните ритми на гена ни и в конкретни личности с неравноделно обаятелен и необясним живот.

– Има ли форми на финансиране, което не е толкова популярно в България?
– Наложи се да открием една такава форма, доста популярна в чужбина, в България ще сме едни от първите. Стартираме до седмица интернет кампания за дофинансиране на филма от зрители, съмишленици, симпатизанти, съратници, в която кампания и самите дарители ще получават дарове за спомен от филма. Започва от символичния $ 1 за редовно получаване на дневника на продукцията и достига до $ 18,000 за асоцииран продуцент, с чиято помощ ще бъде възстановено и част от училището в архитектурния резерват Жеравна, където ще имаме снимки. На сайта на филма Воевода във фейсбук ще излиза информация за кампанията ни в indiegogo, заедно с визитки на актьори, екип, новини от кухнята, снимки от репетиционния лагер и тренировки… Изобщо вдигаме завесата и който иска, нека се пали, идва в четата и помага с каквото му е драго.

– Това ли са новите форми на продуциране в света?
– Да, така се правят – зрителите в Щатите финансират цели филми. И то не само малки, но и последните филми на Зак Браф и Спайк Лий също. Благодарение на Националния филмов център, Дрийм Тийм Филмс, Ню Бояна и новите ни партньори ние търсим само едни 10% от бюджета. Зрителите по света, оказва се, искат да бъде споделяно с тях и подкрепят онези, които ги вкарват в лабораторията си. Ще пробваме това и у нас. Алхимията на филмоправенето няма нужда да е държавна тайна.

Нашият гост
Зорница Попганчева (по прякор Зорница София) е българска художничка и режисьорка на документалнии игрални филми.

Тя е специализант на проф. Людмил Стайков, магистър на изящните изкуства от НХА София, специализирала реклама в Америкън Юнивърсити, Вашингтон, учила и в Училището за визуални изкуства в Ню Йорк. Нейният дипломен филм „Мила от Марс“ печели многобройни награди на национални и международни фестивали. През април 2009 г. по кината тръгва нейният втори филм „Прогноза“.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.